Решение № 51 от 04.11.2021, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Ихтиман, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно наказателно дело № 20211840200457 по описа за 2021 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К №2394923 на ОДМВР София, с който на ОГН. Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като е следвало да бъде издадено НП, неправилно е индивидуализиран нарушителят, изтекла е предвидената в закона давност.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адвокат, който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен 1 срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай електронният фиш е получен на 25.05.2021г. (видно от справка по делото на СРС), като жалбата е подадена на 02.06.2021г. (видно от отбелязване върху същата), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

На 16.11.2018 г. в 14,50 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 49+400 с посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ с рег. №******** със скорост от 134 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лв.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Разпоредбата ясно посочва, че субект на нарушението може да бъде както собственика на МПС, така и лицето, на което автомобилът е предоставен- ползвателят.

Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

Нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази на чл. 188, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, която урежда алтернативност в субекта на отговорността (собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство). Това тълкуване е съобразено и с целта на регламентираната в закона процедура по установяване на действителния извършител на конкретното нарушение посредством подписване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП - да бъде наложено наказание и да бъде санкциониран този, който е извършил конкретно административно нарушение, а не да се санкционира собственикът, респективно ползвателят на автомобила, без същият да е извършил административното нарушение. Именно с цел да бъде избегнато 2 ангажиране отговорността на лизингодателя за нарушения, които за извършени от лизингополучателя или от физическо лице, на което юридическото лицелизингополучател, е предоставило фактическото управление на автомобила, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност в свидетелството за регистрация на МПС изрично да бъде посочен лизингополучателят – ползвател на автомобила. Противно на нормалната житейска логика е лизингодателят да разполага с информация и да може да посочи към конкретен момент кой е управлявал превозно средство – негова собственост, но ползващо се трайно и постоянно от трето лице – лизингополучател. Единствено у ползвателя на автомобила е възможно да съществува, респективно – за де търси знание кое е лицето, управлявало към конкретен момент процесния автомобил. Именно с оглед избягване на една продължителна и тромава процедура, при която първоначално издаденият електронен фиш се връчва на лизингодателя, който от своя страна прави възражение, че автомобилът е лизингов и се ползва от конкретен лизингополучател, който обективно може да предостави информация за действителния извършител на административното нарушение, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност да посочи лизингополучателя в свидетелството за регистрация на МПС и процедурата по установяване на действителния нарушител, чиято отговорност трябва да бъде ангажирана да бъде съкратена, като издаденият електронен фиш се издава на ползвателя на автомобила. В горния смисъл Решение № 1899 от 22.03.2018 г. на Административен съд - София по адм. д. № 885/2018 г..

От представената справка за собственици на превозното средство се установява, че собственик на МПС е дружество лизингодател, а ползвател на МПС е С. М..

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Устав на Българската православна църква – Българска Патриаршия Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните местни поделения – митрополии, църкви и манастири, са юридически лица.

В атакувания Електронен фиш жалбоподателят- физическото лице ОГН. Д. К., неправилно е вписан като собственик/ползвател, на когото е регистрирано процесното МПС. Както вече беше посочено, наказаното лице не е нито собственик, нито ползвател на МПС. Същевременно в ЕФ не е посочен ползвателят на МПС- С. М., и наред с това жалбоподателят не е наказан като законен представител на ползвателяюридическо лице.

Подобна неяснота относно субекта, чиято отговорност се ангажира, винаги представлява съществено процесуално нарушение, имащо за последица незаконосъобразност на ЕФ. Индивидуализирането на нарушителя е особено съществено с оглед обезпечаване правото на защита на санкционираното лице и всяко двусмислие относно наказания субект безспорно представлява съществено процесуално нарушение. Субектът на нарушението не може да бъде извеждан по 3 тълкувателен път.

С оглед гореизложеното атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С жалбата се претендират разноски, като съгласно представеният Договор за правна защита и съдействие заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.. Съгласно чл.

144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Представени са доказателства за изплатено възнаграждение в размер на 300 лв. Възражение за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН се прави от въззиваемата страна, като същото е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е в размер на законовия минимум съгласно чл.

18, ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно- 300лв.. Следователно в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в горепосочения размер.

Воден от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №2394923 на ОДМВР София, с който на ОГН. Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв..

ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати на ОГН. Д. К., ЕГН **********, сумата о т 300 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

4

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

5