Определение № 616 от 30.07.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616 гр. гр. Добрич, 30.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20243200500359 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по реда на глава ХХI от ГПК по въззивна частна жалба с рег. № 804/14.02.2024 год., подадена от „Ч. К.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, бул. „М.

Л.“ № **, ет. 2, офис 3Б, представлявано от изпълнителния директор А. Г. Ч., чрез упълномощения адвокат В. Б. от АК – гр. Варна, срещу определение № 40/25.01.2024 г. на Районен съд – Б., с което производството по гр. дело № 542/2023 г. е прекратено, поради недопустимост на исковете.

С същото определение жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Етажна собственост на сгради в ПИ с идентификатор ****, по кадастралната карта на гр. Б., комплекс „Л. Г. Р.“, къща № **, представлявана от Председателя на Управителния съвет Б. Р. П., сумата от 1 800 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, под формата на адвокатско възнаграждение.

С определение № 168/05.04.2024 г. на осн. чл. 274 от ГПК Балчишкият районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 40/25.01.2024 г., постановено по гр. дело № 542/2023 г. по описа на Районен съд - Б., в частта, с която е определено кой има право на присъдените разноски, като вместо в полза на описаната по-горе Етажна собственост съдът е приел, че съдебно-деловодните разноски следва да бъдат присъдени в полза на Б. Р. П., роден на 26.01.1983 г., с адрес гр.Б., к-с Л. Г. Р., къща № **. Посочено е, че определението по чл. 274 от ГПК е неразделна част 1 от определение № 40 от 25.01.2024 г., постановено по гражданско дело № 542/2023 по описа на Районен съд-Б..

Срещу последното определение е постъпила частна жалба с вх. № 1875/23.04.2024 г., подадена от „Ч. К.“ ЕАД, чрез упълномощения адвокат В.

Б. от АК – гр. Варна.

Съображенията, с които се оспорват атакуваните определения, са свързани с тяхната незаконосъобразност и неправилност. Според жалбоподателя районният съд е прекратил производството по делото без да даде възможност на ищцовата страна да представи доказателства за активната си процесуална легитимация, включително и като представи доказателства за правото си на собственост върху процесния имот, представляващ къща с номер ** с идентификатор ****.42, находяща се в поземлен имот с идентификатор ****, който е част от кв. „Ф.“ на „Л. Г. Р.“, местност „Т.“, гр. Б..

На следващо място се оспорва извода на съда за липсата на собственическа легитимация в лицето на ищеца /настоящ жалбоподател/ по отношение на описания имот, поради наличието на влязло в сила решение № 260197 по гр. дело № 2676 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ТО, IV-12, съгласно което съдът е обявил за недействителен на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Л. Г.

Р.”АД, ЕИК **** (в несъстоятелност), по иск предявен от синдика на „Л. Г. Р.” АД, и „ЛГР Ф.” ЕАД, ЕИК **** на учредителния апорт, извършен на 07.06.2011 г., вписан в ТР под № **** на горепосочената къща (на 07.06.2011 г. в ТР е вписано дружеството „ЛГР Ф.” АД като „Л. Г. Р.” АД, ЕИК ****, е апортирал в капитала на новоучреденото дружество няколко къщи, сред които и еднофамилна жилищна сграда - къща с номер ** с идентификатор ****.42).

Аргументът на ищеца е, че според цитираното решение той не е собственик на процесния имот единствено спрямо кредиторите на несъстоятелността, но по отношение на всички останали трети лица правото на собственост на „Ч. К.“ ЕАД не е спорно.

Жалбоподателят не приема изложените от съда аргументи за недопустимост на предявения иск, формирани с оглед изявленията в исковата молба за липсата на етажна собственост, включваща процесния имот. В тази връзка за ищеца не е съществувало задължение да насочи исковата си претенция срещу всички собственици на самостоятелни жилищни сгради, 2 построени в поземлен имот с идентификатор ****.

В срока за отговор насрещната страна Б. Р. П., в качеството му на председател на Управителния съвет на Етажната собственост на сгради, построени в поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на гр. Б., чрез упълномощения адвокат З. М. от АК – гр. Добрич, оспорва частната жалба срещу прекратителното определение като неоснователна.

Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното определение, като се изтъкват аргументи в подкрепа на извода на съда за липсата на активна процесуална легитимация в лицето на ищеца, поради неангажирането на доказателства за правото му на собственост върху посочения в исковата молба недвижим имот.

Според ответника взетите решения от ОС на ЕС не рефлектират върху правната сфера на ищеца, тъй като тези решения по никакъв начин не се отнасят до „целия квартал Ф.“. На следващо място се отрича правото на „Ч.

К.“ ЕАД да обжалва по реда на чл. 40 от ЗУЕС решенията на ОС на ЕС, доколкото самият ищец твърди, че няма качеството на етажен собственик, а е съсобственик и като такъв не притежава права по реда на чл. 40 и сл. от ЗУЕС.

Ответникът приема за правилен и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че като ответници следва да бъдат конституирани собствениците на самостоятелни жилищни сгради, застроени на терена, и съсобственици на терена. В тази връзка се настоява, че искът за прогласяване на нищожност на решение на ОС на несъществуваща етажна собственост, предвид твърденията на ищеца, следва да се предяви срещу присъствалите на събранието собственици, а не срещу етажната собственост на сградите, изградени в един поземлен имот, не притежават пасивна процесуална легитимация.

