Решение № 252 от 23.11.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Ихтиман, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от А. К. Трионджиев Гражданско дело № 20231840100211 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Е. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, ул. „Д-р *“ № 38, ех. В, ет. 2, ап. 4 срещу ответника А. И. Я., ЕГН * /с ЕГН по представени от ответника пълномощно и договор за правна защита и съдействие – **********/, с постоянен адрес: гр. Ихтиман, ул. „*“ № 33. С исковата молба се настоява пасивно легитимираната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2730 лв. - лихва за забава за периода от 06.11.2017 г. до предявяване на иска върху сумата от 5000 лв. - неимуществени вреди, причинени от престъпление и сумата от 611 лв. - законна лихва за забава за периода от 06.11.2017 г. до предявяване на иска върху сумата от 1120 лв. - имуществени вреди, причинени от същото престъпление. Претендира се присъждане и на законната лихва върху главниците от предявяването на иска до окончателното изплащане на задълженията. В исковата молба е конкретизирано, че с присъда по НОХД № 1560/2019 г. на РС – * ответникът е бил признат за виновен за извършено срещу ищеца деяние по чл. 129, ал. 2, пр. 3, във вр. ал. 1 от НК. Сочи се и че с присъдата А. И. Я. бил осъден да заплати на пострадалия сумата от 5000 лева – обезщетение за имуществени вреди, а така също и сумата от 1120 лева – обезщетение за неимуществени вреди. Навеждат се доводи, според които в хода на наказателното производство липсва произнасяне по въпроса, касаещ дължимостта на законната лихва върху посочените по-горе главници. С тези мотиви активно легитимираната страна настоява предявените искове претенции да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адвокат О. Н., депозира писмен отговор.

Твърди се, че исковата молба е основателна, но не и за сумите, посочени в нея. В тази връзка се прави възражение, че законната лихва ,дължима за времето до 13.03.2020 г. е погасена по давност.

В проведеното на 25.10.2023 г. открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат техни процесуални представители. Преди заседанието е постъпила молба от адвокат М. – процесуален представител на ищеца, в която е посочено, че не се възразява по даване ход на делото и че се настоява депозираният иск да бъде уважен. Постъпила е молба 1 и от адвокат Н. – пълномощник на ответника, в която се сочи, че се съгласява да се даде ход на делото и се поддържа депозирания отговор.

Съдът намира депозираната искова молба за допустима – налице са всички предпоставки за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество същата се явява за частично основателна, а съображенията за това са следните:

Предявените искове са с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, където изрично е разписано, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

В настоящия случай от приобщените по делото като писмени доказателства преписи от Протокол от 07.11.2019 г. по НОХД № 1560 от 2019 г. по описа на Районен съд – *, Присъда № 907323 от 18.09.2020 г. по НОХД № 1560 от 2019 г. по описа на Районен съд – * и Решение № 144 от 19.07.2021 г. по ВНОХД № 130 от 2021 г. по описа на Окръжен съд – * се установява, че А. Я. е бил признат за виновен за извършено на 06.11.2017 г. срещу Е. В. деяния по чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК – причинена средна телесна повреда. Става ясно и че присъдата на първоинстанционния съд е била изменена от окончателното решение на въззивната инстанция единствено в частта, с която е определен вида на наказанието /същото е изменено от лишавана от свобода с изпитателен срок в пробация/, като в останалата част присъдата е потвърдена. Също така с присъдата привлеченият към наказателна отговорност е бил осъден да заплати на пострадалия сумата от 5000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1120 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди. В присъдата липсва произнасяне по въпроса, касаещ дължимостта на законната лихва върху присъдените обезщетения. От съдържанието на посочения по-горе протокол по НОХД № 1560 от 2019 г. може да се направи извод, че в хода на наказателния процес е били предявени граждански искове за обезщетяване на настъпилите имуществени и неимуществени вреди от престъплението.

