Решение № 95 от 13.05.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. С., 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500070 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение N° 11/15.01.2024г., постановено по гр.д.**4/2023г. по описа на Районен съдС. е отхвърлен предявеният от Р. А. К., с ЕГН **********, и Х. С. К.- К.а,с ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С., ул."Е." *, Вх.А, ет.З, an.8, срещу ответника А. Р. Б., с ЕГН **********, с адрес гр.С.,ул."Е." *, Вх.А, ет.1, партер, иск по чл.108 от ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответника А. Р. Б., че ищците Р. А. К. и Х. С. К.- К.а са собственици по силата на покупко-продажба на следния недвижим имот: избено помещение (склад) № 8 (осем) с площ от 2.20 кв.м, при граници и съседи: външен зид, коридор, изба (склад) № 7 и изба (склад) № 9, прилежащо към апартамент № 8 (осми) с идентификатор *** по КККР на гр.С., община С., област С., находящ се в гр.С., ул.“Е.“ № 13, вход "А", етаж III, кота +5.60, със застроена площ от 63.80 кв.м, при граници и съседи по схема: под обекта - обект № 014, на същия етаж - обект № 020, над обекта - обект № 025, както и ответникът А. Р. Б. да бъде осъден да предаде на Р. А. К. и Х. С. К.К.а владението върху посоченото по-горе избено помещение (склад) № 8 (осем) с площ от 2.20 кв.м, при граници и съседи: външен зид, коридор, изба(склад) № 7 и изба (склад) № 9. Осъдени са Р. А. К., с ЕГН **********, и Х. С. К.- К.а,с ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С., ул."Е." *, Вх.А, ет.З, ап.8, да заплатят на А. Р. Б., с ЕГН **********, с адрес гр.С.,ул."Е." *, Вх.А, ет.1, партер, направените по делото съдебни разноски в размер на 1500,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 663/29.01.2024г от Х. С. К. и Р.

А. К. чрез пълномощника им адв.Л.К. с оплаквания за неправилност и необоснованост.Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че процесното мазе № 8 не е индивидуализирано и 1 че ответникът го е придобил по давност. От представения от въззивниците нотариалният акт е видно, че четвъртата страна на процесното мазе е погрешно посочена, но от другите три; мазе № 7, общ коридор и мазе № 9 по плана на ниво сутерен безспорно се установява къде е разположено мазе № 8 и че то всъщност граници с гараж № 3 вместо с външна стена, както погрешно е посочено в нотариалния акт. Местоположението на процесното мазе ясно е индивидуализирано в приложените към СТЕ планове. От тях е видно, че номерацията на мазетата е последователна, възходяща от дясно на ляво и квадратурата на мазетата по номерацията съответства на Таблицата за определяне на площите на обектите в „Жилищна сграда" - УПИ **, кв. ** гр. С.. Във всички нотариални актове мазетата съответстват по номер на апартаментите и никъде вещото лице не е намерило, както и по делото не е представен екзекутив, който да сочи друго, което води до извода, че такъв няма, а и насрещната страна предлага такъв екзекутив тепърва да бъде изготвен.

Необосновано съдът е направил извод за придобиване по давност на процесното мазе от ответника на основание на показанията само на един свидетел, който не си спомня кой обект са закупили ищците, тъй като други лица са подготвили сделката, а той само присъствал при подписването на нотариалните актове и раздал ключове без да участва във въвода. Поради това необосновано съдът е приел, че ответникът е владял явно, необезпокоявано и непрекъснато процесното мазе повече от 15 години и поради това е станал негов собственик по давност. Свидетелят посочва, че няма представа ищците коя изба ползват. Дори раздаването на ключовете свидетелят сочи не като сигурно, а като вероятно. Свидетелят признава, че учудващо как е продал през нотариус апартамент № 7 без изба към него, твърдейки, че купувачът така е поискал, като визира сделката с нот. акт *, том III. per. *, д. */2008г. на нотариус Мирослава К.а. Известно е, че не може да бъде узаконено и прехвърлено жилище без прилежащо към него складово помещение - мазе и така собственикът на жилището да го получи без прилежащо складово помещение, независимо дали има съгласие на страните за това,тъй като сделка с незаконен предмет и в противоречие на закона е нищожна. Въпреки това се оказва, че това не е единствен случай в процесната сграда. Неправилно съдът е приел, че ответникът при продажбата на апартамент № 9 законосъобразно е продал само апартамента без мазе № 9 на друго лице, което не разполага с друг самостоятелен обект в сградата и по този начин след тази сделка и апартамент № 9 също е останал без избено помещение. По този начин според първоинстанциоиният съд законосъобразно въззиваемият се е сдобил с второ мазе към гаражите си за сметка на жилища, които са останали без мазета с нот.акт **, том II, per. ***, д.

