Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2832 от 03.07.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 17089/2019
Вид
Решение № 2832
Подписан
03.07.2020
В сила
07.12.2020
Състав
МИРОСЛАВА ИВАНОВА ДАНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.159, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 5, ал. 5 · Правилник за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2832/3.7.2020 г., гр.Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 11.06.2020 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17089 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Л.С.Л. ЕГН ********** , с адрес: *** срещу ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ"-МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър Малинов" № 1 съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, след допуснато изменение на исковата претенция на основание чл.214 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2184,40 лв.

-главница

, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 310 часа за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;

- с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 292,79 лв. , представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до датата на предявяване на исковата молба в съда, т.е. до 20.10.2019г. включително.

Претендират се направените по делото разноски.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищецът излага ,че през периода от периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжност „ст.полицай" в Зонално жандармерийско управление -Варна, към Дирекция „Жандармерия" при Главна дирекция „Национална полиция",гр.София. Сочи се, че същата е на структурно подчинение към Главна дирекция "Национална полиция" при МВР, гр.София. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява директорът на ОДМВР- Варна по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 81213-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г.

Твърди се,че за процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Ищецът излага, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Твърди, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така приетата Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е останал неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е коефициент 1.143.

Ищецът излага, че в процесния период е положил положил общо претендираните часове нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд , който следва да бъде заплатен от ответника и възлиза в размер на исковата сума.

С оглед на горното се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи предявената искова претенция, както и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответната страна

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "НАЦИОНАЛНА

ПОЛИЦИЯ"-МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър Малинов" № 1, в срока по чл.

131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в което се оспорва предявения иск по основание и размер.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът през процесния период е заемал посочената в исковата молба длъжност.

По отношение на допустимостта на исковете.

Излага се, че исковете, предявени срещу ГДНП са допустими, като предявени срещу надлежна страна.

Съгласно чл. 5, ал. 3 от Правилника за устройство и дейността на МВР (ПУДМВР) в ГДНП се създава дирекция „Жандармерия". Териториални звена на дирекция „Жандармерия" са зоналните жандармерийски управления (чл. 5, ал.

5 от ПУДМВР). Предвид, че ищецът е служител на Зонално жандармерийско управление-Варна, а съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР главните дирекции на МВР са юридически лица, то и ГДНП е легитимирана да отговаря по предявените искове.

По отношение на основателността на иска.

Излага се, че ищецът е назначен в структурно звено на Зонално жандармерийско управление-Варна, чиято дейност е организирана на смени, като отчитането на положения труд е сумирано; на тримесечен период, съгласно чл.

187, ал. 3 от ЗМВР.

Изложеното в исковата молба очертава като предмет на спора следва ли положения нощен труд да се преизчислява като дневен. Счита се , че съгласно чл.5, ал. 3 и ал.5 от Правилника за устройство и дейността на МВР в ГД Национална полиция се създава дирекция „Жандармерия“, чийто териториални звена са зоналните жандармерийски управления. Твърди се, че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Оспорва да е налице празнота в закона, доколкото, действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. уреждаща процесните отношения. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. Сочи се, че липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв.

Вследствие на изложеното се моли за отхвърляне на предявената исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в процесния период ищецът е работил на смени, като същото се потвърждава от заключението на вещото лице и представените от страните писмени доказателства.

Спорно между страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца, както се поддържа с отговора на исковата молба.

За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в предприятието му през исковия период, се установява, че за исковия период са били положени от ищеца реално общо 2192 часа нощен труд. Който, ако съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, бъде преизчислен с коефициент 1.143, възлиза общо на общо 2502 часа за периода. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 310 часа, заплащането на който, ако се приеме от съда за правно дължим, следва да е в размер на 2184,40 лв. Лихвата за забава върху така изчислената сума за процесния период на начисляване е в размер на 292,79 лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:

Ищецът е предявил иск за заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.

Съгласно чл.176 ЗМВР

„Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.

Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.

Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.

В процесния период приложима към спора касаещ нощния труд полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.

В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. №

8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г.

Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в

МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание. При липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.