Решение № 3610 от 07.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3610 гр. Пловдив, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330103785 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба от Р. Х. Х. против „Креди Йес“ ООД се твърди, че на 15.09.2022г. между страните е сключен договор за паричен заем № *********, по силата на който на ищеца били предоставени заемни средства в размер на 500 лв., при ГПР – 48.984 % и месечен лихвен процент – 3.400 %. Посочено е, че съгласно чл.6 от договора заемът следвало да бъде обезпечен с ипотека, банкова гаранция или особен залог, които да отговарят на посочените условия. В случай на неизпълнение, кредитополучателят дължал неустойка по чл.8 от договора, в размер на 192.87 лв., която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Неустойката била загубила присъщата обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора. Неустойката била близо 50 % от заетата сума, като не кореспондирала с последици от неизпълнението. Излязла била и извън присъщата й обезпечителна функция. Водила до скрито оскъпяване на кредита. Поради невключване на неустойката в посочения в договора ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Поради това е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата на чл.8 от договора за кредит от 15.09.2022г., като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК. Претендирани са направените по 1 делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Креди Йес“ ООД е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Посочено е, че на ищеца е предоставен Стандартен европейски формуляр, чрез който му е предоставена преддоговорна информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на договор за заем. В договора били посочени ясно, точно и конкретно всички компоненти. Клаузата на чл.8 била индивидуално уговорена, като същата била под отлагателно условие – в случай, че потребителят не предостави поръчител/и в 3-дневен срок от сключване на договора.

Размерът на неустойката бил изначално определен до точно фиксирана и определена сума, тоест заемателят бил запознат с размера на последиците, които биха настъпили при непредставяне на исканото обезпечение. Начислена била само и единствено защото заемателят не бил предоставил обезпечение в дадения му тридневен срок от подписване на договора, тоест явявала се санкция за неизпълнение. Неустойката не била неравноправна.

Договорът напълно отговарял на изискванията на ЗПК. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са направените по делото разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № ********* към искане № ********* от 15.09.2022г., сключен между „Креди Йес“ ООД и Р. Х. Х.. Представен е и погасителен план към договора за заем.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между Р.

Х. Х. и „Креди Йес” ООД е сключен договор за паричен заем № ********* от 15.09.2022г. за сумата от 500 лв. Съгласно договора е уговорен месечен лихвен процент от 3.400 % и годишен процент на разходите – 48,984 %. Крайната сума, която Р. Х. е следвало да върне е в размер на 552.13 лв. Срокът на договора е 5 месеца.

В чл.6 от договора е предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл.8 е договорено, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 от договора в 3-дневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговоря на съответните условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 192.87 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора. Видно от погасителния план плащането на неустойката по чл.8 от договора при липса на обезпечение е разсрочено на 5 бр. вноски, в размер от по 38.57 лв. месечно, при което общият размер на всяка от погасителните вноски с включена разсрочена неустойка възлиза на сумата от 149 лв.

Съдът намира изложените в исковата молба доводи за недействителност на така уговорената клауза за неустойка за основателни. Уговорената в чл. 8 от договора за паричен заем № 2

*********/15.09.2022 г. неустойка излиза извън присъщите й функции, с оглед предвидения в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението – 3-дневен срок от сключването на договора, респ. изискването за предоставяне на още едно по избор на заемателя обезпечение – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора, когато длъжникът осигури поръчител, или при преценка за висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договора. Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителна лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. С оглед на тези съображения, съдът приема, че вземането за неустойка е следвало да се включи и отчете при изчислението на ГПР по кредита, доколкото дължимата сума за неустойка реално представлява разход по кредита по смисъла на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно, при включването на неустойката към разходите по кредита, то ГПР по договора неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по чл.

19, ал. 4 ГПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, който е около 50 %. Видно от погасителния план общият размер на дължимата неустойка възлиза на сумата от 192.85 лв., тоест размерът на неустойката е близък до половината от отпуснатия заем. По силата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 ограничения, се считат за нищожни.

Поради това съдът намира, че клаузата за неустойка по чл.8 от договора за кредит действително е нищожна. Искът е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане на същия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв. внесена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. С. Н. от ПАК следва да се присъди сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение, с оглед представения договор за правна защита и съдействие за наличие на хипотезата на чл.38 ЗА.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.8 в договор за паричен заем № ********* от 15.09.2022г., сключен между Р. Х. Х., ЕГН ********** от ********* и 3

„Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.

„Лозарска“ № 12, със законен представител В. М. И., като противоречаща на добрите нрави и на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, със законен представител В. М. И. да заплати на Р. Х. Х., ЕГН ********** от ********* сумата от 50 лв. /петдесет лева/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, със законен представител В. М. И. да заплати на адв. С. Н. от ПАК, ********* сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4