Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 671 от 07.07.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6450/2024
Вид
Решение № 671
Подписан
07.07.2025
Състав
Борислава Петрова Борисова-Здравкова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Перник, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720106450 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, чрез пълномощника юрк. Т., срещу А. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2366,81 лв. - главница по Договор за паричен заем № *** г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и А. Ц. Г., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, чийто правоприемник е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от *** г. и Приложение № *** г., сумата 568,99 лв. - договорна лихва за периода от 23.03.2022 г. – 03.05.2023 г., сумата 164,84 лв. - обезщетение за забава за периода от 04.05.2023 г. – 27.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.09.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 3417/03.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5259 по описа за 2024 г. на Районен съд Перник.

В исковата молба се излага, че между ответника и „Вива Кредит“ ООД е сключен Договор за паричен заем № *** г., с подписването на който заемодателят се е задължил да 1 предостави на заемателя сумата 2500,00 лв., а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. Твърди се, че съгласно договора кредитополучателят дължи договорна възнаградителна лихва в размер на 645,50 лв. за периода от датата на първата вноска до крайния падеж на договора. Сочи се, че със сключването на договора страните се съгласили, че с него се рефинансира текущ заем на ответника по Договор за паричен заем 5752425 в размер на 1197,52 лв., след извършеното прихващане на задълженията по който остатъкът от заемната сума била изплатена на ответника. Твърди се, че ответникът е заплатил сума в общ размер 594,42 лв. по договора, след което изпаднал в забава и дължи процесните суми. Твърди се, че вземанията за процесните суми са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение *** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г.

С оглед изложеното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми, срещу която постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Заявява, че е извършил плащания, която не са съобразени, както и че са му начислени лихви, които са прекомерни спрямо задължението.

Възразява, че исковете са предявени след изтичане на почти петгодишен срок. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, е издадена Заповед за изпълнение № 3417/03.09.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5259 по описа за 2024 г. на Районен съд - Перник срещу А. Ц. Г., ЕГН **********, за сумата 2366,81 лв. - главница по Договор за паричен заем № *** г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и длъжника, вземането по който е прехвърлено от страна на „Вива Кредит“ ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД по силата на Приложение № *** г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от *** г., сумата 568,99 лв. – договорна лихва за периода от 23.03.2022 г. до 03.05.2023 г., и сумата 164,84 лв. – законна лихва за периода от 04.05.2023 г. до 27.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и на заявителя са присъдени разноски за производството – 62,01 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 13.09.2024 г. и същият е депозирал възражение срещу заповедта на 11.10.2024 г. - в срока по чл. 414 ГПК.

С разпореждане, връчено на заявителя на 16.10.2024 г., му е указано да предяви иск за установяване на вземанията си извън главницата, който е представил доказателства за 2 депозирана искова молба на 13.11.2024 г.

От представения по делото Договор за паричен заем *** № *** се установява, че на 09.03.2022 г. между „Вива Кредит“ ООД и ответника е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят се е съгласил да предостави в собственост на заемополучателя сумата 2500,00 лв., а заемодателят се задължил да я върне съгласно условията на договора – в срок от 60 седмици, на 30 погасителни вноски, първата с падеж 23.03.2022 г. и последната с падеж 03.05.2023 г. Кредитът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент 40,32%, при годишен процент на разходите 49,35%. Размерът на погасителната вноска е 157,27 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно обслужване /чл. 3, ал. 1 от договора/.

В чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от договора е уговорено, че за избрана от заемателя допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят дължи такса в размер на 1572,60 лв., платима на равни части, включени в размера на всяка от погасителните вноски.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора с подписването му заемополучателят заявява, че желае да погси изцяло задължението си по договор за паричен заем с *** г., което към датата на подписване на процесния договор е в размер на 1197,52 лв., като съгласно ал. 2 страните правят изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този договор заемодателят прихваща задължението на заемателя, посочено в ал. 1, а остатъкът се погасява съгласно договореното.

Съгласно разходен касов ордер № *** г. А. Ц. Г. е получил сумата 1302,48 лв. от „Вива кредит“ ООД по кредит 5795826.

По делото е представен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от *** г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, и извлечение от Приложение № 1/05.07.2023 г. към него, съдържащо вземанията към ответника по договор *** г. Извършената цесия е потвърдена изрично с изявление на цедента, приложено на л. 29 от делото.

Видно от приетото на л. 32 от делото пълномощно, изходящо от „Вива Кредит“ ООД, че цедентът е упълномощил цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД да уведоми от негово име длъжниците за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г.

С уведомление, приложено към исковата молба, „Вива Кредит“ ООД чрез пълномощника си „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД уведомява длъжника за извършената цесия /л. 30-31/.

В производството по делото са използвани специални знания чрез заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните. Съгласно заключението последното плащане по договора в извършено на 02.03.2023 г., с която сума е платена такса за събиране на просрочени задължения и от 07.04.2022 г. длъжникът е изпаднал в забава съгласно договора. Вещото лице посочва, че по договора е платена общо 3 сума в размер на 564,42 лв., като в случай, че с направените плащания бъдат погасени главницата, договорната лихва и лихвата за забава, неплатените вземания биха били: 2254,49 лв. – главница, 401,48 лв. – договорна лихва за периода 09.03.2022 г. – 03.05.2023 г., 437,45 лв. – законна лихва за забава за периода от 07.04.2022 г. до 27.08.2024 г. В случай, че извършените плащания бъдат отнесени за погасяване само на главницата, то непогасеният остатък би бил 1935,58 лв. В случай, че се вземе под внимание договорената такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заем в размер на 1572,60 лв., договорна лихва в размер на 645,50 лв. за периода от 09.03.2022 г. до 03.05.2023 г. и главница в размер на 2500,00 лв., ГПР би бил в размер на 238,57%.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Вива Кредит“ ООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена сумата 2500,00 лв. срещу задължение за връщането й, заедно с договорна лихва в посочения размер, изпадането на заемателя в забава, наличието на валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на закона.

От съдържанието на договора се установява, че е посочен размерът на кредита /2500,00 4 лв./ и условията за усвояването му, фиксираният лихвен процент /40,32%/ и годишният процент на разходите /49,35%/. Не е посочена в договора сумата, дължима като договорна лихва, общо дължимата сума по договора, както и какво е разпределението на частта от главницата, лихвата и таксата за експресно разглеждане, включени във вноската от 157,27 лв., поради което липсва яснота как е формира погасителната вноска в посочения размер.

От изложеното следва, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК планът д а съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

На следващо място, съдът констатира, че в договора за потребителски кредит е посочен ГПР 49,35%, който не включва разходите за услугата за експресно разглеждане, а от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в случай, че таксата за експресно обслужване на кредита бъде включена в ГПР, размерът му би бил 238,57%.