Определение № 3504 от 10.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3504 гр. София, 10.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002902071 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ел Ди Пи Интернешънъл Груп„ ЕООД против решение № 260/13.05.2025г. по т.д.№ 935/2024г. на

Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260171/05.10.2024г. по т.д. № 2262/2020г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е уважен предявеният от „Финансова къща Логос – ТМ„ АД против касатора иск, с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, като на основание същата разпоредба е прекратено дружеството - ответник , във връзка с неизпълнено задължение на едноличния собственик на капитала на същото - Л. Д. П., по изпълнителен лист от 20.05.2019 г., издаден по гр.д.№ 20911/2019 г. на Софийски районен съд, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и за събирането на което е висящо изпълнително дело № 20197810400347 по описа на ЧСИ Георги Дичев, с рег. № 781 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.

Касаторът оспорва допустимостта, в евентуалност правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Недопустимост се твърди, поради произнасяне по преждевременно предявен иск, доколкото липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяването му – не е връчено от съдебния изпълнител изявлението на взискателя по чл. 517, ал. 3, изр. първо ГПК, за прекратяване участието на длъжника в дружеството.

Твърди се, че всяка от инстанциите е допуснала процесуално нарушение във връзка с доклада по делото, доколкото такъв липсва в първоинстанционното производство , а въззивният съд – въпреки изричен въззивен довод с такъв предмет – не се е произнесъл по същия, както и по отправеното, при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК, доказателствено искане с въззивната жалба – за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

1

Твърдят се нарушени чл. 236, ал. 2 ГПК

/ непроизнасяне по всички доводи и доказателства на страните / и чл. 272 ГПК / за което касационната жалба не съдържа конкретизация / , довело до пълна липса на мотиви. Не е отчетен значимия за правния спор факт, че както към момента на предявяване на иска, така и понастоящем, длъжникът – съдружник Л. П. няма вземане от равностойност на дружествените си дялове, от която да би могъл да се удовлетвори взискателят, което е единствената цел на производството по чл. 517 ГПК.

Ответната страна – „ Финансова къща Логос – ТМ„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на общия селективен критерий, доколкото намира, че всички формулирани въпроси са неотносими към решаващите мотиви на въззивното решение.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

Ищецът „Финансова къща Логос – ТМ„АД е предявила против „ Ел Ди Пи Интернешънъл Груп„ ЕООД иск, с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, за прекратяване на дружеството, с цел удовлетворяването на ищеца, като кредитор на едноличния собственик на капитала на същото – Л. П., чрез принудително изпълнение върху дружествените му дялове, в образувано изпълнително производство, принудителното изпълнение по което е насочено върху тях. Качеството си на кредитор и взискател в изпълнително производство ищецът основава на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 20911/2019 г. на Софийски районен съд и изпълнителен лист от 20.05.2019г., като в хода на производството е уважен предявен от кредитора против длъжника иск, по реда на чл. 422 ГПК, за дължимост на част от присъдените със заповедта вземания

/ главница в размер на

217 292,71 лева и разноски, отхвърлен – за неустойка от 89 358,68 лева - с решение по т.д.№ 1506/2019 г. на СГС , влязло в сила на 22.06.2023 г. / .

За да уважи иска, първоинстанционният съд е счел, че са налице всички изискуеми предпоставки за неговата допустимост и основателност : ищецът установява качеството си на кредитор на едноличния собственик на капитала и на взискател, в образувано за удовлетворяване на вземането му и висящо изпълнително производство; принудителното изпълнение е насочено върху всички дружествени дялове / ответникът не е променял правноорганизационната си форма в хода на производството – ЕООД /; изпълнено е условието на чл. 517, ал. 1 ГПК – наложен е запор върху дружествените дялове на Л. П., с изпращане запорно съобщение до Агенция по вписванията; налице е нарочно овластяване на взискателя за предявяването на иска за прекратяване на дружеството, в което длъжникът притежава Пеев притежава всички запорирани дялове / Постановление с изх. № 15501/07.11.2019 г./ .

2

Съдът е изложил съображения, че чл. 517, ал.4 ГПК урежда специална хипотеза, приложима именно когато изпълнението е насочено срещу всички дялове на съдружника в дружеството, каквато е и настоящата - за дълг на едноличния собственик на капитала на ответника. В отличие от изпълнението върху дружествен дял в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК, в настоящата хипотеза съдът е отрекъл, че изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството, връчвано от съдебния изпълнител, е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска. Съдът е посочил, че ответникът, съобразно носената от него доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не е ангажирал доказателства, че е изплатил на взискателя дължимото, за събиране на което е образувано изпълнителното производство.

Приел е, че в производството по чл. 517, ал. 4 ГПК не се преценява и съотношение между активи и пасиви по счетоводен баланс и възможността от ликвидационен дял на едноличния собственик на капитала да се удовлетвори кредиторът.

С въззивната жалба на ответника са наведени доводи, идентични с касационните доводи, изложени по – горе : ответникът се е позовал на липса на доклад от първоинстанционният съд, в частност - значим за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Не са посочени, обаче, фактите, останали недоказани и от естество да променят правния резултат, от възможност за доказване на които е бил препятстван, предвид процесуалното нарушение на съда. Заявена е липса на мотиви – необсъждане на доводите и доказателствата по делото, но отново без конкретизация на същите: по кои твърдени, релевантни за изхода на спора и за кои, установени по делото факти съдът не се е произнесъл, доколкото преценката на правилността на правните изводи / в отличие от фактическите твърдения / е относима към друг порок по чл. 281 , т. 3 ГПК – противоречие със закона и необоснованост.

Отправено е доказателствено искане за ССЕ, изрично отнесено към изложението в раздел ІІ от въззивната жалба , което касае неправилност на съждението на съда, че в специфичната хипотеза на чл. 517, ал. 4 ГПК не подлежи на изследване съотношението между активи и пасиви, респ. стойността на дружествените дялове на длъжника Л. П.. Искане за ССЕ с идентична задача – за установяване равностойността на дружествените дялове на Л. П., с прилагане методиката по чл. 125, ал. 3 ТЗ, е отправено и с отговора на исковата молба, оставено без уважение от първоинстанционния съд. С определение № 852/220.12.2024 г. въззивният съд също го е оставил без уважение, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК, макар едновременно с това да го е определил като неясно, предвид предмета на производството, а и неотносимо към правния спор.

Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния, изрично препращайки към мотивите му по чл. 272 ГПК, макар в преобладаващата си част дословно възпроизведени и във въззивното решение. Отрекъл е немотивираност на първоинстанционния акт, като е счел неоснователни доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с доклада – такъв е извършен с определение № 262762/18.05.2021г., срещу същия не са постъпили възражения от ответника, нито са направени 3 доказателствени искания за обстоятелствата, вменени в негова тежест – че междувременно е било удовлетворено вземането на взискателя.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ При какви условия или предпоставки , предявен иск по чл. 517, ал. 4 подлежи на отхвърляне или уважаване ? ; 2/ Подлежи ли на отхвърляне иск по чл. 517, ал. 4 ГПК в случай, че по делото не са събрани доказателства и не е спорен факта, че вземането на взискателя не е удовлетворено в изпълнителния процес ?; 3/Следва ли при постановяване на решението въззивният съд да съобразява вписани промени в правно-организационната форма на ответника след предявяване на иска, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК / в смисъл на предполагаща иск по чл. 517, ал. 4 ГПК / и да изследва предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК ?;

4/ Следва ли съдът, при предявен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, да изследва и съобразява конкретна стойност на ликвидационен дял на едноличния собственик на капитала ? – по всички тези въпроси допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалвване се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - с решение по т.д.№ 1753/2016г. на І т.о. на ВКС / сочените определения са постановени в производство по чл. 288 ГПК и не съставляват приложими, в тази или в друга хипотеза на чл. 280 ГПК, съдебни актове /, в евентуалност - в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ; 5/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо не възприема едни, а други възприема и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи , като отговори на оплакванията във въззивната жалба, за допуснати в този смисъл процесуални нарушения ?; 6/ Нарушена ли е разпоредбата на чл. 272 ГПК, при положение, че въззивният съд не се е позовал на нея в решението си, а в него липсва изложение на фактите и обстоятелствата по делото, липсва анализ на събраните доказателства и посочване какво е прието от фактическа и правна страна, а са изложени мотиви единствено по жалбите на страните ?; 7/ Отговарят ли на критерия за необоснованост мотивите на оспореното съдебно решение, ако не може да се проследи логическата последователност и свързаност в процеса на формиране на волята ? Налице ли е очевидна неправилност на обжалвания акт ?; 8/ Съставлява ли процесуално нарушение неправилното установяване и обсъждане на доводите на страна в процеса ? – всички въпроси се обосновават в хипотезата на чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК – с ТР № 1/2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК и ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г . на ОСГТК на ВКС, както и с множество постановени по реда на чл.290 ГПК решения, и евентуално – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;

9/ Допустимо ли е да се налага запор върху дужествени дялове в търговско дружество, притежавани от физическо лице – съдружник , и впоследствие да се иска прекратяване на дружеството по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК за задължения на същото лице, поети в качеството му на солидарен длъжник , по повод което е предприето принудително изпълнение ?; 10/ Обусловени ли са действията на съдебния изпълнител, предхождащи овластяването за предявяване на иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, от уведомяване на длъжника за 4 предприетите срещу дружеството действия във връзка със задължения на физическото лице ?; 11/ Съставлява ли предпоставка за предприемане на действия по чл. 517, ал. 4 ГПК изчерпването на способите за принудително изпълнение върху друго имущество на едноличния собственик на капитала – длъжник, различно от дружествените дялове ? – последните три въпроса се сочат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на приетото от въззивния съд с решения по т.д.№ 573/2011 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 631/2004г. на ІІ т.о. ВКС и определение по ч.т.д.№ 216/2010 г. на АС – Велико Търново, в евентуалност - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.