Решение № 3919 от 09.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3919 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100510769 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по постъпила в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 264243/01.08.2025 г. на ищеца „Тесдо“ ЕООД, ЕИК 206629393 срещу решение № 13382/09.07.2025 г., постановено по гр. дело № 23135/2023 г. по описа на СРС, 68 състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 частични осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 3 455,12 лв., представляваща сбор от прехвърлени в полза на ищеца вземания от В.И.К. по силата на сключен между тях договор за вземания от финансови институции от 24.11.2021 г., от които: 2 960,12 лв. - част от общо вземане в размер на 3 095,84 лв., платено без основание от заемополучателя В.И.К. по договор за паричен заем № 3789104/06.03.2020 г., сключен между него и ответника като заемодател;

290 лв. – част от общо вземане в размер на 1 606,23 лв., платено без основание от заемополучателя В.И.К. по договор за паричен заем № 3090526/28.11.2017 г., сключен между него и ответника като заемодател; 130 лв. – част от общо вземане в размер на 1 137,78 лв., платено без основание от заемополучателя В.И.К. по договор за паричен заем № 3030981/05.09.2017 г., сключен между него и ответника като заемодател; 75 лв. – част от общо вземане в размер на 1 003,86 лв., платено без основание от заемополучателя В.И.К. по договор за паричен заем № 2802556/02.05.2017 г., сключен между него и ответника като заемодател, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г. до окончателното им заплащане.

1

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се оспорва възприетият от първоинстанционния съд извод, че дружеството не е титуляр на предявените вземания поради нищожност на договора за вземания от финансови институции от 24.11.2021 г. В тази връзка се посочва, че договорът за цесия представлява самостоятелен вид договор по смисъла на ЗЗД, без да има за предмет продажба на стоки и/или услуги, а с него цедентът прехвърля на цесионера вземане, за което му се следва възнаграждение, поради което същият няма характер на потребителски договор и ЗЗП е неприложим. Оспорва в него да се съдържат неравноправни клаузи, а още по-малко те да водят до пълната му недействителност. Поддържа изложените с исковата молба съображения за недействителност на отделните 4 броя договора за кредит, евентуално на техните клаузи, включващи неустойка за непредставяне на обезпечение и начисляване на възнаграждение за поръчителство, тъй като размерът им многократно надвишава дължимата по тях възнаградителна лихва, дължима по съответния кредит, позовавайки се на заключението по ССчЕ. Твърди се, че насрещната страна не е доказала наличието на валидно правно основание за получаване на платените от Копчев суми за неустойка за непредставяне на обезпечение и възнаграждение за предоставяне на поръчителство поради липсата на ангажирани доказателства, че договор с такъв предмет е бил сключен, а освен това не е доказано, че платените суми са преведени впоследствие в полза на третото лице – гарант „Файненшъл България“ ЕООД, още повече, че исковите суми се претендират на извъндоговорно основание, поради което без правно значение е наличието на такова. Сочи, че ГПР по договора многократно надхвърля допустимия предел съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, още повече, че не е доказано същият да е бил правилно изчислен, тъй като част от него следва да бъдат и вземанията за възнаграждение за поръчителство и/или неустойка за непредставяне на обезпечение, в който случай размерът му ще надвишава законоустановения такъв. Счита за безспорно доказано, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД са свързани лица, позовавайки се на справка в ТР и Регистъра на ЮЛНЦ. Излагат се подробни съображения, че договорът за цесия от 24.11.2021 г. е породил своето действие, доколкото предметът му е в достатъчна степен индивидуализиран с изрично посочване на конкретните договори, от които произтичат прехвърлените суми, както и на титуляра и длъжника на вземането, а освен това уведомлението за нея надлежно е получено от ответника. В тази връзка въззивникът се позовава на изрично изпратено му уведомление под формата на Телепоща, както и нарочно представено такова с молба от 15.05.2024 г., чието получаване не е оспорено, а при условията на евентуалност се поддържа, че цесията следва да се счита за съобщена и с връчване на уведомлението в хода на процеса.

