Решение № 172 от 27.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. П., 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20215200500600 по описа за 2021 година

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 54 по описа за 2021 година са отхвърлени предявените от Б. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“П.Б.“ №90, със съдебен адрес: гр.П., ул.“И.В.“ №9, ет.1, офис 1, против ИВ. БЛ. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Ж.“ №16, ет.6, ап.16 и СТ.

ИВ. Д., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“С. и О.О. №53, ет.3 искове с правно основание чл.439 от ГПК - за признаване за установено, че Б. Г. Г., с ЕГН ********** - длъжник: 1/ по изпълнително дело№326/2019 год. по описа на ЧСИ Д.Д. не дължи на взискателя по същото изпълнително дело ИВ. БЛ. М., с ЕГН ********** сумите по издадения на 21.04.2004г. изпълнителен лист по НОХД №281/2001г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд за: неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 4.07.2001 год. до окончателно изплащане на сумата, за имуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със законовата лихва, считано от 4.07.2001 год. до окончателно изплащане на сумата и за разноски по делото в размер на 90 лв.; 2/ по изпълнително дело №327/2019 год. по описа на ЧСИ Д.Д., присъединено към изпълнително дело №326/2019г. по описа на ЧСИ Д.Д., не дължи на взискателите по същото изпълнително дело ИВ. БЛ. М., с ЕГН ********** и СТ. ИВ. Д., с ЕГН ********** сумите по издадения на 21.04.2004г., в полза на наследодателката им М.И. М.а, изпълнителен лист по НОХД №281/2001г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд за: неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със 1 законовата лихва, считано от 4.07.2001 год. до окончателно изплащане на сумата, за имуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със законовата лихва, считано от 4.07.2001 год. до окончателно изплащане на сумата и за разноски по делото в размер на 90 лв.,поради изтекла погасителна давност, като неоснователни.

Осъден е Б. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“П.Б.“ №90, със съдебен адрес: гр.П., ул.“И.В.“ №9, ет.1, офис 1, адв.К.П. К. да заплати на ИВ.

БЛ. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Ж.“ №16, ет.6, ап.16 и СТ. ИВ. Д., с ЕГН ********** от гр. П., ул. “С. и О.О. №53, ет.3 разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на по 950 лева на всеки от тях.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Б.Г. ,чрез пълномощника му адв.К..

За да постанови решение в този смисъл , съдът приел,че исковете са допустими.

Приел още, че фактическите обстоятелствата, изложени от ищеца в исковата молба, не са спорни между страните по делото.

Съдът , позовавайки се на съдебната практика приел,че давността е започнала да тече от 26.06.2015г. - датата на постановяване на ТР№2/26.06.2015г. по тълк д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020г.

В този период, обаче, има извършени изпълнителни действия, които прекъсват погасителния давностен срок .

Всяко едно от горепосочените изпълнителни действия е прекъснало давността и следователно е започнала да тече нова давност.

При тези данни, съдът приема, че в случая, не е изтекъл срок по-дълъг от пет години за погасяване на вземанията на взискателите-ответниците по давност.

Обжалваното решение било незаконосъобразно.

Съдът допуснал нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като превратно е тълкувал събраните доказателства и фактическата обстановка, отразена в обстоятелствената част на исковата молба, което се е отразило на правилното 2 формиране на вътрешното му убеждение, като е налице и необоснованост на съдебния акт.

Съдът не взел становище по отношение законовото прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, което е в основа на предмета на доказване и на делото, тъй като с оглед на него е погасителната давност.

От образуване на изп.д.№ 1234/2005 год. по описа на Съдебноизпълнителната служба при Районен съд-П., до неговото прекратяване на 2.10.2013 год. не били извършени никакви изпълнителни действия.

Налагането на възбрана върху международния паспорт на длъжника не представлявало такова действие.

Съдът не отчел, че независимо дали възбраната на международния паспорт представлява изпълнително действие или не ,то в продължение на повече от две години след образуване на изп.дело № 1234/2005 год. и по изпълн. дело № 1235/2005 год. до тяхното прекратяване на 2.10.2013 год. взискателите и по двете дела не са поискали извършването на други изпълнителни действия, поради което е налице погасителна давност по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради „перемпция“ и по двете изпълнителни дела.

Перемпцията настъпвала по силата на закона, независимо от липсата на изрично прогласяване от съответния съдия изпълнител. Освен това била изтекла и общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.

Съдът не отчел, че след образуване на изп. дело № 332/2013 год. и изп.дело № 333/2013 год. при ЧСИ З.Д. до тяхното прекратяване при нея на 6.06.2019 год. също е изтекъл срок по-голям от две години, без взискателите да посочат изпълнително действие, като е налице ново погасяване по давност на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради „перемпция“. Същата и тук настъпва по силата на закона, независимо от липсата на изрично прогласяване от съответния съдия изпълнител. Освен това е изтекла и общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.

С оглед на гореизложеното следвало да се приеме, че съдът не се е произнесъл по основното искане, обусловено от разпоредбата на чл.433 ал.1 т 3

8 от ГПК, а се е произнесъл по алтернативното по чл.110 от ГПК. Това било видно от словесното изразяване в обстоятелствената част на исковата молба, че вземанията се прекратяват поради „перемпция“, като в следващото изречение е добавено „Освен това е изтекла и общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.“, като последното представлява именно алтернативното основание .

В конкретния случай съдът се произнесъл по непредявено фактическо искане.

Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК настъпвало по силата на закона и е без значение кое ТР е действало към този момент. След прекратяването на това основание извършените последващи изпълнителни действия били без правно значение.

В подкрепа на изложеното била и практиката на различните съдебните състави на ВКС, че давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес тече.

Съгласно тази практика е изоставено разбирането, прието в ППВС № 3/1980 г., че давността не тече във висящия изпълнителен процес, включително по отношение на изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015 г.

В този смисъл тези съдебни състави застъпват тезата, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има обратно действие. Позовава се на съдебна практика.

Моли решението да бъде отменено и предявените искове – уважени.

В срок е постъпил и писмен отговор от С.Д.

Намира жалбата за неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.

Всички възражения на ищеца, че правната квалификация на иска не се основавала на чл.439 ГПК били неоснователни.

Не било налице каквото и да е превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, тъй като страните са признали изложената фактическа обстановка в исковата молба в първото съдебно заседание. Спорът бил за 4 право, а не за факти, което личало и от заявленията и на ответника и на ищеца.

Преповтаряйки мотивите на първоинстанционния съд изразява становището си, че съдебното решение е правилно и законосъобразно.

Също се позовава на съдебна практика.

В срок е постъпил и писмен отговор от И.М. ,в който са изложени идентични доводи, като се подържа , че съдебното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение ,намери,че се касае за валиден и допустим съдебен акт и за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.439 от Граждански процесуален кодекс.

В исковата си молба Б. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“П.Б.“ №90, със съдебен адрес: гр.П., ул.“И.В.“ №9, ет.1, офис 1, адв.К.П. К. против ИВ.

БЛ. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Ж.“ №16, ет.6, ап.16 и СТ. ИВ. Д., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“С. и О.О. №53, ет.З, търди, че с присъда по н.о.х.дело №281/2001 год. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.343 от НК. По делото срещу него били предявени граждански искове от ответника ИВ. БЛ. М. и М.И. М.а, за причинените им неимуществени вреди, които искове били уважени от съда в размер на по 10000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва , считано от 4.07.2001 год. до окончателното изплащане на сумата. Освен това съдът уважил и предявените срещу него искове за имуществени вреди, в размер на по 1000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.07.2001 год. до окончателното изплащане, както и сумата от по 90 лв. - разноски по делото. Присъдата влязла в сила на 24.10.2003 год.

На 21.04.2004 год. били издадени изпълнителни листове в полза на ИВ.

БЛ. М. и М.И. М.а. Въз основа на молба от ответника И.М., с приложен към нея изпълнителния лист, срещу него било образувано изпълнително дело №1234/2005 год. по описа на Съдебно- изпълнителна служба при Районен съд - П., а въз основа на молба от М. М.а, с приложен към нея изпълнителния лист, срещу него било образувано второ изпълнително дело №1235/2005 год. по описа на Съдебно- изпълнителна служба при Районен съд - П..

С молба от 24.02.2006 год. от взискателя И.М., било поискано от 5

Държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело №1234/2005 год. да бъде наложена възбрана върху международния му паспорт. С идентична молба от 24.02.2006 год. от взискателката М. М., също е поискано от Държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело №1235/2005 год. да бъде наложена възбрана върху международния му паспорт. Въз основа на резолюция от 1.03.2006 год. съдебният изпълнител, на основание ЗБДС е наложил исканата мярка и по двете изпълнителни дела №1234 и №1235/2005 год.

По молба на длъжника И.М. от 18.06.2013 год., на основание параграф 3 от ЗЧСИ, е направено искане за прехвърляне на изпълнителното дело на ЧСИ З.Д., с peг. №829, по описа на Камарата на съдебните изпълнители, с адрес: гр.П., ул.“О.“ №24, ет.2. Същите действия били предприети и по другото дело с взискател М. М.а. Делата били прехвърлени.

При ЧСИ З.Д., изпратеното изпълнително дело №1234/2005 год., на 8.10.2013 год. е образувано като изпълнително дело №332/2013 год., а изпълнително дело №1235/2005 год. е образувано като изпълнително дело №333/2013 год.

Твърди, че на 15.11.2018 год. взискателката М.И. М. е починала, като е наследена от ИВ. БЛ. М. /другия взискател/ като съпруг и СТ. ИВ. Д. – дъщеря.

Посочените по-горе изпълнителни дела №332 и 333/2013 год. са прекратени по описа на ЧСИ З.Д. на основание чл.433 ал.1, т.2 от ГПК, въз основа на издадени постановления, влезли в сила на 6.06.2019 год.

По молба и въз основа изпълнителния лист , издаден на 21.04.2004 год. по н.о.х. дело №281/2001 год. в полза на ответника И.Б., срещу него било образувано изпълнително дело №326/2019 год. по описа на ЧСИ Д.Д., е peг.

№887, с район на действие Окръжен съд-П.. Въз основа на молба от ИВ. БЛ.

М. и СТ. ИВ. Д. и издадения на 21.04.2004 год. изпълнителен лист по н.о.х. дело №281/2001 год. в полза на М. М.а като нейни наследници, срещу него било образувано изпълнително дело №327/2019 год. по описа на същия ЧСИ.

Твърди, че на 26.09.2019 год. получил от ЧСИ Д.Д. покана за доброволно изпълнение на задълженията по двете изпълнителни дела, като изпълнително дело №327/2019г. е присъединено към изпълнително дело №326/ 2019 год.

Подържа, че вземанията на взискателя по изпълнително дело №326/2019 год. И.М., са погасени по давност. Погасени били и взманията по другото изпълнително дело.