Решение № 312 от 12.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Стара Загора, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20255501000289 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 246/17.04.2025 г. постановено по гр.д. № 3053/2024 г. по описа на Районен съд - К., с което е обявен за недействителен договор за предоставяне на кредит № 505414/30.08.2024 г., сключен между Д.

М. М. и “И.Ф.“ ЕООД на основание чл.22 във вр. чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД и “И.Ф.“ ЕООД е осъдено да заплати на Д. М. М., направените по делото разноски в размер на 515, 99 лв.

Въззивникът “И.Ф.“ ЕООД излага доводи за недопустимост и неправилност на решението. Моли на основание чл.270, ал. 3 от ГПК да бъде обезсилено обжалваното решение, евентуално да бъде отменено като неправилно, като постанови ново, с което се приложат последствията на чл.78, ал.2 от ГПК и не се присъждат разноските в полза на М.. Моли да му се присъдят направените разноски в настоящото въззивно производство и разноските в първоинстанционното производство. Моли на основание чл. 78, ал.8 от ГПК да бъде осъден въззиваемият да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

1

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.

М. М., чрез адв. Н. М.. Въззиваемият оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка, при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди обжалваното решение. Моли да се присъдят направените разноски в настоящото производство.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.22 вр. с чл.10, ал.2 и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Д. М. М. моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните по предявения от Д. М. М., иск против “И.Ф.“ ЕООД, че сключеният между тях Договор за предоставяне на кредит №505414/30.08.2024г. е нищожен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.10, ал.2 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК във вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита исковата молба за изцяло основателна. Прави признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК.

Във въззивната жалба е направено искане за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на делото, поради недопустимост на иска, поради наличието на обективен и субективен идентитет между гр. д. № 3026/2024 г. по описа на Районен съд – К. и гр.д. № 3053/2024 г. по описа на Районен съд - К..

От представените по делото доказателства се установява, че в полза на „И.Ф.“ ЕООД е издадена заповед № 1771/07.11.2024 г. по ч. гр. д. № 2853/2024 2 г. по описа на Районен съд – К., съгласно която Д. М. М. следва да заплати на „И.Ф.“ ЕООД сумата от 1 500 лв., представляваща задължение по Договор за кредит № 505414/30.08.2024 г. ведно със законната лихва от 05.11.2024 г. до окончателното плащане на вземането, договорна лихва в размер на 96, 92 лв. от 30.08.2024 г. до 29.10.2024 г. и направените разноски. Длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което на „И.Ф.“ ЕООД е указано да предяви установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

На въззивния съд е служебно известно, че по предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК от „И.Ф.“ ЕООД против Д. М. М., за вземанията предмет на горепосочената заповед за изпълнение е образувано гр. д. № 3026/2024 г. по описа на Районен съд – К.. С определение № 226/24.01.2025 г., съдът е постановил спиране на производството по гр. д. № 3026/2024 г. по описа на Районен съд - К. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д.

№3053/2024г. по описа на Районен съд - К.. С определение № 447/04.04.2025 г. постановено по ч. гр. д. № 243/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, съдът е потвърдил определение № 226/24.01.2025 г. по гр. д. № 3026/2024 г. по описа на Районен съд – К., което към настоящия момент не е влязло в законна сила.

Въззивният съд, във връзка с оплакванията за недопустимост на съдебното решение приема следното:

Съгласно задължителната практика на ВКС, изразена в т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.

Решението влиза в сила между страните по делото, по отношение на спорното материално право, по което съдът се е произнесъл, и на предявеното основание /чл. 298, ал. 1 ГПК, преди чл. 221, ал. 1 отм. ГПК /. Обективните предели на силата на пресъдено нещо са очертани чрез основанието и петитума на иска, като петитумът определя вида и размера на търсената защита. С решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Поради това диспозитивът на решението представлява 3 източник на силата на пресъдено нещо. Съгласно разпоредбите на чл. 298, ал. 4 ГПК със сила на пресъдено нещо се ползват още и разрешените искания и възражения за право на задържане и прихващане. Мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо - в тях се съдържат редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които обосновават изводите на съда, но не са обхванати от спорния предмет, разрешен с диспозитива на решението/ в този смисъл определение № 60243 от 20.07.2021 г. по гр. д. № 631/2021 г. на ВКС, IV г. о./.

В настоящия случай предмет на гр. д. № 3026/2024 г. по описа на Районен съд – К. е установяване по отношение на Д. М. М., дължимостта на вземанията на „И.Ф.“ ЕООД, предмет на издадената заповед за изпълнение. Предмет на гр.д. № 3053/2024 г. по описа на Районен съд – К. е действителността на Договор за кредит № 505414/30.08.2024 г., сключен между „И.Ф.“ ЕООД и Д. М. М.. Обстоятелството, че в мотивите на решението по гр. д. № 3026/2024 г. по описа на Районен съд – К., съдът може да изложи мотиви относно действителността на Договор за кредит № 505414/30.08.2024 г., не води като последица до пораждане на сила на пресъдено нещо в отношенията между страните досежно този факт. Едва с постановеното решение по настоящия спор, този въпрос ще бъде разрешен по окончателен и непререшаем начин. Поради това следва да се приеме, че между гр. д. № 3026/2024 г. по описа на Районен съд – К. и гр.д. № 3053/2024 г. по описа на Районен съд – К. е налице субективен идентитет, но не е налице обективен идентитет. Въпросът за действителността на Договор за кредит № 505414/30.08.2024 г. няма да бъде обхванат от силата на пресъдено нещо на диспозитива на решението по гр. д. № 3026/2024 г. по описа на Районен съд – К.. Поради това са неоснователни и оплакванията на „И.Ф.“ ЕООД, че районият съд, съответно въззивният съд, следвало да приложи разпоредбата н а чл. 126 ГПК, според която когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по - късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че обжалваното в настоящото производство съдебно решение не е недопустимо и не подлежи на 4 обезсилване.

По отношение на искането направено във въззивната жалба за прилагане последиците на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

С обжалваното решение, съдът е приел, че по делото липсват доказателства, от които може да се направи извод, че „И.Ф.“ ЕООД не е дал повод за завеждане на делото и е присъдил разноски в полза на ищеца.

Ответникът „И.Ф.“ ЕООД е подал молба за изменение на решението в частта за разноските, като с определение № 1652/09.07.2025 г., съдът е оставил без уважение молбата на „И.Ф.“ ЕООД за изменение на решение № 246/17.04.2025 г. постановено по гр.д. № 3053/2024 г. по описа на Районен съд – К. в частта за разноските. По делото няма данни горепосоченото определение да е обжалвано от страна на „И.Ф.“ ЕООД, поради което въпросът за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не може да бъде предмет на настоящото производство, тъй като по отношение на дължимостта на разноските е налице влязъл в сила съдебен акт.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото „И.Ф.“ ЕООД следва да заплати на Д. М. М. направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 589 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 246/17.04.2025 г. постановено по гр.д. № 3053/2024 г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА “И.Ф.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., **** да заплати на Д. М. М., с ЕГН **********, с адрес с.

К., общ. К., ул. ***, направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 589 лв.

5

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6