Решение № 145 от 04.06.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Монтана, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20261600500074 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на И.И. и Ц.П. и на С.М. против решение № 114/09.04.2025 г. по гр. д. № 1828/2022 г. на Районен съд – *.

Жалбоподателите И.И. и Ц.П. обжалват решението в частта, с която е отхвърлено искането им за присъждане на обезщетение за неползване на съсобствените земеделски земи. Твърдят, че неправилно съдът е приел, че следва да е била отправена покана за плащане до ползващия съсобственик. Посочват, че са претендирали плащане на обезщетение за стопанските 205/16 и 2016/17 години за имотите в землището на с. *, а за имотите в землището на с. * – за стопанските години от 2013 до 2020. Искът за делба е бил предявен през август 2016 г., следователно за стопанската 2015/16 година и следващите все още не е бил настъпил падеж за плащане, тъй като краят на стопнската година е 30 септември, затова предявяването на иска следва да се счита за покана. Молят решението да бъде отменено в тази част и искането за присъждане на обезщетения бъде уважено.

Въззивникът С.М. обжалва решението на ЛРС относно начина на извършване на делбата, като твърди, че относно жилищните имоти в с. * и в с. * следва да се приложи същия метод като за горските и земеделски имоти - чрез теглене на жребий. В отделно изложение М. поддържа становище, че съделителката С.С. негова сестра (починала в хода на процеса), не притежава права върху делбените имоти.

По делото е подадена и частна жалба от С.М. против определение № 1

77/23.01.2026 г., с което по реда на чл. 248 от ГПК ЛРС е оставил без уважение искане за изменение на решението в частта за разноските.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени от легитимирани да обжалват лица в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, поради което са процесуално допустими.

Обжалваното решение № 114/2025 г. е постановено във фаза по извършване на делба на недвижими имоти, за които е прието с влязло в сила решение по допускане на делбата, че С.М. притежава ½ ид.ч., а другата ½ ид.ч. е собственост на неговата сестра С.П.. В хода на процеса С.П. е починала и е заместена от наследниците й по закон И.И. и Ц.П..

Първоинстанционният съд е приел заключение по техническа експертиза, чрез което е установено, че УПИ * в кв.*, по действащия ЗРП на с. *, обл. *, целият със застроена площ от 1531 кв. м. ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 141 кв. м., е неподеляем. Неподеляем е и ПИ* в кв.* по кадастралния план на с. *, като в него се намират и едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 96 кв.м., двуетажна второстепенна селскостопанска постройка със застроена площ от 46 кв.м., второстепенна постройка селскостопанска сграда със застроена площ от 20 кв.м., навес без оградни стени със застроена площ от 23 кв.м., полуразрушен, навес без оградни стени със застроена площ от 27 кв.м., който също е почти неизползваем.

Предмет на делбата са и горски имоти: №* в с. * №* в с. *, №* в с. * и №* в с. *, както и земеделски земи: нива от 10.685 дка, пета категория м.*, представляващ имот №* по плана за земеразделяне на с. *; нива от 3.567 дка, пета категория, м. *, представляващ имот №* по плана за земеразделяне на с. *; лозе от 3.322 дка, пета категория, м. *, представляващ имот №* по плана за земеразделяне на с. *; нива от 8.380 дка, четвърта категория, м.*ски *, представляващ имот №* по плана за земеразделяне на с.*; залесена горска територия от 5.995 дка, м. *, представляващ имот №* по плана за земеразделяне на с. *; залесена горска територия от 1.200 дка, м.

*, представляващ имот №* по плана за земеразделяне на с. *; залесена горска територия от 3.500 дка, м. *, представляващ имот №* по плана за земеразделяне на с.

*; нива от 8.380 дка, четвърта категория, в м. *, представляващ имот №*, съгласно плана за земеразделяне на с. *; нива от 14.601 дка, четвърта категория, в м. *, представляващ имот №*, съгласно плана за земеразделяне на с. *; нива от 4.180 дка, четвърта категория, в м. *, представляващ имот №*, съгласно плана за земеразделяне на с. *; нива от 0.912 дка, четвърта категория, в м. *, представляващ имот №*, ЛРС е изложил мотиви, че делбата следва да се извърши чрез разпределяне по 2 реда на чл. 353 от ГПК на двата поземлени имота - Поземлен имот* в кв.* по кадастралния план на с. *, общ.*, ведно с построените сгради, и Урегулиран поземлен имот * в кв.*, по действащия ЗРП /ПУП/ на с. *, общ.*, ведно с построените в имота сгради, защото по отношение на тях е налице неудобство за съставяне на дялове и теглене на жребий поради ползването на имота в с. * от съделителя М.. За да се избегне уреждането на сметки и изваждане на този съделител от ползвания от него имот, където той е осъществил и подобР.я, ЛРС е приел да извърши разпределяне.

По отношение горските и земеделските имоти съдът е съствил проект за разделителен протокол, предявен на страните и обявен за окончателен. Така е пристъпил към прекратяване на съсобствеността чрез теглене на жребий, като е изложил мотиви, че имотите са еднакви по вид и предназначение и е възможно обособяване на два относително еднакви дяла, затова жребият справедливо ще разпредели собствеността между съделителите.

По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС първоинстанционният съд е изложил мотиви, че искането по сметки е предявено от С.П. на 21 май 2021 г., като е претендирала осъждане на съделителя С. М. да й плати І. обезщетение от 3362,76 лева или по 560,46 лева за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г. за ползване на имотите в землището на с. *: 1. нива от 8.380 дка в м. *, представляващ имот №*, съгласно плана за земеразделяне на с. *; 2. нива от 14.601 дка в м. *, представляващ имот №*; 3.нива от 4.180 дка в м. *, представляващ имот №*; 4. нива от 0.912 дка в м. *, представляващ имот №*; 5. нива от 8.380 дка в м. *ски *, представляващ имот №*; и ІІ. обезщетение от 530,81 лева или по 253,37 лева за стопанска година за стопанските 2015/2016, 2016/2017 и 2017/2018 години за имотите, предмет на делбата, находящи се в землището на с. *, както следва: 1.нива от 10.685 дка, м. *, представляващ имот №* по плана за земеразделяне на с.*; 2. нива от 3.567 дка, м.*, представляващ имот №*; 3.лозе от 3.322 дка в м. *, представляващ имот №*.

Съдът е отхвърлил претенцията по сметки, защото е приел, че липсват доказателства за отправено писмено поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС относно земеделските земи, поради което за такава покана следва да се счита самото предявено искане по сметки от 21 май 2021 г. Претенцията е за стопански години преди тази дата, като последната стопанска година е 2019/2020 г., затова е неоснователна.

МОС намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което, като препраща на основание чл. 272 от ГПК към мотивите му, го потвърждава.

Въззивният съд приема, че е допустимо делбата на недвижимите имоти да се извърши чрез прилагане на два способа: възлагане по чл. 353 от ГПК по отношение жилищните имоти и жребий по чл. 352 от ГПК по отношение горите и земеделските земи.

3

Целта на делбеното производство е прекратяване на съсобствеността, като всеки съделител получи дял в натура, съответен на правата му. Съделителите съобразно решението за допускане на делба са двама с равни права, което насочва към обособяване на равни дялове и теглене на жребий. Такъв по отношение двата жилищни имота – дворни места в с. * и в с. * с къщи и стопански сгради, е неудобен.

Безспорно е по делото, че съделителят М. живее в имота в с. *, не се спори, че е извършил подобР.я в него. Тегленето на жребий създава възможност този имот да се падне на другите двама съделители с общ дял, което ще доведе до усложнения в отношенията, свързани с изплащане на разноски за подобР.я. Справедливо е М. да получи в дял точно този имот, където трайно се е установил и в който е вложил средства за поддържането и подобряването му. Трайната връзка на съделителя М. с имота в с. * предполага той да запази имота, за да не се създава неудобство при тегленето на жребий.

Доколкото за земеделските земи не се установява да е имало разпределение на ползването между съделителите и извършване на подобР.я от някой от тях и след като имотите са относително равностойни като площ, начин на трайно ползване и категория, то приложимият способ за прекратяване на съсобствеността е жребий чрез обособяване на два еднакви дяла, приблизително равни по стойност.

Не е налице пречка съдът да приложи два метода за делба, защото имотите са с различно предназначение – едните са такива в населено място с предназначние за обитаване, а другите са земеделски. При избора на метод за ликвидиране на съсобствеността водещ е принципът, залегнал в чл. 69, ал. 2 от ЗН, според който, когато това е възможно, всеки от съделителите получава дял в натура, а неравенството в дяловете се изравнява в пари.

Определените в ГПК четири основни способа за прекратяване на съсобственост (възлагане по чл. 349 от ГПК, жребий по чл. 352 от ГПК, разпределяне по чл. 353 от ГПК и публична продан) се прилагат кумулативно или алтернативно в зависимост от характера на имотите. Не съществува изискване цялата делбена маса да бъде ликвидирана само по един-единствен начин. Съдът е длъжен да комбинира способите така, че всеки съделител да получи реална собственост, доколкото това е възможно.

Въззивният съд приема, че ЛРС правилно е приложил принципите за прекратяване на съсобствеността и законосъобразно е разпределил жилищните имоти, а по отношение земеделските земи и горите е избрал като най-подходящ метод тегленето на жребий.

В жалбата на С. М. са наведени доводи, че неговата сестра не е имала права по отношене наследствените имоти, предмет на делбата. Тези възражения не могат да бъдат обсъждани във втората фаза на делбата, защото вече е налице влязло в сила решение по допускане на делба. С него съдът е изследвал кому принадлежи правото на 4 собственост и е определил правата на съсобствениците. Решението е задължително за съда и страните и е недопустимо тези въпроси да се пререшават във фазата по извършване на съдебната делба.

По иска за присъждане на обезщетение за неползване на имоти с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС:

Когато само един от съсобствениците ползва лично общата вещ, той дължи обезщетение на останалите от деня на писменото поискване. В случая съделителите И.

И. и Ц. П. за първи път са отправили такова искане до съделителя С. М. с молбата по делбеното дело, подадена на 21 май 2021 г. От това следва, че те могат да получат обезщетене за период, започващ да тече от тази дата. Тази молба има характера на писмена покана и поставя ползващия съсобственик в забава. От съдържанието на молбата обаче е видно, че с нея се претендират плащания за минало време, поради което тя се явява неоснователна и правлино е отхвърлена от ЛРС.

Не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба, че делото за делба е било образувано през 2016 г., следователно дължимите плащания обхващат периода от образуване на делото. Неоснователно е и твърдението, че съделителите са се съобразили със стопанската година, която започва да тече на 1 октомври и изтича на 30 септември през следващата година. В случая не се търси арендно плащане, за да се прилага този период на изчисляване. Обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС е една глобална сума за общ период, започващ да тече от писмената покана. Арендните плащания за имоти от същия вид, категория и начин на трайно ползване в същия регион имат значението на критерий при формиране на размера на обезщетението и се ползват като измерител, а определеният в Закона за арендата в земеделието период на дължимост на този вид плащания е ирелевантен в случая.

Разпечатката съдържа 37 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4aad6e08-7e6b-40fc-9a0d-266796920c97