Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3946 от 07.11.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2200/2025
Вид
Решение № 3946
Подписан
07.11.2025
В сила
07.11.2025
Състав
Димитър Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3946 гр. Варна, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110102200 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от „****" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „****" № 47А, представлявано от ****-изпълнителен директор и Т**** - прокурист, чрез юрк. ****в, против Д. М. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, пк 9000, ж.к.

„****", бл.№ 76, вх. Б, ет.2, ап. 14 иск по реда на чл. 422 ГПК, да бъде признато за установено, че Д. М. Ж., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „****" ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****" №47А сумата от 1133,70 лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 70 стотинки/, представляваща изплатено от „****" ЕАД застрахователно обезщетение по щета № ****, за която сума е издадена заповед за изпълнение №6609/25.11.2024г. по ч.гр.д. 13894/2024 г., по описа на Районен съд Варна, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда - 31.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излага, че на 18.11.2020г., около 02:30 часа, на път I9, на Бензиностанция Лукойл Б020 ЮГ, водачът Д. М. Ж. при управление на лек автомобил марка „Форд", модел „Маверик", с рег. № ****, поради извършване на необезопасена маневра движение назад реализира пътнотранспортно произшествие с имуществени щети - деформиран кош за отпадъци на колонки 5 и 6. За настъпилото пътнотранспортно произшествие е 1 съставен бл. Протокол за ПТП № **** от 30.01.2024 г., в който е посочено, че виновният водач е напуснал мястото на ПТП без да уведоми службата за контрол към МВР. Същият е установен впоследствие, за което е издаден АУАН № АД 05400.

Твърди се, че към датата на застрахователното събитие, отговорността на водача на лек автомобил марка „Форд", модел „Маверик", с рег. № **** е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите към „****" ЕАД, полица № BG/26/123001197871, със срок на валидност от 21.04.2023 г. до 21.04.2024г.

Твърди се, че след отправено заявление към „****" ЕАД за изплащане на обезщетение за увредения л.а., в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на виновния водач, в дружеството е образувана щета № ****, извършен е оглед и е съставен опис на претенцията.

Съобразно калкулацията, по претенцията на пострадалото лице, с доклад по щетата е одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 1118,70 лв. Същото е изплатено по банков път на собственика на увреденото имущество - Лукойл България ЕООД. За ликвидационни нужди по щетата са направени обичайни ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. Общият размер на имуществените вреди нанесени от Д. М. Ж. е 1133,70 лв.

На основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, „****" ЕАД придобива право на регрес срещу виновния водач - Д. М. Ж. за сумата от 1118,70 (хиляда сто и осемнадесет лева и 70 стотинки) изплатено застрахователно обезщетение, както и 15,00 (петнадесет лева) ликвидационни разходи по щета № ****, заедно с платените лихви и разноски.

Твърди се, че във връзка с гореизложеното, „****" ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. М.

Ж., въз основа на което е образувано ч.гр.д № 13894/2024 г. по описа на РС Варна. Заповедта за изпълнение е изпратена на длъжника и същият е депозирал възражение.

Приема се, че за ищцовото дружество е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д. М. Ж. не депозира отговор на ИМ и не изразява становище по иска.

2

В проведено открито съдебно заседание ищецът не се представлява, като процесуалният му представител е депозирал писмено становище, с което поддържа исковите претенции на посочените основания. Отправя изрично искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника, като уважи предявените искове. Ответникът редовно призован не се явява и представлява в о.с.з.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК), са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен. Връчването бе осъществено лично на ответника.

Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер, съобразно представените доказателства по настоящото делото, като ответника бъде осъден да заплати 125 лева, от които 25 лева за държавна такса и 100 лева за адвокатско възнаграждение.

Предвид уважаването на предявените искове изцяло, то следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, за които ответникът не е направил възражение в общ размер на 75 лева.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът Д. М. Ж., ЕГН

**********, ДЪЛЖИ на „****" ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****" №47А сумата от 1133,70 лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 70 стотинки/, представляваща изплатено от „****" ЕАД застрахователно обезщетение по щета № ****, за която сума е издадена заповед за изпълнение №6609/25.11.2024г. по ч.гр.д. 13894/2024 г., по описа на Районен съд Варна, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване 3 на заявлението в съда - 31.10.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Д. М. Ж., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „****" ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****" №47А сумата от 125 лв./сто двадесет и пет/ лева , за сторени в исковото производство разноски, както и разноските в заповедното производство по ч.гр.д.13894/2024г. на ВРС в общ размер на 75/седемдесет и пет/ лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването да поиска от Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4