Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 167 от 14.07.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело от общ характер 3051/2023
Вид
Присъда № 167
Подписан
14.07.2023
В сила
01.08.2023
Състав
Габриел Росенов Русев

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда №167 от 14.07.2023г. по НОХД № 3051/ 2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24 наказателен състав

Районна прокуратура- Пловдив е внесла обвинителен акт срещу Е. С.

Ш., за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че от м. юли 2021 г. до месец април 2023 г., включително в ***, след като е осъден с Решение № 1809/05.06.2017 г. на Районен съд Пловдив по гр. дело № 4514/2017 г., влязло в сила на 05.06.2017 г. да издържа свой низходящ – *** си дете И. Е. Ш. с ЕГН ********** като й заплаща чрез нейната майка и законен представител – М. С. Х. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо за целия период 22 месечни вноски в общ размер на 6600 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура, предвидена в глава 29 от НПК по чл.371 т.2 от НПК. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото обвинение и моли подсъдимият да бъде признат за виновен и на основание чл.183 ал.3 от НК да не му се налага наказание.

В открито съдебно заседание, частният обвинител- пострадалата не се явява. Представлява се от адв. Г. В., който поддържа обвинението и сочи, че сумите за издръжка не били заплатени.

В открито съдебно заседание, подсъдимият се явява лично. Сочи, че се признава за виновен. Изразява съжаление за стореното. Моли съда да измени реда на съдебното следствие, което да протече по глава 29 от НПК, като признава всички факти и обстоятелства посочени в обстоятелствената част от обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тези факти и моли съда да ползва самопризнанието при постановяване на присъдата. В последната си дума, моли за минимално наказание.

В открито съдебно заседание, защитникът на подсъдим ия желае разглеждането на делото по реда на глава 29 от НПК по чл.371 т.2 от НПК и моли съда да приложи разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и 1 становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е. С. Ш. е роден на *** г. в ***, ***, български гражданин, разведен, със средно образование, безработен, с постоянен адрес ***, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Ш. е баща на И. Е. Ш. с ЕГН **********, родена на *** г.

С решение № 1809/05.06.2017 г. по гр.д. № 4514/2017 г., по описа на РС Пловдив Ш. бил осъден да издържа *** си дъщеря И. Ш. като й изплаща чрез нейната майка и законен представител М. С. Х. месечна издръжка в размер на 300 лв. Решението влязло в сила на 05.06.2017 г. Паричното задължение следвало да се изпълнява в *** – по местоживеенето на правоимащото лице.

Подсъдимият Ш. знаел, че е осъден да плаща издръжка на дъщеря си като първоначално изпълнявал задължението си. След като първоначално изпълнявал задължението си и плащал дължимата на дъщеря му издръжка, Ш. спрял плащанията. След като свид. М. Х. подала жалба до прокуратурата подс. Ш. изплатил дължимата издръжка до м. юни 2021 г., включително. След това подс. Ш. отново спрял да плаща дължимата издръжка като за периода м. юли 2021 г. – м. април 2023 г. не плащал издръжка – дори частични плащания на дължимите месечни издръжки, с изключение на м. април 2023 г. Тъй като местоживеенето на свид. Х. и дъщеря й било в ***, там трябвало да се извършват и плащанията на издръжката, респективно там било извършено и престъплението, изразяващо се в неплащане на две и повече месечни вноски.

Липсват обстоятелства, които да правят обективно невъзможно даването на дължимата издръжка. Подс. Ш. е работоспособен и може да полага труд и да реализира доход, с който да издържа *** си дъщеря. На 19.04.2023 г. подс. Ш. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. На следващия ден подс. Ш. превел по банковата сметка на свид. Х. сумата от 200 лв. Касае се обаче за частично плащане, извършени и след срока - 10.04.2023 г

От обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство се установява, че подсъдимият е знаел, че следва да заплаща издръжка, знаел е за постановения съдебен акт, но не заплащал издръжката.

Представил е документи за частично плащане. Съдът намира, следва обясненията му да бъдат кредитирани с доверие. На първо място следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия имат двояка функция- първо представляват защитна теза, чрез прокарване на защитна версия и линия, и второ представляват годно гласно доказателствено средство, за установяване на обективната истина по делото. Поради това, съдът следва да цени обясненията на подсъдимия с голяма доза критичност и да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като ги съпостави, както поотделно, така и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът намира, обясненията на подсъдимия за логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите събраните по делото доказателства.