**/14.12.2020 г. на нотариус Славкова, въпреки че видно от Справката за купувача С.В.Д. в Агенцията по вписванията, той не разполага с друг самостоятелен обект и изба в същата сграда. С TP № 1 от 27.04.2022г. по ТД № 1 на ОСТГК на ВКС е установено, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, т.е. съдът следва да следи служебно за частична или пълна нищожност по сделки, които имат значение за предмета на делото.Твърди се, че настоящият случай с именно такъв. По делото ответникът се позовава на сделка, обективирана в Нотариален акт **, том II, per.

***. д. **/14.12.2020 г, на нотариус Славкова, от която е видно, че той неправомерно си е запазил избено помещение № 9 при прехвърляне собствеността на ап.№ 9 в процесната сграда без мазето към него. Това явно незаконосъобразно обстоятелство има съществено значение за настоящето дело,тъй като по този начин ответникът твърди, че дори и след продажбата на ап. 9, той е продължил да бъде собственик на изба № 9, а не приобретателят на ап. 9. Вместо да приложи ТР № 1/2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТГК на ВКС и да прогласи частична нищожност на сделката, 2 съдът е мотивирал решението с тази противоречаща на закона, нищожна клауза от сделката. По този начин вместо съдът да приеме, че ответникът е загубил собствеността върху изба № 9, прехвърляйки я на трето лице заедно с ап. № 9, неправилно е приел, че ответникът законосъобразно е продължил да владее мазе № 9. Неправилно също съдът е приел, че след като ищците са владяли друго мазе, в случая мазето към ап. № 7 повече от 10 години също са придобили собствеността върху него, макар да е ноторно известно, че собственост върху избено помещение може да се придобие по давност само когато то не е единствено за обекта, а в случая изба № 7 е единствено складово помещение към ап. № 7. Освен това ищците изрично са изявили воля да бъдат въведени във владение на тяхното прилежащо мазе № 8, за което ответникът неправомерно ги препятства.Неоснователно е и възражението на ответника, че процесното мазе № 8 не съществува като прилежащо към друг обект, защото повече от 10 години е погълнато от Гараж № 3, в последствие преустроен към Салон за красота. От събраните по делото доказателства е видно, че ответникът е купил Гараж № 3 през 2015г. и по- късно, едва през 2023г. узаконява преустройството му, но в проекта не е включено, незаконно приобщеното мазе № 8, върху което ответникът е установил фактическа власт и го е приобщил към гаража посредством незаконно избиване на отвор към него по-късно от 2015г. Видно от снимка в публичният сайт Гугьл ърт, към 2012г. Гараж № 3 е бил безстопанствен и без врати, а свидетели биха потвърдили, че това положение е продължило и по-късно. Процесното мазе № 8 също през повечето време не се е ползвало от ответника, което също би могло да се установи със свидетелски показания. Ищците са научили, че ответникът владее тяхното мазе едва непосредствено преди делото, когато са въвлечени в административно производство пред община С., касаещо незаконното му преустройство. За община С. няма съмнение, че именно незаконно приобщеното към Гараж № 3 мазе № 8 е прилежащото мазе към ап. № 8, собственост на ищците. Това е видно и от връчените им на 18.01.2024г. и 19.01.2024., след постановяване на Решението по делото - Протокол, Архитектурен план за сградата - ниво сутерени, Таблица за определяне площите на обектите в сградата и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж.От приложеният архитектурен проект, съхраняващ се в община С. е безспорно за общинската администрация, а би трябвало и за съда, къде е местоположението на изба № 8, която по 3 страни и площ съвпада с описаното в нотариалният акт на ищците. Вероятно поради техническа грешка нотариусът е описал погрешно четвъртата страна, но не е имало пречка съдът да поиска обяснение за това от нотариус Невена Кулишева.

