Решение № 4141 от 30.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 783/2022
- Вид
- Решение № 4141
- Подписан
- 30.06.2025
- Състав
- Цветелина Евгениева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 162, т.3 · Закон за съдебната власт
- чл. 127, т. 3 · Конституция на Република България
- чл. 132 · Конституция на Република България
- чл. 31, ал. 3 · Конституция на Република България
- чл.31, ал.4 · Конституция на Република България
- чл.39, ал.1 · Конституция на Република България
- чл.16 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4141 гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цветелина Евг. Г. при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г. Гражданско дело № 20221100100783 по описа за 2022 година
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предявени от Е. З. Б., ЕГН ********** и Н. Й. Б., ЕГН ********** и двамата от гр.София против И. С. Г. - главен прокурор на Република България към датата на предявяване на исковете, Д. Г. П. - заместник на главния прокурор И. Г. при Върховна административни прокуратура, към датата на предявяване на исковете, Д. И. М. - заместник на главния прокурор И. Г. при Върховна касационни прокуратура, към датата на предявяване на исковете, К.
А. Ф. - заместник на главния прокурор И. Г. при Върховна касационна прокуратура, към датата на предявяване на исковете, П. Ц. А. - заместник на главния прокурор И. Г. при Върховна касационна прокуратура, към датата на предявяване на исковете и Б. Б. С. - директор на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор И. Г. по разследването, към датата на предявяване на исковете. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да заплатят на всеки от тях сумата от по 30 000 лева, ведно със законната лихва, начина от 25.01.2022г – датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за 1 причинени на всеки от тях неимуществени вреди от кумулативния ефект на изготвянето, подписването и разпространението чрез медиите на дата 08.01.2022 г. от ответниците на писмо ГП № 4209/21.12.2021 г. на Администрация на ГП Прокуратурата на РБългария, както и сумата от по 291,67лева за всеки от двамата ищци, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 30 000лв за периода от 21.12.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба 24.01.2022 г. Претендират съдебни разноски по списък.
Ответникът И. С. Г. оспорва предявените искове на първо място искове като недопустими, а ако същит е бъдат приети за допустими то ги оспорва изцяло както по основание, така и по размер и моли съда да ги отхвърли.
Претендира съдебни разноски по списък.
Ответникът Д. Г. П. също изразява становище за недопустимост на исковете, а ако същите бъдат приети за допустими то ги оспорва изцяло както по основание, така и по размер и моли съда да ги отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък.
Ответникът Д. И. М. също счита исковете зе недопустими, а по същество ги счита за неоснователни и моли съда да ги отхвърли Претендира съдебни разноски по списък.
Ответникът К. А. Ф. също е на становище, че исковете са недопустими, а ако същит е бъдат приети за допустими то ги оспорва изцяло както по основание, така и по размер и моли съда да ги отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък.
Ответникът П. Ц. А. също е на становище, че предявените искове са недопустими, като ги оспорва и като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък.
Ответникът Б. Б. С. също изразява становище за недопустимост на предявените искове и също ги оспорва както по основание, така и по размер и моли съда да ги отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано по предявена на 25.01.2022г 2 първоначална искова молба, в която ищците сочат, че на 08.01.2022 г. множество български медии, вкл. национални радиа, телевизии и електронни сайтове, разпространили новината, че ответниците са изпратили писмо, адресирано до 67 получатели - ръководители на международни институции и чуждестранни посланици, сред които председателя на Европейския парламент Давид Сасоли, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, еврокомисари, председатели на парламентарни групи в ЕП, посолствата на САЩ, Великобротания, Франция, Германия и много други. Писмото било със странен сюрреалистичен епистоларен жанр, използван от ответниците, а предвид неговите адресати и специфичен контекс, имената на ищците в него били забъркани съвършено безпричинно. В него ответниците, като ръководители на Прокуратурата на Република България и с огромен властов ресурс, в разрез с принципа на националния суверенитет, се оплаквали на 67те адресати на писмото за оказван им натиск о т останалите власти и всички политически сили, поради което странният жанр на „писмото“ можело да бъде определен като петиция на възмутени граждани или на неправителствена организация, сформирана ad hoc от лидерите на българската прокуратура.
В писмото се съдържали оплаквания на ответниците от лошата им държава, чиито институции злонамерено и в необясним синхрон искали да реформират Прокуратурата, а конкретната „причина“ за враждебността на българската държава била посочена на стр.13 от писмото и тя била наличието на образувани множеството досъдебни производства срещу „известни олигарси“, конкретно в писмото пишело: „В качеството на обвиняеми бяха привлечени и редица български граждани, считани от обществото за недосегаеми за правоохранителните органи, известни олигарси, сред които е и В.Б. един от най-богатите българи, с повдигнати 19 обвинения, включително за ръководство на организирана престъпна група, данъчни престъпления, закана и подбудителство към убийства, корупция към длъжностни лица и други, понастоящем укриващ се от правосъдието в Обединените арабски емирства. Пред съда бяха изправени и редица други знакови за българското общество лица, разполагащи с огромен икономически и финансов ресурс Ц.В.