От приложен към исковата молба препис от изпълнителен лист, издаден по НОХД № 1560 от 2019 г. по описа на Районен съд – *, е видно, че А. И. Я. е осъден да заплати на Е. А.

В. 5000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието от 06.11.2017 г. и лева 1120 лева - обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието от 06.11.2017 г.

От изложеното дотук се налага категоричен извод, че ответникът е признат за виновен за извършено престъпление против личността на ищеца, за което му е наложено наказание. Така извършеното престъпление, по смисъла на гражданското право, представлява и непозволено увреждане /деликт/. Именно поради това са били уважени и предявените искове в хода на наказателния процес за обезщетяване на причинените вреди.

Наказателният съд не се е произнесъл по въпроса за дължимостта на лихвата върху присъдените обезщетения /главници/. Пропускът на съда да стори това или липсата на изрична претенция към онзи момент за присъждане на лихви не лишава пострадалия от възможността да поиска присъждане на същите и в един по-късен момент. Именно поради това обстоятелство настоящата искова молба е допустима.

В срока за отговор, посредством самия отговор, ответникът е направил своевременно възражение за погасяване на част от претенциите по давност. Исковата молба е подадена по пощата на 14.03.2023 г., когато се приема и че съдът е сезиран с нея. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Именно такива са претенциите по настоящото дело – вземания за лихви, начислени върху главници. Това означава, че начислените законни лихви за времето от 06.11.2017 г.

/когато е настъпило непозволеното увреждане/ до 13.03.2020 г. включително са погасени по давност. За пълнота трябва да се отбележи, че спиране или прекъсване на давността по 2 отношение на главното вземане, посредством предявяване на исковете в наказателен или граждански процес и произнасянето на наказателния съд по тях, не води до прекъсване на давността и спрямо задълженията за лихви. Безспорно последните представляват акцесорни вземания, но спрямо тях текат отделни давностни срокове и предявяването/уважаването на главното вземане не води автоматично до предявяване/уважаване на акцесорното такова.

Именно поради това е напълно възможно главното вземане да бъде предявено и за него да се постанови позитивен за носителя му съдебен акт, а вземането за лихва да бъде предмет на отделен процес. Също така в случая главните вземания се явяват установени със съдебно решение /присъда, съдържаща диспозитив, с който се уважават граждански искове/, поради което срокът на новата им давност винаги е пет години, съгласно текста на чл .117, ал. 2 от ЗЗД. Доколкото, обаче, лихвите не са били предмет на посочената по-горе присъда, то те не се явяват установени със съдебен акт и спрямо тях се прилага кратката давност па чл. 111 от ЗЗД.

Съгласно електронния калкулатор на сайта на

НАП

/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp/, който калкулатор е използван както от ищцовата, така и от ответната страна, видно от представените от тях разпечатки, върху сумата от 5000 лева за периода от 06.11.2017 г. до 13.03.2020 г. включително законната лихва възлиза на 1193.15 лева, а законната лихва върху същата сума за периода от 14.03.2020 г. до 14.03.2023 г. е 1536.73 лева. Отново съгласно електронния калкулатор на сайта на НАП /https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp/, върху сумата от 1120 лева за периода от 06.11.2017 г. до 13.03.2020 г. включително законната лихва възлиза на 267.27 лева, а законната лихва върху същата сума за периода от 14.03.2020 г. до 14.03.2023 г. включително е 344.23 лева.

С исковата молба, пояснена с допълнителна молба-уточнение, са отправени претенции за законна лихва от 2730 лева, начислена върху главницата от 5000 лева и за законна лихва от 611 лева, начислена върху главницата от 1120 лева. Предвид изложеното по-горе и съобразявайки обсоятелството, че част от претенциите за минал период са погасени по давност, съдебният състав приема, че следва да бъдат уважени исковете за следните суми - за сумата от 1536.73 лева, представляващ законна лихва върху главницата от 5000 лева и за сумата от 344.23 лева, представляващи законна лихва върху семата от 1120 лева. Следва да се уважи и претенцията, посредством която се настоява отнетнисът да бъде осъден да заплати на ищеца дължимите лихви за периода от предявяване на исковата молба /от 15.03.2023 г. – тъй като до 14.03.2023 г. е предявена претенция в посочен от ищеца размер/ до окончателното погасяване на дълга. Само за пълнота трябва да се отбележи, че ответникът не ангажира доказателства, от които да е видно, че към момента главниците са изплатени. В останалата част исковите претенции подлежат на отхвърляне поради погасяването им по давност.

Предвид изхода на делото всяка от страните има право на такава част от сторените от нея съдебни разноски, която да е пропорционална на уважената, респективно на отхвърлената, част от исковите претенции. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 134 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Ответникът е сключил договор за правна защита и съдействие със своя процесуален представител при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. второ от ЗА, като минималният адвокатски хонорар съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случая възлиза на 634.10 лева.

Предвид горното и съобразявайки уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца следните суми, представляващи съдебни разноски, а именно: 450.39 лева – заплатен адвокатски хонорар и 75.44 лева – заплатена държавна такса. От своя страна ищецът е длъжен да заплати на процесуалния представител на ответника, на основание чл.

38, ал. 2 от ЗА, сумата от 277.11 лева – дължимо адвокатско възнаграждение. За пълнота 3 може да се посочи, че съгласно Определение № 2680 от 26.09.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д.

№ 3505/2023 г. и Определение № 50207 от 11.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1940/2022 г., I т. о., ТК в подобни хипотези адвокатското възнаграждение по чл. 38 от ЗА се присъжда в полза на адвоката.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. И. Я., ЕГН * /с ЕГН по представени от ответника пълномощно и договор за правна защита и съдействие – **********/, с постоянен адрес: гр. Ихтиман, ул. „*“ № 33 да заплати на Е. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, ул. „Д-р *“ № 38, ех. В, ет.

2, ап. 4 следните суми:

1536.73 лева /хиляда петстотин тридесет и шест лева и 73 ст./, представляващ законна лихва за периода от 14.03.2020 г. до 14.03.2023 г. включително върху главницата от 5000 лева, която главница е дължима съгласно Присъда № 907323 от 18.09.2020 г. по НОХД № 1560 от 2019 г. по описа на Районен съд – * и представлява обезщетяване на причинени неимуществени вреди и

344.23 лева /триста четиридесет и четири лева и 23 ст./, представляващ законна лихва за периода от 14.03.2020 г. до 14.03.2023 г. включително върху главницата от 1120 лева, която главница е дължима съгласно Присъда № 907323 от 18.09.2020 г. по НОХД № 1560 от 2019 г. по описа на Районен съд – * и представлява обезщетяване на причинени имуществени вреди.

ОСЪЖДА А. И. Я., ЕГН * /с ЕГН по представени от ответника пълномощно и договор за правна защита и съдействие – **********/, с постоянен адрес: гр. Ихтиман, ул.

„*“ № 33 да заплати на Е. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, ул. „Д-р *“ № 38, ех. В, ет. 2, ап. 4 законната лихва върху сумата от 5000 лева - дължима съгласно Присъда № 907323 от 18.09.2020 г. по НОХД № 1560 от 2019 г. по описа на Районен съд – * и представляваща обезщетяване на причинени неимуществени вреди и законната лихва върху сумата от 1120 лева - дължима съгласно Присъда № 907323 от 18.09.2020 г. по НОХД № 1560 от 2019 г. по описа на Районен съд – * и представляваща обезщетяване на причинени имуществени вреди, като законните лихви е дължима за времето от 15.03.2023 г. до окончателното погасяване на задълженията.

Разпечатката съдържа 37 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ab83485-e037-4601-8e54-49dccc977730