Погрешен е изводът на съда и че владението върху мазетата е започнало от 2008г. Видно от Удостоверението за въвеждане в експлоатация, обектите са завършени и въведени в експлоатация през 2010г., а до тогава в тях са се извършвали строителни работи от възложителя. До 2013г. ответникът дълго е отсъствал в чужбина и почти не е идвал в сградата, дори и в нотариалният акт от 2008 г. е представляван от пълномощник, а в целият период до 2016г. по данни на съседи не е ползвал мазе № 8. Всъщност с продажбата на ап. 9, обективирана в Нотариален акт **, том II, per.

***, д. **/14.12.2020 г. на нотариус Анастасия Славкова, ответникът неправомерно си е запазил мазе № 9, а фактически № 8, защото не е възможно да продаде апартамента без мазе и в този смисъл горната сделка следва да бъде прогласена за частично нищожна в частта, в която ответникът - продавач по сделката не е прехвърлил заедно с апартамента и прилежащото към него мазе понеже купувачът не е разполагал с друго такова в сградата, т.е. следва да се приеме, че заедно с апартамента ответникът е прехвърлил и собствеността върху мазето, а с нея и владението на мазето.На същото основание е частично нищожен и Нотариален акт *, том III, per. N2 4231, д.

3

*/2008г. на нотариус Мирослава К.а, в частта, в която с него не е прехвърлена от продавача и собствеността на прилежащото към ап. № 7, мазе №7, понеже купувачът не разполага с друго складово помещение в сградата.Моли, това да бъде предмет на Инцидентен установителен иск по настоящето дело, тъй като е преюдициално за правилното решаване на делото или съдът съгласно TP № 1 от 27.04.2022г. по тълк.д. № 1 на ОСТГК на ВКС служебно да го разгледа, алтернативно, ако не се приеме горното да приеме, че непроизнасянето на първоинстанционният съд по тези правнорелевантни към настоящето дело нищожни клаузи от правните сделки е съществено процесуално нарушение, водещо също до отмяна на решението по делото.В случай, че съдът стигне до извода, че грешката в описанието на четвъртата граница на мазе № 8, при която вместо Гараж № 3 е записано външен зид се дължи на явна фактическа грешка, то моли това да бъде поправено с настоящето съдебно решение или да бъдат дадени указания за това.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1148/16.02.2024г. от А. Р. Б., чрез пълномощника му адв.С.Н., с който се оспорва същата като неоснователна. Оспорва се въвеждането на нови твърдения във въззивната жалба, с които по съществен начин се променят твърденията в исковата молба. В исковата молба се твърди, че при въвода във владение на ищците е предоставено от продавача „ Инвест ЕМ" ЕООД, като прилежащо към апартамент №8, избено помещение, което са ползвали повече от 15 години, като преди около месец във връзка с проверка от Общинска администрация С. са установили, че в действителност ползваното от тях избено помещение е избено помещение №7, а прилежащото към жилището им избено помещение № 8 се ползва от ответника, който е преустроил същото в солариум и извършва в него търговска дейност . Във въззивната жалба се поддържа ново противоположно твърдение, а именно, че такова владение не е осъществявано. Отричането на безспорни до момента факти по делото, не би помогнало по никакъв начин за разрешаване на създадената ситуация, възникнала не по-воля на страните по делото.За да постанови съдебното си решение съдът е приел за безспорно, че още при закупуване на самостоятелните обекти в сградата през 2008 г., страните са въведени във владение както следва: ищците в избено помещение № 7, а ответникът в избено помещение №8 (процесното). Прието е още, че считано от този момент до настоящия, владението на страните върху тези избени помещения е било явно за всички и необезпокоявано.Този извод на съда е правилен и съответстващ изцяло на твърденията на страните по делото, както и на събраните по делото доказателства. Владението на страните върху двете конкретни изби не е било изобщо спорен по делото факт. В предмета на въззивната жалба е включена изба. №9, която изба като номер е вписана в нотариалния акт на ответника през 2008 година. Същият през 2020г. продава апартамента си без това избено помещение, което помещение към момента на продажбата фактически вече е приобщено към фризьорски и козметичен салон.