Решение № 1098 от 22.08.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1098 гр. Варна, 21.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Доника Здр. Х. като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20223100500879 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно и е образувано по въззивната жалба вх.№ 9454/19.04.2022г от М. ХР. К. , чрез адв.Дим.Й., срещу решението на ВРС-XXIс-в № 332/15.02.2022г по гр.д.№ 9453/2021г, с коeто е прието за установено по отношение на ищеца ИВ. К. К. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“Т. И.“ № 36, че ответницата М. ХР. К.

ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“Ц.А.“ № 36 не е собственик на 1/72ид.ч. от имот с ид.№ *** по КККР, с площ по скица 350кв.м., а по документа за собственост 283кв.м., намиращ се в гр.Варна ул.“Н.М.“ № 2, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), съставляващ УПИ 10, кв.16 по стар план на гр. Варна, при граници имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.

В жалбата е изразено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Твърди се, че представеното по делото обратно писмо е съставено за целите на настоящото производство и близо двадесет години след сключване на сделката, обективирана в НА № 112 том 4 рег.№ 10985 н.д.№ 601/2003г на н-с Ж.К., което протИ.речи на принципа за добросъвестност.

Счита, че сделката от 2003г по НА за действителна и не може да се превърне в симулативна с последващо обратно писмо, което не се ползва с доказателствена сила за 1 разлика от НА. Признанието, че същото било антидатирано опровергава неговата доказателствена сила и не може да се протИ.поставя на страната, която не го е подписала, нито на НА.

На сл.място счита, че съдът неоснователно и необосновано не е кредитирал показанията на свид.Г..

Поради изложеното моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за отхвърлянето на иска

Претендира сторените разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от ИВ. К. К., чрез адв.П.Х., в който е изразено становище за законосъобразност и правилност на обжалваното решение.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски и за въззивната инстанция.

В обстоятелствената част на исковата си молба ИВ. К. К. излага, че с ответницата М.

ХР. К. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение № 2573/ 15.05.2014г по гр.д.№ 10760/2013г на ВРС.

По време на брака с договор за покупко-продажба от 26.09.2003г, за който бил съставен НА № 112 том 4 рег. № 10985, дело № 601/ 2003г на н-с Ж.К. с район на действие ВРС, бил придобит НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ 1/6 ид.части от 1/2ид.ч. от ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ в сграда, намираща се в гр.Варна ул.“Н.М.“ № 2, заедно със припадащите й се ид.части от ОЧС и таваните, както и 1/6ид.ч. от 1/6ид.части или общо 1/36 ид.части от дворно място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 283кв.м., представляващо УПИ № 10 в кв.16 на гр.Варна.

Жилищната сграда в имота към момента на подаването на ИМ била съборена, като в дворното място се извършвали дейности по изграждане на нова сграда.

Твърди, че ответницата не притежава правото на собственост върху 1/72ид.ч. от земята доколкото договорът за покупко – продажба, макар и сключен по-време на брака, бил симулативен като прикриващ действителния договор за дарение. По този договор страна е единствено ищецът и при сключването му нямало заплащане на парични суми като покупна цена на имота.

В евентуалност твърди, че отношенията по сделката били уредени от родителите на ищеца и затова към него момент за него и за семейството му не били възникнали някакви задължения, които да водят до възникване на СИО.

Намерението на страните по договора да прикрива действителната сделка - дарение се установява от обратното писмо, съставено между страните по НА № 112/2003г.

При тези твърдения счита, че придобитата през 2003г 1/36ид.ч. от дворното място никога не е придобивала статут на СИО и затова след прекратяването на брака между 2 настоящите страни ответницата не може да се легитимира като собственик на половината от процесните 1/36ид.части, т.е. на 1/72ид.част от имота.

Правата на ищеца са оспорени от насрещната страна, която заявява права по отношение собствеността върху земята във връзка със започнало строителство в имота.

Моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на 1/72ид.ч. от дворното място с идентиф.№ ***, цялото с площ от 350кв.м. по скица, а по документа за собственост 283кв.м., намиращо се в гр.Варна ул.“Н.М.“ № 2, с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/, съставляващ УПИ 10 в кв.16 по стар план на гр.Варна, при граници: имоти с идентиф.№№ ***, ***, *** и ***.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от отв.М. ХР. К., в който оспорва иска по основание.

Признава се, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен със съдебното решение.

Навежда възражения относно симулативния характер на договора за покупко – продажба, оформен с НА №112/2003г, като възразява, че по силата на посочената сделка, извършена по време на брака, ответницата е придобила правото на собственост върху спорната 1/72 ид.ч. от ПИ.

Оспорва представеното с исковата молба обратно писмо от 25.09.2003г досежно датата и съдържанието на документа, тъй като частният документ бил съставен с оглед нуждите на процеса.

Симулативният характер на договора за покупко-продажба по НА № 112/2003г не можел да бъде установен впоследствие с представянето на обратно писмо, което обективира промяна във волята на страните по сделката.

Прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност.

В условията на евентуалност се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност в качеството й на добросъвестен приобретател с изтичането на кратката придобивна давност с начало посочената придобивна сделка от 2003г, а евентуално–от 14.12.2014г. Поради изложените съображения моли за отхвърлянето на предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

Така предявеният отрицателен установителен иск за собственост намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба и възраженията на страните, всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Между страните няма спор, че са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с влязло в законна сила на 29.12.2014г съдебно решение № 2573/15.05.2014 по гр.д.№ 10760/2013г 3

Не е спорно, че по силата на КНА № 101 т.4 рег.№ 10862 д.№ 590/24.09.2003г, съставен от н-с Ж.К. /л.32-I/ Б.Д. К. и П.Д.Х. са признати за собственици на недвижим имот – ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от масивна жилищна сграда, намираща се в гр.Варна ул.“Н.М.“ № 25, ведно със съответния процент ид.части от таванските помещения в сградата и от ОЧС, както и 1/3 ид.част от дворното място върху което е построена сградата, цялото с площ от 283 кв.м., представляващо УПИ № 10 в кв.16, идентично с кв.742 по плана на 18-ти подрайон на гр.Варна.

