Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 707 от 18.05.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 1057/2026
Вид
Решение № 707
Подписан
18.05.2026
Състав
Николай Стефанов Стефанов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Русе, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20264520101057 по описа за 2026 година

Предявени са обекривно съединени искове с правно основание чл.128, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ.

Ищецът Д. И. И., твърди, че въз основа на сключен трудов договор №8/30.10.2015г., неколкократно изменян с двустранно подписани допълнителни споразумения, р а б о т и л в „РУСЕНСКА СТРОИТЕЛНА

КОМПАНИЯ" АД на длъжност „Електромонтъор". Твърди, че добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения, но въпреки това ответният работодателят не му изплатил дължимото трудово възнаграждение за месец и – февруари, март, април, май и юни 2025г. и за периода от 01.07.2025г. до 22.07.2025г. до изтичане на уговорения в трудовия договор срок, поради което на 23.07.2025г. отправил до „РУСЕНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД писмено волеизявление, че едностранно прекратява трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.327, ал. 1, т.2 о т КТ, поради забавяне изплащането на дължимото му трудово възнаграждение от страна на работодателя.

Твърди се в исковата молба, че на 24.07. 2025г. „РУСЕНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД издало заповед без номер, с която 1 удостоверило извършеното от ище ц а едностранно прекратяване на трудов договор №8/30.10.2015г., на основание чл.327, ал. 1, т.2 о т КТ, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение, считано от същата дата – 23.07.2025г. В тази заповед работодателят изрично посочил че дължи на работника на основание чл.221, ал.1 от КТ обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието и на основание чл.224 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 8 дни.

Ищеца сочи, че съгласно чл. 128, т.2 о т КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 о т КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, както и за неизползвания отпуск отложен по реда на чл.176 от КТ, правото за който не е погасено по давност.

Съгласно разпоредбата на чл.228 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено и същото следва да бъде изплатено от работодателя на работника не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок, като след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

Ищеца твърди, че до изтичане на сроковете за плащане на посочените трудови възнаграждения и обезщетения, и до настоящия момент „РУСЕНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД не му е платило дължимите суми.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „РУСЕНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД ЕИК:827226597 със седалище и адрес на управление в обл.Русе, общ.Русе, гр.Русе, "Източна промишлена зона", представлявано от Петър И. Даскалов и Марин Недялков Маринов да заплати на Д. И. И. ЕГН:********** с адрес по чл.51 ГПК в гр.Русе, ул."Драма" № 15 2 сума в размер на 591,39 евро (1156,65лв.), частично от 1000,00 евро (1955,83лв.), представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2025г., сума в размер на 591,39 евро (1156,65лв.), частично от 1000,00 евро (1955,83лв.), представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2025г., сума в размер на 591,39 евро (1156,65лв.), частично от 1000,00 евро (1955,83лв.), представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2025г., сума в размер на 591,39 евро (1156,65лв.), частично от 1000,00 евро (1955,83лв.), представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец май 2025г., сума в размер на 591,39 евро (1156,65лв.), частично от 1000,00 евро (1955,83лв.), представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец юни 2025г., сума в размер на 411,40 евро (804,63лв.), частично от 1000,00 евро (1955,83лв.), представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.07.2025г. до 22.07.2025г., сума в размер на 685,90 евро (1341,51лв.), частично от 1000,00 евро (1955,83лв.), представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.221, ал. 1 КТ и сума в размер на 261,30 евро (511,05лв.), представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.224, ал. 1 КТ за 8 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на исковата молба и до окончателното им изплащане, като му присъдите и направените в производството по делото разноски.

Моли съда да назначи съдебно-икономическа експертиза, при която вещото лице след като се запознае с приетите по делото писмени доказателства и извърши необходимите справки в счетоводството на ответника да даде заключение като отговори на следните въпроси:

1 . Какъв е размера на брутното трудово възнаграждение начислено на ищцата за последният пълен отработен месец преди уволнението?

2 . Какъв е размера на нетните трудови възнаграждения на ищеца за месеците февруари, март, април, май и юни 2025г. и за периода от 01.07.2025г. до 22.07.2025г.?

3. Какъв е размера на дължимото обезщетение на ищеца по чл.221, ал.1 от КТ за срока на неспазено предизвестие?

4. Какъв е размера на дължимото обезщетение на ищеца по чл.224, ал.1 3 от КТ за 8 дни неизползван платен годишен-отпуск?

В срока по чл 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който са развити съображения за частична снователност на предявените искове.

Представени са писмени доказателства.