2

Всъщност, подсъдимият не отрича, а признава описаната в обвинителния акт на Районна прокуратура- Пловдив, фактическа обстановка, а и същата не се опровергава от други събрани по делото доказателства. Ето защо, обясненията на подсъдимия следва да се кредитират като годно гласно доказателствено средство и да им се предаде доказателствена тежест.

От показанията на свид. М. Х. и свид. Х. А. се установява, че след раздялата на подсъдимия със свид. М. Х. същата живее сама с дъщеря си.

Установява се, че подсъдимият не е заплащал дължимата издръжка в цялост и в срок. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са логични и последователни, а и се подкрепят и са в унисон с другите събрани по делото доказателства. Всъщност, показанията им не се опровергават от други събрани по делото доказателства. Ето защо, съдът им предава доказателствена стойност.

В конкретния случай, след като прецени, че доказателствените материали от досъдебното производство еднопосочно подкрепят признанието на подсъдими я , съдът основа фактическите си изводи на него и на подкрепящите го по съдържание и насоченост доказателства- обясненията на подсъдимия, показанията на свид. М. Х. и свид. Х. А., решение № 1809/ 06.05.2017г,. по гр.д.№ 4514/ 2017г. на Районен съд- Пловдив, справка МПС, справка Агенция по вписванията, сигнал, справка за съдимост, разписки, платежни документи, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.

Събраните по делото гласни доказателствени средства се подкрепят от събраните по делото писмени доказателствени средства- решение № 1809/ 06.05.2017г,. по гр.д.№ 4514/ 2017г. на Районен съд- Пловдив, справка МПС, справка Агенция по вписванията, сигнал, справка за съдимост, разписки, платежни документи, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.

В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, относно времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, както и досежно неговия автор. Доказателствените източници еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдим ия в съдебното производство и по аргумент на противното по чл. 305, ал.3 НПК, не се налага по-детайлното им обсъждане .

След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдими я с годните доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт.

Решаващият аргумент за това се извежда от същностната характеристика на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което допуска изключение от принципите за непосредственост и устност в наказателния 3 процес. В рамките на компетентността си , съдът е разгледал делото в съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като е извършил преценка, че така изброените доказателствени материали, имат отношение към самопризнанието на подсъдимия и го подкрепят.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Възприетата от съда несъмнено установена фактическа обстановка сочи, че в случая сме изправени пред хипотеза на доказано обвинение по категоричен и несъмнен начин. Извършените от подсъдимия действия съдържат в себе си характеризиращите това престъпление белези от обективна и субективна страна.

Подсъдимият, от обективна страна е извършил престъплението по чл.

183 ал.1 от НК, като от м. юли 2021 г. до месец април 2023 г., включително в ***, след като е осъден с Решение № 1809/05.06.2017 г. на Районен съд Пловдив по гр. дело № 4514/2017 г., влязло в сила на 05.06.2017 г. да издържа свой низходящ – *** си дете И. Е. Ш. с ЕГН ********** като й заплаща чрез нейната майка и законен представител – М. С. Х. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо за целия период 22 месечни вноски в общ размер на 6600 лв.

От обективна страна, с Решение № 1809/05.06.2017 г. на Районен съд Пловдив по гр. дело № 4514/2017 г., подсъдимият е бил осъден да издържа своя низходящ я – дете И. Е. Ш., ЕГН: ********** на месечна издръжка в размер на 300.00 лева.

Престъплението от обективна страна засяга обществените отношения осигуряващи неприкосновеността на отношенията в семейството, с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е типично продължено, трайно престъпление, осъществявано чрез непрекъснато продължаващо бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване. Изпълнителното деяние на това престъпление може да бъде осъществено само чрез бездействие, изразяващо се в неизплащане на издръжка.

Съгласно Семейния кодекс родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на 4 родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението.

За съставомерността на деянието по чл. 183 ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Издръжката на не навършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското алиментно задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи към децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичният режим на задължението.