Няма спор и относно факта, че на 25.09.2003г с НА № 111 т.4 рег.№ 10981 н.д.№ 600/2003г на н-с Ж.К., вписан в СлВп вх.рег.№ 16368/26.09.2003г, акт 3 том LI дело 11473, стр.104708 /л.33-I/ Б.Д. К. е дарила на И.К. 1/2ид.ч. от ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от масивна жилищна сграда, намираща се в гр.Варна ул.“Н.М.“ № 25, заедно със съответния процент ид.части от таванските помещения в сградата и от ОЧС, както и 1/6ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 283кв.м., представляващо УПИ № 10 в кв.16, идентично с кв.742 по плана на 18-ти подрайон на гр.

Варна.

Няма спор и за това, че в същия ден, 25.09.2003г е била извършена последваща сделка, обективирана в НА № 112 т.4 рег.№ 10985 н.д.№ 601/25.09.2003 на н-с Ж.К., вписан в СлВп на 26.09.2003г с вх.№ 16385/26.09.2003, акт 18 том LI, дело 11488/2003г, стр.321627 /л.30-31I/, оформена като договор за покупко-продажба, по силата на която П.Д.Х. е продала на И.К.

1/2ид.ч. от ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от масивна жилищна сграда, намираща се в гр.Варна, *** ведно със съответния процент ид.части от таванските помещения в сградата и от ОЧС, както и 1/6ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 283кв.м., представляващо УПИ № 10 в кв.16, идентично с кв.742 по плана на 18-ти подрайон на гр.Варна.

По делото е приет като доказателство и НА № 138/4.08.2009г /л.92-I/, по силата на който е учредено право на преминаване в полза на В.М.М. през имота, намиращ се в гр.Варна ул.“Н.М.“, представляващ УПИ № 11-10, същия с идентиф.№ ***, като сред учредителите на вещното право са ищецът и ответницата.

Представена е справка от Община Варна, дирекция „МДТ", в която се посочва, че ответницата няма незаплатени задължения за местни данъци и такси към 02.09.2021г.

Представена е декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане данък върху недвижимите имоти, с която ищецът е декларирал притежаваните от него имоти, сред които е и сграда на ул.“Н.М.“, придобита по дарение, оформено с НА № 111/ 2003г, с която е декларирана собствеността и върху земя с площ от 342кв.м., за които ищецът е декларирал 24/108ид.ч. от същата.

Прието е като доказателство Споразумение /обратно писмо/ от 25.09.2003г /л.9-I/, сключено между П.Д.Х. и ищеца И.К., със съдържание, че страните признават, че договорът за покупко-продажба, оформен в НА № 112/ 25.09.2003г, не е покупко продажба, тъй като по сделката не са броени пари и за цена е вписана фиктивна такава, близка до данъчната 4 оценка. Сделката представлява дарение, което П.Д.Х. прави на племенника си И.К..

Оформянето на договора като продажба се прави с цел децата на П. Др.Х. да нямат претенции към имота. Надареният И.К. е заявил, че приема с благодарност направеното в негова полза дарение. Посочено е още, че настоящото споразумение се съставя в случай на неблагодарност от страна на надарения в 2 еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите : Б.Д. К.

/майка на ищеца/ и М.Н.Х., сочени от ищцовата страна, както и А.К.Г. , сочени от ответната страна.

Свид.Б.К. излага, че процесният имот бил придобит по наследство от нейния баща и след неговата смърт собственици са станали на тя и нейната сестра П. Х., както и тяхната майка. Имотът е бил отнет в полза на Държавата, след което бил реституиран. Процесът по реституция под формата на набор и предвижване на документи бил извършен от И.К..

По думите на свидетелката между нея и сестра й имало уговорка, ако синът й успее да осъществи реституирането на имота, той да му бъде подарен, включително и частта на П.

Х..

През 2003г свидетелката-майка на ищеца дарила на сина си своята част от имота.

Тогава и П. Х. също прехвърлила своята част на И., като сделката била оформена от адвокат като покупко-продажба. Категорична е, че сестра й не била получила пари по сделката по тази сделка. Свидетелката и съпругът й били заплатили сума във връзка с реституирането на имота, но през 2003г И. не бил давал пари за закупуването му.

След като бил реституиран имотът, свидетелката не била живяла там, както и ответницата. Още преди 10 години била съборена намиращата се в дв.място стара къща, на първия етаж на която имало детска градина.

Свид.М.Х. знае, че семейството на ищеца имало имот в гр.Варна на ул.“Н.М.“ – дворно място с триетажна сграда. Семейството на И. живеело там до 80-те години, след което имотът бил отнет в полза на Държавата, а след това бил възстановен през 90-те години; към него момент там се помещавала детска градина. Знае, че И. се занимавал с процедурата по възстановяването на собствеността, както и че между майка му и леля му /сестрата на майка му/ П. Х. имало направено разпределение на имота, като за частта на П.

Х. станало с договор за покупко - продажба, по който нямало никакво заплащане на цената.

Разпечатката съдържа 60 от 130 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4aad90e1-272f-4522-be72-cf35d1156ed0