Решение № 4418 от 03.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4418 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330103448 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Трансауто - Р“ЕООД, против ЗАД„ОЗК - Застраховане“АД, с която се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1656,24 лева, представляваща мораторна лихва за забава, върху обезщетение в размер на 12961,90 лева, за претърпени при ПТП от **** г. имуществени вреди по собствено на ищеца МПС – микробус „М.“, причинено виновно от водач на автомобил лек автомобил „***“, с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, предмет на г.д.№ *** г. по описа на РС Пловдив, за периода от **** г. – когато задължението за заплащане на обезщетение е станало изискуемо до **** г. – датата на депозиране на исковата молба по г.д.

№ **** г. на РС Пловдив.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е налице влязло в сила решение по г.д.№ **** г. по описа на РС Пловдив, с което на ищеца е присъдена сумата от 12 961,90 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди при ПТП от *** г., причинено виновно от водач на лек автомобил „***“, с рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – **** г. до окончателното й изплащане. Доколкото обаче ищецът незабавно е уведомил представител на ответника за настъпването на ПТП, щетата е била заведена под № **** и на застрахователя са представени всички изискани документи, включително банкова сметка и пълномощно, но въпреки това доброволно плащане не постъпило, счита, че му се дължи и обезщетение за периода от **** г. – когато задължението за заплащане на обезщетение е станало изискуемо до **** г. – датата на депозиране на исковата молба по г.д.

№ *****г. на РС Пловдив. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ЗАД„ОЗК Застраховане“АД, с който се признава предявения иск, като изрично се отправя искане към съда за постановяване на решение при признание на иска. Поради изложеното ответникът моли на основание чл. 78, ал.2 ГПК в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски. Посочва се, че ищецът не е предявявал към ответното дружество претенция за мораторна лихва за исковия период по доброволен ред и застрахователят не е отказвал плащането на същата, като веднага след получаване на исковата молба по делото е заплатил процесната сума по посочената банкова сметка. Излагат се доводи, че така предявеният иск противоречи на принципа на добросъвестност по чл. 3 от ГПК, доколкото законодателят е предвидил възможност за обективно съединяване на искове в едно производство с цел процесуална икономия. Поради изложеното се претендира да бъде постановено решение при признание на иска, като по отношение на разноските се приложи нормата на чл. 78, ал.2 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 409, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.

405 – уговорения между страните срок, който не може да е по – дълъг от 15 работни дни от представяне на всички необходими доказателства, освен в случаите на непредставянето на данни за банковата сметка, съгласно чл. 380, ал. 3 от КЗ, имащо последиците на забава на кредитора по отношение на 2 плащането. Разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ от своя страна свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срок от 15 работни дни от представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано), освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.

3.

Следователно в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава; уведомяване на застрахователя за събитието и момент на представяне на необходимите документи за установяването му, включително данни за банкова сметка за плащане, както и размера на предявената претенция.

В случая между страните не е спорно и като ненуждаещо се от доказване е отделено, че с Решение № **** г., постановено по г.д.№ **** г. по описа на РС Пловдив, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 4 382,90 лева, представляваща неплатена част от общо дължимите 12 961,90 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди по договор за „Гражданска отговорност“, настъпили при ПТП от *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – **** г. до окончателното изплащане. Решението е влязло в законна сила на ****г.

Следователно е установено наличие на главен дълг и неговия размер.

Не е спорно и че уведомлението за процесната щета е отправено до ответното дружество на **** г. (л. 16 от приложеното г.д.№ **** г. на РС Пловдив), както и че ищецът е представил всички изискани документи и е посочил банкова сметка, по която да бъде платено обезщетението. Липсват данни за датата на представяне на всички изискани от застрахователя доказателства по заведената щета, която би била и началния момент на определения срок от 15 работни дни. Доколкото обаче ищецът е посочил начална дата на забава *** г., а ответникът в отговора на исковата молба признава иска, съответно признава и този заявен факт, именно датата *** г. следва да бъде приета, като начална дата на забавата на застрахователя. При така приетото, определено по реда на чл. 162 ГПК, дължимото обезщетение върху установената за дължима главница за периода от ****г. до **** г.

(датата на подаване на исковата молба по г.д.№ ***г. на РС Пловдив) възлиза 3 на сумата в размер на 1656,24 лева (изчислено чрез www. calculator.bg ).

Същата съвпада с претендираната, поради което предявеният иск, като доказан по основание и размер, следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

При този изход на спора, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Претендираните такива са 77,52 лева – държавна такса и 500,00 лева – адвокатско възнаграждение, платено в брой, съгласно представения на л. 38 от делото договор за правна защита и съдействие.

Същите следва да бъдат присъдени.

В тази насока неоснователно се явява възражението, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и не е получил покана да заплати доброволно обезщетението за забава. Ищецът, който има право на иск, не може да бъде задължен да защити правата си по друг ред, като за възлагането на разноските в негова тежест е без значение собственото му поведение, а е важно поведението на ответника (Определение № 60228/04.06.2021 г. по ч. г. д. № 1916/ 2021 г. на ВКС 3 ГО ). В този смисъл доколкото сроковете на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, както и отговорността му за заплащане на обезщетение за забава върху същото са уредени в закона, нарочна покана не е необходима. Като не е платил доброволно дължимото обезщетение за забава, именно с поведението си, ответникът е станал причина за завеждане на делото. Неоснователно е и предявеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, доколкото същото се явява към минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата редакция към датата на сключване на договора за правна защита).

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 409, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД ЗАД„ОЗК - Застраховане“АД, ЕИК 121265177, да заплати на „Трансауто Р“ЕООД, ЕИК 202238237, сумата в размер на 1656,24 лева (хиляда шестстотин петдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки), 4 представляваща обезщетение за забава за периода **** г. - **** г., върху главница от 12961,90 лева, представляваща обезщетение за претърпени при ПТП от *** г. имуществени вреди по собствено на ищеца МПС – микробус „М.“, причинено виновно от водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, застраховано при ответника по застраховка Гражданска отговорност, за което е образувана щета при ответника под № ****.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ЗАД„ОЗК - Застраховане“АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“№ 7, ет. 5, да заплати на „Трансауто - Р“ЕООД, ЕИК 202238237, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 148, вх. В, ет. 3, ап. 7, сумата от 577,72 лева (петстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п./______________ 5