Определение № 2054 от 13.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2054 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501018 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК, вр.чл.130 ГПК и е образувано по частната жалба на Ю. Н. С. и И. В. С., двамата от ***, чрез пълномощника им адв.Рамадан Бехчет Нуретин от АК Бургас, против протоколно определение per.№ 338/08.05.2026 г. по гр.д.968/2025 г. по описа на Районен съд Айтос, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

Твърди се, че първоинстанционният съд е сезиран с искане за разпределение на реалното ползване на съсобствено между страните дворно място, в което има изградена масивна жилищна сграда състояща се от по един жилищен етаж за всяка от страните и гаражен етаж, състоящ се от по един гараж за всяка от страните, и вероятно поради техническа грешка, съдът е постановил е прекратил делото за реално разпределение на сградата, каквото искане няма, тъй като предмет на иска е разпределяне, на основание чл.32, ал.2 ЗС на дворното място.

На второ място се твърди, че е неправилен изводът на съда (след изслушване на СТЕ), че производството по ЗС е недопустимо, тъй като приложимият ред за разпределение бил ЗУЕС.

Излага се, че от събраните по делото писмени доказателства е видно, че самостоятелните обекти в сградата са двата жилищни етажа, а дали гаражите също са самостоятелни обекти е спорно, с оглед годината на строителство и преобладаващата практика тогава, избените и гаражните етажи да са общи части, а собствениците на жилищата да получават към тях гараж, изба и/или таванско помещение.

Твърди се, че според вещото лице по назначената СТЕ, по документи самостоятелните обекти в сградата са четири, т.е.всеки от двата гаража е самостоятелен обект, но в отговорите си в т.1, 2 и 3, вещото лице е 1 категорично, че в сградата има три самостоятелни обекта, тъй като с оглед извършените преустройства от ответниците, гаражът им не само вече не може да бъде гараж, но е трансформиран в жилище, което няма самостоятелност и респективно в гаражния етаж самостоятелно ползване има само гараж на ищците.

Предвид установеното по СТЕ, че в сградата има само три самостоятелни обекта, жалбоподателите твърдят, че съдът необосновано е пренебрегнал действителните факти и обстоятелства и съответно, неправилно и незаконосъобразно е прекратил производството, което съгласно чл.З от ЗУЕС, следва да се проведе именно по реда на ЗС, тъй като самостоятелните обекти в сградата изградена в процесното дворно място, са три. Твърди се, че ЗУЕС поставя изискване за фактическо наличие на до три самостоятелни обекта, а не на такива по проект или несъществуващи вече, освен на „хартия“.

Претендира се съдът да отмени атакуваното протоколно определение и върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане със съответните указания.

Няма искания по доказателствата.

В законовия срок ответниците по частната жалба и по иска М. К. П., М. П. М. и Н. П. М., чрез процесуалния им представител адв.Стоян Кацаров, представят писмен отговор, с който оспорват частната жалба като неоснователна.

Преповторени са изложените още с отговора на исковата молба твърдения за недопустимост на предявения иск, а именно:

По аргумент от чл.37 и чл.39 ЗС, със сключването на договор за доброволна делба на 26.05.2014 г. е възникнала етажна собственост в сградата, построена в процесното дворно място, състояща се от: гаражен етаж с два гаража и два склада, първи етаж и втори етаж. С придобиването от П. П. и М.

