Решение № 3878 от 22.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3878 гр. Пловдив, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330117774 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против ответника С. С. Г., ЕГН **********, от ..... вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Според изложеното в исковата молба, ищецът е комунален оператор - доставчик на питейна вода, а ответника – съсобственик на водоснабден обект, представляващ жилище на адрес ...... Партидата на имота при ищеца била разкрита на името на две лица- ответника и на Н. С. А., като съсобственици при равни части, и затова между страните имало договор за доставка на питейна вода при общи условия. За периода от 15.11.2017 год. – 26.02.2021 год., ищцовото дружество доставило по договора до обекта питейна вода , респ., отвело за пречистване канална такава на обща стойност от 661.19 лв., като съставило за доставката и фактури. В имота потребителя ВиК услугите са се отчитали по наличния водомер, като в карнетите се е подписвал С.Г., с. на С. Г.. Н.А. изпълнил изцяло задължението си в размер на ½ част от вземането, а остатъка от задължението в размер на 330.95 лева главница, останало непогасено от С. С. Г.. Затова „Водоснабдяване и канализация“ се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение № 3617/17.04.2021 г., издадена по ч. гр. дело № 5177/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр. състав, в която била включена и начислената в тежест на длъжника и мораторна лихва в размер на 33.93 лева за периода от 1

31.01.2018 г. до 28.02.2021 г., и законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 25.03.2021г. до окночателното изплащане на вземането. Заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което се иска от съда вземането да бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят на ищеца сторените разноски по двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който се оспорва исковата претенция по основание и размер. Отрича съществуването на договор, отрича да е потребител на доставените от ищеца услуги, отрича доказателствената стойност на представените от ищеца частни документи, които са били с недостатъци, в частност карнетите, не били получили фактурите. Възразено е също така, че вземането е погасено с изтичането на погасителна давност, като в тази връзка, ответната страна се позовава на кратката тригодишна такава. Моли се исковете да се отхвърлят и да се присъдят разноските, направени за защитата.

Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.

След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. Пловдив са именно потребителите на тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия възоснова надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име; партидата на имота е на името на ответника. Тоест, след като е потребител, то същият е страна по договор при общи условия касателно доставката на водата, а оттам – има и облигационното задължение да плати доставеното. Г. е собственик на имота и това е видно и от представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ, удостоверение за наследници, както и от предоставеният нотариален акт. След като е собственик, то същата е страна по договор при общи условия касателно доставката на водата, а оттам – има и облигационното задължение да плати доставеното.

По размера на претенцията, съдът следва да отбележи следното:

Количеството на доставената вода е определено чрез реален отчет на водомера в имота на ответника. По делото няма данни за метрологична или техническа неизправност на този водомер, в карнетите са полагани подписи от живущо на адреса лице , тоест, на съставилия карнетите служител е бил осигурен достъп до имота. Затова съдът кредитира карнетите в 2 частта им относно отчетеното количество вода , независимо от това ,че са по своя характер изходящи от ищеца частни документи. Следователно условията на чл. 23 са били налице и са спазени, при което няма как съдът да уважи възражение за липса на реална доставка ( за неизпълнен договор ).

Съдът споделя обаче - отчасти - възражението на ответната страна, че за вземането е изтекла погасителната давност.

Задължението по договор при общи условия за заплащане на доставена/отведена питейна вода за битови нужди съставлява периодични плащания по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011 г., ОСГКТК , и чл. 111 буква В, предл. последно от Закона за задълженията и договорите. Вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност, тоест, с изтичането на период на бездействие на кредитора от три години. Крайната дата на този срок е 25.03.2021 г., когато ищецът – кредитор предприема първото действие за събирането на вземането си, като инициира процес за него – депозира заявление за издаване на заповед за плащане. Началната дата е датата на изискуемостта на всяка от месечните сметки, дължими в тридесетдневен срок от датата на фактурата, каквато ищецът следва да издава ежемесечно ( чл.33 ал. 3 от Общите условия ), тоест, биха били погасени с изтичането на давност всички вземания на ищеца с настъпил преди 25.03.2018 г. падеж – вземанията по фактури, издадени редовно преди 24.02.2018 г.

Такива има издадени две , с №№ 35475727 и 36540406 , като общия размер на главниците по тях е 103.90 лева, на лихвите за забава – 25.97 лева, общо изчислени от съда по описа им на л. 10 от делото . Тъй като фактурите са издаден общо на двамата съсобственици на имота, то Абронов е платил половината от тази стойност, тоест, от дължимото от ответната страна следва да се приспадне като погасена по давност главница от 51.95 лева и 12.99 от лихвите, в които си части исковете за реално изпълнение и обезщетение са неоснователни .

За остатъка те следва да бъдат уважени.

Разноските, вкл. тези по заповедното производство, следва да се понесат от страните пропроционално съобразно уважената/отхвърлената част на исковете. Тъй като всички разноски по делото са направени първоначално от ищеца , то в полза на ответника разноски няма да бъдат присъдени , тъй като не е направил такива.

Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца за исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от 100 лева, като по този начин общия размер на разноските на ищеца става 555 лева, като се има предвид и хонорара на особения представител. Дължат се пропорционално на уважената част от исковете 456.22 лева ( 555/364.88*299.94 лева , колкото са уважени)

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С. С. Г., ЕГН **********, от ....., че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на 3 управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода до имот в ....., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3617/17.04.2021 г., по ч. гр. дело № 5177/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр. състав; 279 лева - главница, стойност на доставена за периода от 15.11.2017 год. – 26.02.2021 год. питейна вода, сумата от лева 20.94 обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 31.01.2018 г. до 28.02.2021 г., и законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба/заявлението – 25.03.2021 г до окончателното изплащане на вземането, КАТО отхвърля исковете в частта над уважения размер – до пълния предявен размер от 330.95 лева главница и 33.93 лева лихви като неоснователни поради погасяването по давност.

Осъжда С. С. Г., ЕГН **********, от ........, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, разноски по производството в размер на 456.22лева, по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4