Допълва още, че от страна на цедента В.И.К. е налице изрично упълномощаване да изпрати съобщение до всеки един от длъжниците по договора за цесия, което също е представено по делото. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Заявява, че процесният договор за 2 вземания от финансови институции от 24.11.2021 г. между В.И.К. и „Тесдо“ ЕООД има характер на договор между потребител и търговец, поради което по отношение на него намира приложение ЗЗП. Счита, че се създава впечатление за уговорена с него възмездност, без такава реално да е налице, като липсата на валидна уговорка относно цената или установяване на нищожност на такава означава, че липсва част от същественото съдържание на договора за продажба, чийто правила намират приложение по аналогия, което влече цялостната му нищожност по чл. 183, ал. 1 ЗЗД, поради което „Тесдо“ ЕООД не е станал титуляр на вземанията, предмет на същия. Твърди се още, че не става ясно какъв е характерът на прехвърлените вземания – главница, договорна лихва, такси, допълнителни услуги – възнаграждение за поръчителство, за бързо разглеждане на искането за кредит, за удължаване на срока на договора, недължимо платена неустойка и/или друго, поради което не може да се направи извод, че предмет на цесията са именно процесните вземания, още повече, че не е посочена и дата, на която/които сумите са били заплатени. Като самостоятелно основание за нищожност на договора за цесия се изтъква и противоречието му с добрите нрави поради липсата на яснота дали цедентът ще получи уговореното с него възнаграждение или се касае безвъзмездно прехвърляне на такова. За правилен се счита възприетият от първоинстанционния съд извод, че само потребителят може да се позове на евентуална недействителност на клаузи в договора за потребителски кредит, но не и „Тесдо“ ЕООД. В допълнение се посочва, че към датата на сключване на договора за цесия от 24.11.2021 г. Валери Копчев вече е прехвърлил вземанията си към него в полза на трето лице „Темис Кепитъл“ ЕООД по силата на предходен договор за цесия от 30.07.2020 г., като дори да се приеме, че същият вече е бил прекратен, то това прекратяване няма за резултат обратно прехвърляне на вземанията в патримониума на заемополучателя, поради което прехвърлянето с по-късна дата не би било възможно. Поддържат се доводите, че процесните вземания са погасени по давност, както и, че тяхното връщане се дължи от дружеството – гарант „Файненшъл България“ ЕООД, което е получило възнаграждението за предоставяне на поръчителство, а не от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, без да може да се приеме, че дружеството е действало като негов представител. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, 3 следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно. Доколкото в исковата молба, приложението към нея и последващата уточнителна молба от 31.05.2023 г. отделните вземания са в достатъчна степен индивидуализирани по основание и размер, като са посочени и конкретните дати на плащане на сумите, чието връщане се иска (установени и от заключението по ССчЕ), обжалваното решение е постановено по редовна искова молба и същото е допустимо. По отношение на неговата правилност и във връзка с въведените с въззивната жалба доводи настоящият съдебен състав намира следното:

С оглед изложените с исковата молба фактически твърдения първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1, вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на платени без основание суми в полза на ответника „Изи Асет мениджмънт“ АД по посочените в приложението към исковата молба 4 броя договори за паричен заем от страна на В.И.К., които последният е цедирал по силата на договор за вземания от финансови институции от 24.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г. до окончателното плащане, като в тежест на ищеца „Тесдо“ ЕООД е да установи факта на плащане на всяка една от процесните суми, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаване, съответно задържане на полученото.

По делото не се спори, а и се установява сключването между третото за спора лице В.И.К. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ ЕООД на договор за паричен заем № 3789104/06.03.2020 г., ведно с погасителен план към него, при следните параметри: 4 000 лв.

– отпусната сума, срок на договора - 44 седмици, размер на погасителните вноски – 352 лв., включваща главница, лихва и възнаграждение за предоставяне на поръчителство, брой на погасителните вноски – 22, с падеж на първата такава – 20.03.2020 г., фиксиран годишен лихвен процент – 35,00 %, годишен процент на разходите – 41,71 % и подлежаща на връщане обща сума – 4 648,16 лв. В клаузата на чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят В.И.К. в срок до 3 дни считано от датата на сключването му се задължава да предостави на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата, дължима по договора, като при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение се дължи неустойка, която заемополучателят заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски и 3) одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Изрично под формата на „забележка“ в погасителния план се посочва, че заемателят заплаща погасителни вноски по договора в размера, посочен в колонка № 3, а в случай, че не представи обезпечение под формата на две физически лица или банкова гаранция, а е избрал да предостави обезпечение под формата на поръчителство от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки срещу възнаграждение, дължи 4 вноски в размера, посочен в колонка № 7. На следващо място установява се също така, че между В.И.К., в качеството на потребител и „Файненшъл България“ ЕООД в качеството на гарант, е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3789104/06.03.2020 г., по силата на който гарантът се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя с него за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за паричен заем № 3789104/06.03.2020 г., както и за последиците от неизпълнение на задълженията по него. В чл. 2 от процесния договор за предоставяне на поръчителство е предвидено, че договорът влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство за поемане на описаните задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 3 095,84 лв., дължимо разсрочено на вноски всяка в размер от по 140,72 лв., платими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а съгласно чл. 3, ал. 3 от договора дружеството е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по него.