С молба с вх.N:11597/08.04.2026г. на основание чл.232 от ГПК, ищецът Д. И. И. оттегля исковата си молба в частта, с която е предявил иск за осъждането на ответника да му заплати сума в размер на 591,39 евро (1156,65лв.), частично от 1000,00 евро (1955,83лв.), представляваща нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2025г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от събраните доказателства, че между ищеца Д. И. И. и „Русенска строителна компания“ АД е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 23.07.2025г. Също така няма спор, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, включително и до приключване на съдебното дирене в настоящото производство, на ищеца не са изплатени дължими трудови възнаграждения, както и обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.

От заключението на вещото лице по назначената и приета ССчЕ се установява, че брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец на ищеца - юни 2025г. е 1490,57лв.(762,12 евро). Нетното трудово възнаграждение по месеци е както следва:

Март 2025 г. - 1156,65 лв. (591,39 евро)

Април 2025 г. - 1156,65 лв. (591,39 евро)

Май 2025 г. - 1156,65лв. (591,39 евро)

Юни 2025 г. - 1156,65лв. (591,39 евро)

Юли 2025 г. - 804,63 лв. (за периода от 01.07.2025 до 22.07.2025 г.) (411,40 евро) Обща сума на нетните възнаграждения - 5431,23 лв. (2776,96 евро) Според вещото лице обезщетението по чл.221, ал.1 о т КТ при 4 прекратяване по чл.327, ал.1, т.2 КТ се дължи в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. При съобразяване размера на брутното трудово възнаграждение и след нормативно дължимите удръжки, брутният размер на дължимото обезщетение е 1490,57 лв. (762.12 евро), нетният размер на дължимото обезщетение е 1341,51 лв. (685,90 евро).

Вещото лице установява, че като база за изчисляване на обезщетението следва да се вземе месец юни 2025г., тъй като това е месеца, предхождащ „ползуването" на отпуска и има най-малко 10 отработени дни. Размерът на обезщетението по чл.224 от КТ е 567,83 лв. (290,33 евро); нетният размер на дължимото обезщетение е 511,05 лв. (261,30 евро) за 8 дни неизползван платен годишен отпуск.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е установено по делото, че претендираните от ищеца трудови възнаграждения и обезщетение по чл.224, ал.1 о т КТ са му дължими в посочените от него като „частични“ размери, поради което исковете му следва да се приемат като доказани по основание и размер.

Анализът на събраните по делото доказателства дава основание да се приеме, че ответникът „РУСЕНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ" АД ЕИК:827226597 със седалище и адрес на управление в обл.Русе, общ.Русе, гр.Русе, "Източна промишлена зона", представлявано от Петър И. Даскалов и Марин Недялков Маринов дължи на Д. И. И. ЕГН:********** с адрес по чл.51 ГПК в гр.Русе, ул."Драма" № 15 сума в размер на 591,39 евро (1156,65лв.), частично от 1000,00 евро (1955,83лв.), представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2025г., сума в размер на 591,39 евро (1156,65лв.), частично от 1000,00 евро (1955,83лв.), представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2025г., сума в размер на 591,39 евро (1156,65лв.), частично от 1000,00 евро (1955,83лв.), представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец май 2025г., сума в размер на 591,39 евро (1156,65лв.), частично от 1000,00 евро (1955,83лв.), представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец юни 2025г., сума в размер на 411,40 евро (804,63лв.), частично от 1000,00 евро (1955,83лв.), представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 5

01.07.2025г. до 22.07.2025г., сума в размер на 685,90 евро (1341,51лв.), частично от 1000,00 евро (1955,83лв.), представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.221, ал. 1 КТ и сума в размер на 261,30 евро (511,05лв.), представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.224, ал. 1 КТ за 8 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на исковата молба и до окончателното им изплащане.

По разноските:

Както се подчертава и в мотивите към т.1 от ТР № 119 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956г., ОСГК, разноските се дължат от страната, която с поведението си виновно е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за тяхното заплащане е задължение за заплащане на понесените от другата страна вреди.

На процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА, за което е направено съответното искане и са представени доказателства. Съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, цената и броя на исковете, продължителността на производството и всички негови особености, съдът определя като справедливо възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца в общ размер на 1091,21 евро, от които:

- 843,12 евро общо за съединените искове за неплатени трудови възнаграждения и

- 248,09 евро общо за съединените искове за неплатени обезщетения.

За пълнота на изложеното във връзка с дължимите разноски, следва да се посочи, че при определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА (при безплатна правна помощ на близък или материално затруднено лице), съдът не е обвързан от действително направени разноски, които да съобрази и също така не е обвързан от размерите определени в Наредба №1/2004г. на ВАС.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса върху уважените обективно съединени искове за неплатено трудово възнагеаждение и обезщетения по чл.221, ал.1 и чл.224 от КТ в общ размер на 190,30 евро и 6