Решение № 380 от 30.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Русе, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520200771 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, чрез юрк. Г.

Х., против Наказателно постановление № Р – 001593/24.03.2023 г., издадено от член на КЗП, с което на жалбоподателя му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 72 ЗПЦСЦУПС за нарушение на чл. 47, ал. 2 ЗПЦСЦУПС.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, както и при липса на задълбочена преценка на събраните по административната преписка доказателства. В условията на евентуалност моли за прилагането на чл. 28 ЗАНН. НП било издадено в нарушение на чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН – неправилно описание на твърдяното нарушение, датата на която е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП били представени несъществуващи и погрешно възприети обстоятелства, които не съответствали нито на действителните факти при осъществената на 1

05.12.2022 г. проверка, нито отразявали правилно действията на „А1“ във връзка с процесното рекламационно производство. АНО твърдял, че потребителят Р. С. е посетила на 05.12.2022 г. магазин на „А1“, находящ се в гр. Русе, ***, като е пожелала да предяви рекламация на телевизор Philips 50 PUS. „А1“ не описало рекламацията в поддържания от Дружеството електронен регистър за предявените рекламации, с което е извършило нарушение на чл. 47, ал. 2 ЗПЦСЦУПС. Същевременно, въз основа на същата проверка, АНО издал още едно наказателно постановление - № Р001590/24.03.2023 г., в което е констатирано, че „А1“ не приело и не завело отправената от потребителя рекламация, то било необяснимо защо в обжалваното по настоящото дело НП № Р – 001593/24.03.2023 г. АНО наложил имуществена санкция на „А1“, защото не завело в регистъра за предявени рекламации несъществуваща рекламация. От изложената фактическа обстановка в издадените 2 бр. наказателни постановления следвало, че „А1“ би могло да извърши и двете нарушения поотделно, но не и кумулативно. Нямало как АНО да твърди, че от една страна „А1“ отказало да заведе предявената рекламация, а от друга – да се твърди, че е била заведена, но не била отразена в регистъра на предявените рекламации. След като АНО констатирал, че „А1“ е отказало да приеме предявената пред Дружеството рекламация, то тя не била възникнала, за да бъде регистрирана в регистъра за рекламации, поради което жалбоподателят счита, че твърдяното нарушение в НП било несъставомерно. В наказателното постановление било посочено, че датата на твърдяното нарушение било 05.12.2022 г., без да са били изложени никакви съображения какво деяние било извършило „А1“ на конкретната дата и без да е била описана връзката на датата с евентуалното нарушение.

Същевременно се твърдяло, че посетителят посетил магазина на „А1“, за да предяви рекламация на 24.11.2022 г., когато следвало да бъде описана предявената рекламация в регистъра за рекламации, но АНО приемал, че нарушението било извършено по-късно, без да е описано дали има някакъв отлагателен срок за вписване на рекламацията в регистъра и изобщо каква била причината АНО да приеме, че датата на извършване на евентуалното нарушение била 05.12.2022 г. Недопустимо било данни за датата и мястоот на извършване на нарушението да бъдат извличани чрез тъклуване на изложеното в обстоятелствената част на АУАН и НП във фазата на съдебното производство. Налице е безспорно неизпълнение на императивно вменено 2 задължение на органите на администрацията по провеждане на законосъобразно и справедливо административнонаказателно производство.

Дори и да се допуснело, че същата би могла да бъде определяема, то според приложимите нормативни разпоредби било задължително тя да бъде част от съдържанието на наказателното постановление. Наказващият орган не извършил обективна и мотивирана преценка по чл. 28 ЗАНН за „маловажност“ на случая. Не били изложени мотиви за липсата или наличието на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, като същевременно следвало да се отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление, като му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган член на КЗП, редовно призован, се представлява от юрк. Д. Ц., която счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Счита, че нарушението на чл. 47, ал. 2 ЗПЦСЦУПС е доказано по безспорен начин.

Неоснователни били твърденията на жалбоподателя за нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като фактическата обстановка на нарушението, датата, на която е извършено, и доказателствата, които го потвърждават, били описани точно и ясно. Неоснователни били твърденията на жалбоподателя, че неправилно била определена датата на извършване на нарушението. АНО приел, че тази дата била 05.12.2022 г., тъй като и тогава търговецът не е вписал и е отказал да приеме рекламацията с твърдението, че било необходимо клиентът да се свърже с най-близкия за него сервиз, упоменат в оригиналната гаранционна карта, издадена от производителя. Нарушението не съставлявало маловажен случай, като АНО е стигнал до този извод, преценявайки обществената опасност на деянието, а на втората страница на НП било посочено още и че се издава на основание чл. 27, чл. 28 и чл. 53 ЗАНН, което потвърждавало направената от наказващия орган преценка за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Нарушението било такова на формалното извършване, като не е предвидено настъпването на вредоносен резултат. Не били представени доказателства сочещи обстоятелства, обуславящи по-ниска 3 степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи. В административнонаказателното производство били спазени всички разпоредби и срокове по ЗАНН и ЗЗП. Моли за отхвърляне на жалбата, а в случай на нейното уважаване прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя. При потвърждаване на наказателното постановление моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 19.04.2023 г. чрез куриер, при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 05.04.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № Р – 001593/24.03.2023 г. на член на КЗП е издадено за това, че при извършена проверка на 05.12.2022 г. от контролните органи на РД КЗП – Русе е установено, че на 24.11.2022 г. служители на дружеството жалбоподател „А1 България“ ЕАД от търговски обект, находящ се в гр. Русе, ***, ***, не са описали надлежно предявената рекламация за телевизор Philips 50 PUS 8007/12 в поддържания регистър на предявените пред търговеца и пред упълномощените от него лица рекламации. Така било нарушено задължението на търговеца по чл. 47, ал. 2 ЗПЦСЦУПС – при предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията, поради което на дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 73 ЗПЦСЦУПС.

От разпита на актосъставителя и свидетеля, както и от другите приложени по делото доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 23.11.2022 г., около 19,04 ч, Р. С. закупила от обект на дружеството жалбоподател, находящ се в гр. Русе, ***, ***, телевизор марка Philips 50 PUS 8007/12. За това бил подписан Приемо-предавателен протокол за 4 предоставено крайно устройство, като била издадена и Гаранционна карта № 770935220. Стоката не била изваждана от кашона и не е била демонстрирана пред потребителя. Прибирайки се вкъщи и пускайки за първи път телевизора Р. С. констатирала, че по средата на екрана се появявала червена линия, затова решила на следващия ден – 24.11.2022 г., да се върне в търговския обект, за да предяви рекламация на потребителската стока. Такава била отказана от служителите, като било заявено, че те не поемали отговорност, такава им била практиката и следвало тя сама да си намери сервиз. На 05.12.2022 г. била извършена проверка в процесния търговски обект от актосъставителя Н. Д. и св. Г. П. Г.. За това бил съставен Констативен протокол № 2731640/05.12.2022 г. Със същия били дадени указания дружеството жалбоподател да представи в срок до 13.12.2022 г. регистър на предявените рекламации за периода 23.11.2022 г. – 25.11.2022 г., както и да бъде представено становище по подадената от Р. С. жалба. На 05.01.2023 г. били получени изисканите документи, като видно от представената справка от регистъра на предявените рекламации за обекта нямало въведена рекламация на 24.11.2022 г. за телевизор марка Philips 50 PUS 8007/12.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Неоснователни са развитите в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, изразяващи се в погрешно възприети обстоятелства относно датата на извършване на нарушението. Както в наказателното постановление, така и в съставения АУАН ясно и недвусмислено е посочено, че на 24.11.2022 г.

5 служителите на „А1 България“ ЕАД от търговски обект, находящ се в гр.

Русе, ***, ***, не са описали в поддържания регистър на предявените рекламации. Макар и в двата правни акта да е посочено, че датата на нарушението е идентична с датата на извършване на проверката – 05.12.2022 г., последната дата всъщност се явява не дата на нарушението, а датата на неговото установяване. Търговецът е бил длъжен да приеме рекламацията и да я впише на същия ден, в който потребителят се е явил да я предяви, а този ден безспорно се явява 24.11.2022 г. Това фактическо несъответствие, инкорпорирано както в АУАН, така и в НП, обаче не е от категорията на съществените процесуални нарушения, които могат да доведат до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя. Въпреки че както административнонаказващият орган, така и актосъставителят, са приели, че 05.12.2022 г. е датата на извършване на нарушението, това обстоятелство не засяга правата на жалбоподателя, доколкото фактическата обстановка в АУАН и НП е идентична, изчерпателна и съдържа всички факти и елементи, касаещи времето и мястото на извършване на проверката, които дават възможност на съда в качеството си на „втора първа инстанция“ да приеме различни фактически положения от тези, изложени в АУАН и НП. Това не накърнява правата на жалбоподателя, защото както датата 05.12.2022 г., на която е извършена проверката, така и датата 24.11.2022 г. фигурират в двата правни акта и жалбоподателят е имал възможност да се защитава и да вземе становище във връзка с двете дати, свързани с осъществяване на нарушението.