(бивш мажоритарен собственик на 4-тата по големина на активите банка в България ,, Корпоративна търговска банка", отговорен за длъжностни присвоявания в размер на 2.5 млрд. лева, равняващи се приблизително на 1.3 млрд. евро, довели до фалита на банката и понастоящем укриващ се вече осма 3 година Република Сърбия, П. и А.Б. (за ръководство и участие в организирана престъпна група за незаконен внос и управление на опасни отпадъци и данъчни престъпления) М.С. (отговорен за неправомерно усвояване на средства в особено големи размери от фондове на ЕС, данъчни престъпления в особено големи размери, незаконно производство на акцизни стоки, ръководство на организирана престъпна група); М.И В.А. (участие в организирана престъпна група, данъчни престъпления и пране на пари в особено големи размери), Е. и Н. Б.и (отговорни за длъжностни присвоявания в особено големи размери, довели до фалит на едни от най-големите индустриални предприятия в България, пране на пари в размер на 1.5 млрд. лева; данъчни престъпления в особено големи размери и участие в организирана престъпна група) ... ”
Ищците сочат, че в цитирания пазаж имената им били поставени в цялостен негативен контекст, в който изразите и квалификациите „олигарси“ и „считани от обществото за недосегаеми за правоохранителните органи“ били неверни, позорящи и увреждащи както публичната им репутация, така и личната им чест и достойнство, защитени от чл.32, ал.1 от Конституцията ва РБългария и от практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията). Ищците заявяват, че никога не са заемали ръководни държавни или партийни длъжности и поради това квалификацията им като „олигарси“, предполагаща съчетаване на икономическа и политическа власт била абсолютно неуместна.
Са мостоятелно правонарушение било допуснато и с израза, относим конкретно към ицщите: „ ... Е. и Н. Б.и са отговорни за длъжностни присвоявания в особено големи размери, довели до фалит на едни от найголемите индустриални предприятия в България, пране на пари в размер на 1.5 млрд. лева; данъчни престъпления в особено големи размери и участие в организирана престъпна група ... ” Определянето им като „отговорни“ лица, срещу които Прокуратурата е повдигнала обвинения и е внесла обвинителен акт, в смислов и особено в процесуален аспект било синоним на „съпричастни“, „свързани“ с твърдените престъпления, което било в явна колизия с презумпцията за невиновност, визирана в чл.31, ал.З от Конституцията на РБългария, чл.6 §2 от КЗПЧОС, чл.16 от НПК. Нарушаване на презумпцията за невиновност, обективирано в публични изявления на 4 представители на властите и/или в мотивите на съдебни актове, била установена и в множество постановени решения на ЕСПЧ срещу България Решение от 15 октомври 2013 г. по дело Г. срещу България, Решение от 10 ноември 2015 г. по делот С. и други срещу България, Решение от 31 март 2016 г. по дело Стоянов и други срещу България и Решение от 31 януари 2019 г. по делото М. срещу България. Като се позовават на даденото търкуване на думата „отговорни“ от тълковен речник на българския език ищците приемат, че очевидно процесуалният контекст, в който определението „отговорни“ било употребено в писмото, в случая го правил синоним на „виновни“ , още повече и поради преднамереното отклонение от използваните обичайни наказателнопроцесуални понятия „обвиняем“ и „подсъдим“, с което явно се целяла и внушавала установеност на вината на ищците, без присъда, в нарушение на презумпцията за невиновност. Този кумулативен ефект от нарушения водел и до нарушаване на чл.31, ал.4 от Конституцията РБългария, недопускащ ограничения на правата на обвиняемите, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.
Следствие на всички изброени правонарушения ищците преживели силен стрес и фрустрация, това било поредно болезнено разочарование и загуба на доверие в дейността на българската правоохранителна система и то в контекста на това, че в продължение на повече от 3 години ищците били мишени на злостна пропагандна кампания от страна на Прокуратурата и брутални нарушения на презумпцията за невиновност, по смисъла на чл.6 §2 от Конвенцията, установени в Решението на ЕСПЧ от 12.10.2021 г. по дело Б.и срещу България от Съда в Страсбург, извършени при воайорска акция на Специализираната прокуратура от 28.10.2018 г., водена от тогавашния й ръководител и главен прокурор И. Г.. Все в тази връзка ищците изброяват подробно извършени действия и изявления от ответника И. Г. на дата 26 октомври 2018 г., след ареста им в град Ница, възпроизведени и от медии и посочват конкретни статии от дати 28 октомври 2018 г., 6 декември 2018 г.; коментират постановени решения на ЕСПЧ относно презумпцията за невиновност и освобождаване на обвиняемия, щом продължаването на задържането престане да бъде разумно - Neumeister срещу Австрия, 27 юни 1968 г., стр. 37, § 4, серия А № 8, Bykov срещу Русия [GC ], № 4378/02, § 61, 10 март 2009 г., Buzadji срещу Република Молдова [GC], № 23755/07, § 89, 5 юли 2016 г. и мотивите на Решението на ЕСПЧ от 12.10.2021 г. по дело Б.и 5 срещу България.
Въпреки постановеното последно решение на ЕСПЧ и по-малко от 3 месеца след постановяването му, демонстрирайки непоклатима противоправна и деликтна воля, ответниците, в качеството си на високопоставени прокурори, заемащи ръководни длъжности в българската Прокуратура, задружно обявили пред 67 международни организации и държави, че Б.и са „ ... отговорни за длъжностни присвоявания в особено големи размери, довели до фалит на едни от най-големите индустриални предприятия в България, пране на пари в размер на 1.5 млрд. лева; данъчни престъпления в особено големи размери и участие в организирана престъпна група ... ”. Този позорящ и клеветнически характер на пасажа от писмото бил особено болезнен и фрустриращ за ищците, тъй като българският НПК позволявал на прокуратурата, без съдебен контрол, да обвини и да внесе обвинителен акт срещу всекиго за всякакво престъпление и дори при явна злоупотреба с власт, разследващите не носели персонална деликтна отговорност за неправомерните обвинения, а главният прокурор, както било установено в Решението на ЕСПЧ по делото К. срещу България, не можел да бъде разследван дори когато има сериозни данни, че бил замесен в убийство.