Решение № 676 от 05.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 676 гр. Варна, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110202962 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Н. К. К., ЕГН **********, срещу Електронен фиш серия К №4825005, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника, в качеството на собственик на превозното средство „Хонда ЦРВ“, peг.№В7076ВК, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 100.00 лв.

Въззивникът твърди, че оспореният ЕФ е с изтекъл давностен срок и моли, същият да бъде отменен.

Въззиваемата страна, оспорва жалбата и моли издаденият ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.05.2021 г. в 17.49 ч. в обл. Варна, общ. Аксаково, по път II-29 в посока гр.

Добрич, на км 8+300 м, л. а. „Хонда ЦРВ“, peг.№В7076ВК, бил управляван със скорост 82 км/ч при въведено с пътен знак В-26 и поставена допълнителна табела Т2-1900 м, ограничение на скоростта 60 км/ч, при което бил заснет с автоматизирано техническо средство – стационарна видео радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “CORDON-M2”, сер.№MD1194 и за констатираното превишение на скоростта с 22 км/ч срещу въззивника бил издаден процесния електронен фиш.

По делото липсват данни, въззивникът да е представял писмена декларация на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението и копие от СУМПС на същото.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото задължение 1 за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Видно от представеното с жалбата копие от ЕФ, както и от приложения към АНП документ – извлечение от АИС АНД, процесния ЕФ е връчен на въззивника на 11.07.2024 г., спрямо която регистрираната дата 12.07.2024 г. на процесната жалба, сочи предявяване в законоустановения срок.

Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 ЗАНН и чл.189, ал.4 ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, възраженията за нарушаване на реда за неговото издаване за неотносими, тъй като въззивникът се позовава на изисквания, приложими към реда за издаване и към съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на органа, издал електронния фиш и дата на издаване. В разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на ЕФ и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл.42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш съдът не счита за съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. В тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението на територията на област Варна, и е ясно посочено, че фишът е издаден от ОД МВР Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката, дали процесния ЕФ е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението за допуснато в този аспект съществено процесуално нарушение.

Ирелевантно за законосъобразността на ЕФ е обстоятелството, че в същия не е изписано, в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимост на оспорването, но не и за законосъобразността на ЕФ, а очевидно в случая жалбата е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

Като собственик на процесното МПС в ЕФ е посочен въззивникът Н. К., съобразно регистрираните в официалните масиви на МВР данни за собственик на МПС към датата на нарушението. В ЕФ е посочен и ЕГН на въззивника, както и че се налага наказание 2

„глоба“.

От събраните доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство – стационарна видео радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения “CORDON-M2”, сер.№MD1194.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по т. д. №1/2013 г. на ВАС, издаването на ЕФ е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл.165, ал.2, т.6 и т.7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

В настоящата си редакция чл.189, ал.4 ЗДвП (Нова – ДВ, бр.10 от 2011 г., изм., бр.19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 9 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към дата на установеното с процесния ЕФ нарушение – 09.05.2021 г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на ЕФ, чрез използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.

Ирелевантни са и възраженията на въззивника за липса на снимков материал и неприспадане на километров толеранс. Към преписката има приложена снимка на процесното МПС в нарушение на дата и мястото, посочени в ЕФ, съответно има и приспаднат толеранс на скоростта в полза на въззивника.

От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията по чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представен протокол от проверка на мобилната система.

3

Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.

Измерената скорост на движение на автомобила е 85 км/ч (видно от приложените доказателства – снимка), допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 82 км/ч, след приспадане на допустимия толеранс, поради което не е налице процесуално нарушение, визирано в жалбата.

Съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес. От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.

Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 ЗДвП предвижда административно-наказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това, кой е действителният негов извършител, респективно – собственика на превозното средство. В конкретния случай, при справка в централната база данни на Сектор „Пътна полиция“ за собственик на съответното МПС е посочен въззивникът Н. К., като същият не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата.

С оглед изложеното се налага извод, че извън населено място в участък с въведено с пътен знак В-26, ограничение на скоростта 60 км/ч, в нарушение на изискването по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, собствения на въззивника автомобил се е движел с посочената скорост 82 км/ч след приспаднат толеранс за допустима грешка, при което превишението е с 22 км/ч над позволената скорост в конкретния участък.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата на чл.182 ЗДвП, като за конкретното превишение от 22 км/ч, допуснато извън населено място, правилно размера 50.00 лв на наложената глоба е определен в съответствие с фиксираната в чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП стойност.

Съдът не приема възражението от въззивника за изтекъл давностен срок за процесния ЕФ.

В наказателното право давността е погасителна и е свързана с два признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна на надлежните органи за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание.