Решение № 90 от 18.07.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Кюстендил, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора К. П. Б. като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно административно наказателно дело № 20221500600307 по описа за 2022 година

Въззивното производство по настоящото дело е по реда на чл.378 ал.5 НПК във вр. с глава X X I от НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на обвиняемия СТ. СТ. Т., ЕГН **********, от гр.Д. срещу Решение № 54/17.03.2022 г. на ДнРС, постановена по АНД № 1107/2021 г. по описа на съда, с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131 ал.1т.12 във вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 НК и на основание чл.78 а НК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв., както и е осъден да заплати разноските по делото в размер на 163,07 лв. В жалбата са релевирани оплаквания за правната квалификация на деянието, която според жалбоподателя е чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 НК, тъй като има частично прекратяване в ДП за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.129 ал.2 НК. Поддържа се, че не са събрани достатъчно доказателства, установяващи извършване на деянието от него, че няма медицински документ, удостоверяващ извършен преглед на пострадалото лице.

Записаното в постановлението, че избитите зъби са пречели на дъвченето и говоренето не кореспондира със заключението на медицинската експертиза и че зъбите от горната челюст са извадени много по-рано, а допълнително 1 извадените зъби на пострадалия с нищо не са затруднявали дъвченето и говоренето. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново оправдателно решение. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

Прокурорът оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на Іинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Жалбоподателят не се явява и не изразява становище по жалбата.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните, в рамките на предвидените му по чл. 378 ал.5 във вр. с чл. 313 и сл. НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подаден в законовия срок и от надлежна страна и за основателна по различни от изложените в нея съображения, а именно:

С обжалваното решение обвиняемия СТ. СТ. Т., ЕГН **********,живущ в гр.Д., е признат за виновен в това, че на 20.07.2020 г. около 21,30 часа, на паркинг за камиони в гр. Dampierre-sur-le- Doubs в Р Франция, чрез нанасяне на побой - ритник и удари с юмруци в областта на лицето, е причинил телесна повреда / извън случаите на чл.128 и 129 НК / на К.К.Д., от гр.П., изразяваща се в избиване на втори долен зъб, както и травматично разклащане на втори долен десен зъб, както и кръвонасядане по лигавицата на долната устна, кръвонасядане на венеца в областта на първи долен ляв зъб,оток по ръба на долната челюст вляво-състояние, представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място – паркинг за камиони, без каквато и да било причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин грубо нарушение на обществения, пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност човешката личност – личността на пострадалия Дичев, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 НК и във вр. с чл.78 А НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. С решението обвиняемия е осъден да заплати разноските по делото в размер на 163,07 лв.

В мотивите на присъдата съдът е изложил възприетата от него фактическа обстановка и въз основа на нея е приел

, че престъплението е с правна квалификация чл.131 ал.1 т.12 във вр. с ч.130 ал.1 НК. Словесно е записано, 2 че причиненото на пострадалия увреждане представлява лека телесна повреда - избиване на зъб, което обаче не затруднява дъвченето и говоренето поради липса на зъби антагонисти на избития зъб, съобразно и ППВС № 3/27.09.1979 г. По надолу в същия абзац / на стр.3-та от мотивите и л.50 от делото на ДнРС/ е записано възприетото от трайната съдебна практика, че насиняването на части от тялото представлява именно такава лека телесна повреда по см.на чл.130 ал.2 НК.

Видно е от записването на правната квалификация на престъплението в мотивите и диспозитива на решението, че съществува противоречие между записаната в диспозитива и записаната в мотивите на решението правна квалификация на деянието. Защото според записаното в диспозитива обвиняемия е признат за виновен за причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди - основание чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 НК, като същевременно по-нагоре в диспозитива е записано, че телесната повреда е извън случаите на чл.128 и 129 НК. А според записаното на няколко места в мотивите на решението е прието, че обвиняемият е причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на пострадалия и че правната квалификация на деянието е чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 НК. Отделно от това, при анализа в мотивите на присъдата – в абзац ІІІ на стр.3-та от присъдата – е записано, че телесната повреда е по чл.130 ал.1 НК, а няколко реда по-надолу – че съгласно трайната съдебна практика насиняването е лека телесна повреда по чл.130 ал.2 НК.

Тези противоречия в крайна сметка водят до неяснота както за обвиняемия да разбере за извършването на какво точно престъпление е признат за виновен и е приложен чл.78 а НК при наказанието му, така и за съда да провери правилността на присъдата.

Констатираното противоречие формира отменителното основание на чл.348 ал.3 т.1 НПК – съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване правото на обвиняемия да разбере за какво престъпление е признат за виновен и наказан, което нарушение е отстранимо, но не от настоящата инстанция. Поради описаното съществено процесуално нарушение въззивната инстанция не може да се произнесе по същество по основателността на жалбата и да провери правилността на обжалваното решение.

3

По така изложените съображения решението на ДнРС на посоченото основание следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се посочи правилната квалификация на деянието, която да бъде една и съща в диспозитива и мотивите на присъдата, както и при постановяване на съдебния акт съдът да съобрази оплакванията във въззивната жалба.

Предвид изложеното и на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 вр. с ал.1 т.2 НПК, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 54/17.03.2022 г. на ДнРС, постановено по АНД № 1107/2021 г. по описа на съда и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4