По отношение на второто от обжалваните определения жалбоподателят сочи, че съдът не е имал основание да допуска поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното определение № 40/25.01.2024 г. в частта на присъдените разноски, тъй като не управляващият и представляващ ЕС в лично качество има право на разноски, а самата етажна собственост. Обръща се внимание на договора за правна защита и съдействие, в който Б. Р. П. е ангажирал адвокат З. Михайлов като процесуален представител по делото не в личното си качество на физическо лице, а именно като председател на УС на 3

ЕС на поземлен имот ****.

В срока за отговор насрещната страна Б. Р. П., в качеството му на председател на Управителния съвет на Етажната собственост на сгради, построени в поземлен имот с идентификатор ****, чрез упълномощения адвокат З. М. от АК – гр. Добрич, оспорва частната жалба срещу определение № 168/05.04.2024 г.

Добричкият окръжен съд като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени от активно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес да иска отмяна на неизгодните за нея определения, и срещу подлежащи на обжалване актове.

Производството по гр. дело № 542/2023 г. по описа на Районен съд- Б. е образувано по искова молба на „Ч. К.“ ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „В.“, бул. „М. Л.“ № **, ет.2, ап. офис 3Б, представлявано от изпълнителния директор А. Г. Ч., чрез упълномощения адвокат В. Б. от АК – гр. Варна, с която са предявени в обективно съединени искове, от които главни на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за прогласяване нищожността на всички взети на 10.08.2023 г. решения на ОС на Етажната собственост на сгради в ПИ с идентификатор **** по кадастралната карта на гр. Б., представляващ част от кв. „Ф.“ на „Л. Г. Р.“, местност „Т.“, гр.Б., и предявените в условията на евентуалност искове за отмяна на горните решения като незаконосъобразни.

В изпълнение на дадените му от съда указания ищецът е представил уточняваща молба с вх. № 4008/12.09.2023 г., според която формата на управление на ЕС е Общо събрание /ОС/ с председател Б. Р. П. с посочен адрес, визиран като представител на ответника. Уточнено е, че се атакуват три решения на ОС с посочено съдържание. Ищецът изрично е посочил, че представляващ на ответника е Б. Р. П., не е в състояние да посочи какво е съдържанието на оспорените от него решения на ОС, доколкото не разполага с тях, въпреки че е поискано от ответника да ги представи.

С определение № 527/18.09.2023 г. като е приел, че не са изпълнени дадените указания – ответникът/ответниците по исковете не били надлежно индивидуализирани, Балчишкият районен съд е прекратил производството по 4 гр. дело № 542/2023 г. и е върнал исковата молба на ищеца.

Така постановеното определение е отменено от Добричкия окръжен съд с определение № 954/10.11.2023 г. по в.ч. гр. дело № 712/2023 г., като делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С посоченото определение въззивният съд изрично е разяснил, че по исковете по чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решения на ОС на Етажна собственост надлежни ответници са собствениците на самостоятелни обекти в сградата/сградите в режим на етажна собственост, които не обжалват решенията и които се представляват от председателя на управителния съвет /управителя/ или упълномощено от тях лице, доколкото етажната собственост е неперсонифицирана и не може да участва като страна в материални или процесуални правоотношения. Според дадените указания по приложението на закона с решение № 60167 от 06.01.2022 г. по гр. дело № 2800/2021 г., I г.о., ГК на ВКС, в случая се е налице изрично предвидено в чл.

41 от ЗУЕС процесуално представителство на етажните собственици, при което изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК се счита спазено, ако са посочени имена и адрес за призоваване на председателя на управителния съвет /управителя/ на етажната собственост, без да е необходимо да се посочват имената и адресите на всички етажни собственици.

В тази връзка въззивният съд е приел, че с посочването в молба вх. № 4008/12.09.2023 г. на името и адреса за призоваване на председателя на УС /управителя/ в случая са изпълнени изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК, не е било налице основанието по чл. 129, ал. 3 от ГПК за прекратяване на производство.

В случая ищцовото дружество заявява, че е собственик на еднофамилна жилищна сграда - къща с номер ** с идентификатор ****.42, находяща се в поземлен имот с идентификатор ****, който е част от „Л. Г. Р.”, местност Т. гр.

Б., съгласно акт №*, том 3 дв.вх.рег. № **** г. При условие, че този факт се оспорва от ответната страна, съдът следва да укаже на „Ч. К.” ЕАД, да представи доказателства, които обосновават собственическата му легитимация по отношение на посочения имот.

Действително в производството по чл. 40 и сл. от ЗУЕС подлежи на изследване факта от носно наличието на активна легитимация на ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството на собственик в етажната 5 собственост, чиито решения се атакуват, към момента на провеждане на заседанието на това общо събрание на собствениците, но въпросът дали ищецът се легитимира като собственик на имота, с оглед въведените от ответника възражения и във връзка с представените доказателства, е такъв по съществото на спора. Според представените по делото доказателства описаният в исковата молба имот е придобит от „ЛГР Ф.” ЕАД, ЕИК ****, което от своя страна е придобило собствеността върху имота от „Л. Г. Р.” АД, съгласно представената по делото справка от Търговския регистър: на 07.06.2011 г. в ТР е вписано дружеството „ЛГР Ф.” АД като „Л. Г. Р.” АД, ЕИК **** е апортирал в капитала на новоучреденото дружество няколко къщи, сред които и еднофамилна жилищна сграда - къща с номер ** с идентификатор ****.42. Учредителният апорт е вписан в Търговския регистър с вписване № ****. Съгласно решение № 260197 по гр. дело № 2676 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ТО, IV-12, съдът е обявил за недействителен на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Л. Г. Р.” АД, ЕИК ****, по иск предявен от синдика на „Л. Г. Р.” АД, и „ЛГР Ф.” ЕАД на учредителния апорт, извършен на 07.06.2011 г., вписан в ТР под №**** на горепосочената къща.