Решение № 2556 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2556 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110162028 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т С“ ЕАД срещу П. И. Д. и Л. И. Д., като наследници на Е. Т. П. за една част от процесния период и за друга част като собственици на имота, да заплатят вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената на обща стойност 911.06 лв. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. „И“ бл. № ***В, вх.*, ет.*, ап.**, аб. № ******.

Ищецът „Т С“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците Е. Т. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Моли П. И. Д. и Л. И. Д. всеки един от тях да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми /в качеството им на наследници до 30.11.2022 г. и в качеството им на собственици до 30.04.2023 г./: сумата от 363,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 21.10.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 68,55 лв. за периода от 15.9.2022 г. до 13.09.2024 г., главница за дялово разпределение за имота за периода м.12.2021 г. – м.04.2023 г. в размер на 19,25 лв., ведно със законна лихва от 21.10.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 4,54 лв. за периода от 01.07.2022 г. до 13.09.2024 г. Претендира разноски.

Ответникът П. И. Д. не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. Ответникът Л. И.

1

Д. е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за давност. Твърди, че П. И. Д. е реалният ползвател на имота. Оспорва топломера в абонатната станция да е преминал периодична метрологична проверка, както да е извършена метрологична проверка на абонатната станция.

Третото лице – помагач "Т" ЕООД изразява становище по основателността на предявените искове, като счита, че дяловото разпределение в имота е извършвано в съответствие с нормативната уредба.

В открито съдебно заседание, юрк. Дудова моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, с докладвана молба от 06.11.2025 г. Л. И. Д. моли за отхвърляне на предявените искове по изложените доводи за недоказаност на предявените искове. Ответникът П. И. Д. с молба от 10.11.2025 г. представя писмени доказателства за извършени плащания в полза на „Т С“ ЕАД, представя и други доказателства, които моли да бъдат съобразени при постановяване на решението.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ - ответниците да са упражнили възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал.

3 от ЗЕ

От приетите в хода на съдебното дирене Нотариален акт ***, том LV, дело № ****/**** г. от 12.03.19**** г. за дарение на недвижим имот се установява, че Е. Т. П. дарява на сина си П. И. Д. процесния недвижими имот находящ се в гр. С, ж.к. „И“ бл. №***, вх.

***, ет.*,ап.**, като запазва за себе си правото на ползване върху имота. С договор за дарение, инкорпориран в Нотариален акт № 119, том III, дело № 386/21 г. от 22.12.2021 г. П.

И. Д. дарява на сина си Светослав П.ов Д. процесния недвижими имот находящ се в гр. С, ж.к. „И“ бл. №***, вх. ***, ет.*,ап.**, като запазва са себе си пожизненото и безвъзмездно 2 право на ползване, след смъртта на Е. Т. П.. От изготвената по делото справка НБДН и приетото препис извлечение от акт за смърт се установява, че Е. Т. П. е починала на 30.11.2022 г. По делото са приети Решение № 5231/16.10.2023 г. по гр.д. № 13539/21 г. по описа на СГС, влязло в сила на 21.11.2023 г. и Решение от 06.11.2024 г. по гр.д. № 980/2022 г. по описа на СГС, влязло в сила на 18.06.2025 г., които съдът намира за неотносими към правния спор, тъй като са породили своето правно действие след процесния период по настоящото дело. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване, съответно погасяване на правото на ползване. Предвид спецификата на правоотношението по продажба на топлинна енергия, разходите за последната също са консуматив на топлоснабдения имот. Но в случаите на учредено вещно право на ползване на имота може и да се установи от доказателствата, че голата собственост се е трансформирало в обикновено право на ползване, т.е. че собственикът е упражнявал всички правомощия, включени в правото на собственост, включително и правото на ползване, а не вещният ползвател. В настоящия случай по делото не са събрани такива доказателства, поради което съдът приема, че до 01.12.2022 г. облигационното правоотношение е било сключено между ищеца и вещния ползвател Е. Т. П., а след 01.12.2022 г. между ищеца и ответника П. И. Д., като вещен ползвател на имота. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като за периода до 30.11.2022 г. ответниците П. И. Д. и Л. И. Д. отговорят за натрупаните от техния наследодател задължения, като част от пасива на наследството, а след 30.11.2022 г. исковете спрямо Л. И. Д. следва да се отхвърлят като неоснователни и да се приеме, че е възникнало облигационно правоотношение само между ищеца и вещния ползвател П. И. Д., предвид липсата на доказателства собственикът /т.е. трето лице – в случая Светослав П.ов Д. /да е упражнявал всички правомощия, включени в правото на собственост, включително и правото на ползване.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл съобразно по-горните изводи ответниците са потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № ****, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

„Т С“ЕАД е възложила на "Т" ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части 3 и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен № ****, предоставени от "Т" ЕООД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ФДР е извършвала разпределение на ТЕ след отчет на уредите в имота. По време на отчетите за 2021 г. е попълнен документ за главен отчет, който е подписан от потребител. За периода 2021 г. – 2022 г. уредите в сградата се отчитат с мобилно устройство. Отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 4 топлоразпределители с дистанционен отчет. В имота има щранг-лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга, съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и има 2 водомера, по който се отчита разхода. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление, включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява.