Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 60 от 16.03.2022, Военен съд - София

Съд
Военен съд - София
Дело
Наказателно от частен характер дело 29/2022
Вид
Разпореждане № 60
Подписан
16.03.2022
В сила
18.04.2022
Състав
полк.ЦАНКО ТАНЕВ ГРОЗЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 147 · Наказателен кодекс
  • чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 81, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 60 гр. София, 16.03.2022 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк. ЦАНКО Т. ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от полк. ЦАНКО Т. ГРОЗЕВ Наказателно дело частен характер № 20226100200029 по описа за 2022 година Днес, 16 март 2022година, в гр. София, Съдебната палата, кабинет № 58, полковник Цанко Грозев, съдия – докладчик по НЧХД № 29/2022 година, по описа на Софийски военен съд, като се запознах с материалите по делото, установих следното:

НЧХД № 29/22г., по описа на СВС, образувано с разпореждане от 16.02.2022г. на председателя на СВС, с което е даден ход на тъжбата на С. С.

Ш. срещу старшина Я. Н. М. от служба „Военно разузнаване“.

Тъжбата на Ш. е получена на електронната поща на съда и е заведена под входящ № 147/16.02.2022г.

С писмо вх. № 152/17.02.2022г, получено по електронната поща в СВС, към делото са изпратени, получени и приложени материали, подробно описани в 12 точки, за които се твърди, че са доказателства към тъжбата.

С писмо вх. № 153/17.02.2022г., получено по електронната поща в СВС, към тъжбата е изпратена, получена и приложена ЧЖ против Решение № 4655/13.12.21г., постановено по гр.д. № 36233/21г. на РС-София.

С писмо вх. № 154/17.02.2022г., получено по електронната поща в СВС, към тъжбата е изпратена, получена и приложена ПОВТОРНО ЧЖ против Решение № 4655/13.12.21г., постановено по гр.д. № 36233/21г. на РС-София.

В тъжбата, заведена под входящ № 147/16.02.2022г., се твърди, че Я. Н.

М. е извършил на 13.09.2021г. престъпление по чл. 147 от НК.

1

Тъжбата на Ш. не е отговаряла на условията на чл. 81 от НПК, тъй като престъплението по чл. 147 от НК има две форми на изпълнителното деяние„който разгласи позорно обстоятелство за другиго“ или „ му припише престъпление“. От тъжбата не е било ясно кое от двете деяния е осъществил М. - дали е разгласил позорно обстоятелство или е извършил престъпление, респективно какво престъпление е извършил М..

Не е била внесена и съответната държавна такса.

С Разпореждане № 43/17.02.22г. на частния тъжител Ш. бил даден седем дневен срок за отстраняване на посочените нарушения.

Ш. е получила посоченото разпореждане на 22.02.22г./ л.64 н.д./, а подсъдимият М.-на 23.02.22г./ л.65 н.д./.

С молба –уточнение вх. № 192/01.03.22г./л.73 н.д./, подадена в срок, Ш. е изпратила по електронната поща в СВС молба-уточнение по ЧТ с вх.

№147/16.02.22г., преводно нареждане за внесена ДТ по НЧХД № 29/22г., по описа на СВС, жалба до председателя на Камарата на частните съдебни изпълнители, възражение до ЧСИ-Г. Д. и два броя заявления до СВС за електронно връчване.

Като се запознах с тъжбата на Ш. вх. № 147/16.02.2022г. и приложенията към нея, както и с молбата–уточнение вх. № 192/01.03.22г. и приложенията към нея, намерих за установени следните обстоятелства:

В молбата –уточнение Ш. е посочила, че М. приписвал на нея престъпление по чл. 147-предложение второ. Липсва фактическо обвинение в извършването на какво престъпление я обвинява М.. Липсата на такова фактическо обвинение води до невъзможност да се поставят рамките, в които наказателния процес следва да се развие. Голословното твърдение на Ш., че М. приписвал извършването на престъпление, не е достатъчно да очертае предмета на доказване в настоящия наказателен процес. Следва да бъде отбелязано, че посочените от Ш. в три абзаца- произволно наречени от нея „… 3 форми на изпълнително деяние…“ факти, обстоятелства и лични разсъждения, по никакъв начин не запълват изискването на чл. 81 ал. 1 от НПК в тъжбата да се съдържат „…обстоятелствата на престъплението“.

Тъжбата на Ш. вх. № 147/16.02.2022г. и приложенията към нея, както и нейната молба–уточнение вх. № 192/01.03.22г. и приложенията към нея, не са 2 обстоятелства на конкретно престъпление, в извършването на което се обвинява М., а са свободен преразказ на всичко случило се между М. и Ш. след развода им през 2018г..

Липсата на конкретно фактическо обвинение не дава възможност на М. да организира каквато и да било защита срещу такова обвинение.

С оглед изложеното намирам, че тъжбата на Ш. вх. № 147/16.02.2022г не отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК, включително и след депозираната молба–уточнение вх. № 192/01.03.22г., поради което наказателното производство по НЧХД № 29/22г. следва да бъде прекратено.

Ето защо и на основание чл. 250, ал. 1, т.1, предл. 2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 29/2022г., по описа на СВС, образувано по тъжба на С. С. Ш., срещу старшина Я. Н. М. от служба „Военно разузнаване“.

Преписи от разпореждането ДА СЕ ВРЪЧАТ на Ш. и на М. - ЗА СВЕДЕНИЕ.

Разпореждането подлежи на обжалване в 15/петнадесет/ дневен срок от получаване на преписа пред Военно-апелативен съд на Р. България, по реда на глава 21 от НПК.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

3