П. на 1/2 ид.част от дворното място, и от С. П. на ½ ид.част от дворното място, и притежаването на индивидуално право на собственост върху обособени обекти в жилищната сграда, теренът е загубил своята самостоятелност и се е превърнал в обща част, обслужваща обособените обекти. След възникването на етажната собственост в сградата - отделните самостоятелни обекти (складове, гаражи, жилищни етажи, установени от в.л.по СТЕ), са притежание на различни собственици - М. и П. П. от една страна и С. П. от друга, като и тримата са собственици и на идеални части от дворното място, дворното място е придобило статут на „обща част“. Самостоятелните обекти в сградата не са „до три“, а са поне три и повече от три, тъй като от една страна са налице три отделни етажа - гаражен, първи жилищен и втори жилищен, а в гаражния са обособени общо четири обекта на правото на собственост - два гаража и два склада - арг. от чл.37, ал.4, т.1 от ЗУТ. След като в дворното място е построена сграда в режим на етажна собственост и всички собственици на самостоятелни обекти притежават и съответни идеални части от дворното място, незастроената част на дворното място представлява обща част на сградата, съотв.начинът на ползване и управлението на тази незастроена част се определя по решение на Общото събрание на собствениците в етажната собственост по реда на ЗУЕС, поради което е недопустимо разпределение на ползването по чл.32, ал.2 ЗС.

2

Твърди се, че изложените в частната жалба доводи не променят този извод, тъй като дори да се приеме твърдението на жалбоподателя, че в сградата има не 4 самостоятелни обекта на собственост, а три (което според ответниците по жалбата не е така), отново не е налице хипотезата на чл.3 от ЗУЕС, съотв.отново редът по чл.32, ал.2 ЗС е недопустим.

Посочва се, че производство със сходен предмет вече е било прекратявано с Определение № 572 от 04.09.2023 г. по гр.д.186/2023 г. по описа на РС Айтос поради недопустимост на иска, като единственият новонастъпил факт е извършената делба между двамата ищци и Е. С., който факт не променя нищо от правна страна, тъй като единствено изключва от собствеността върху тези обекти лицето Е. С., но земята продължава да бъде обща част, съотв.подлежи на разпределяне по правилата на ЗУЕС, а не по реда на чл.32, ал.2 от ЗС.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на Ю. Н. С. и И. В. С. против М. К. П., М. П. М. и Н. П. М., за разпределяне на ползването на съсобственото между страните дворно място представляващо ПИ с пл.№ 4180 в кв.207 по плана на гр.Айтос, с административен адрес: ***. Твърди се, че страните притежават самостоятелни обекти на собственост в построената в дворното място жилищна сграда (ищците – целия втори жилищен етаж, гараж и склад, находящи се в гаражния етаж на сградата, както и 1/2 ид.част от дворното място, а ответниците – целия първи жилищен етаж, гараж и склад, находящи се в гаражния етаж на сградата, както и другата 1/2 ид.част от дворното място). Твърди се, че в дворното място има изградени стопански постройки и подобрения, и въпреки, че всички стопански постройки и подобрения на ищците се намират в югоизточната част на дворното място, а ответниците ползват стопанските постройки и подобрения в североизточната част от дворното място, страните не могат доброволно да уредят ползването на дворното място, което налага това да бъде извършено по реда на чл.32, ал.2 ЗС от съда.

Предявеният иск е с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.

В отговора си на исковата молба ответниците на първо място са заявили възражение за недопустимост на предявения иск по чл.32, ал.2 ЗС по съображения, че изградената в процесното дворно място сграда е в режим на етажна собственост, всички собственици на самостоятелни обекти в сградата са собственици и на дворното място, поради което то има характера на обща част и разпределянето на ползването му следва да стане по реда на ЗУЕС – с решение на ОС на ЕС.

След събиране на доказателства, вкл.приемане на основно и допълнително заключение на СТЕ, с обжалваното протоколно определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск. В мотивите на определението си съдът е 3 приел, че в сградата в процесното дворно място има 4 самостоятелни обекта, поради което вземането на решение за ползването на общите части (неправилно посочени в определението като сградата), следва да се извърши по реда на ЗУЕС – с решение на ОС на ЕС, а не по реда на чл.32, ал.2 ЗС.

Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно като краен резултат.

Предвид представените по делото нотариални актове и определение за одобряване на постигната спогодба, построената в процесното дворно място сграда (масивна триетажна сграда според в.л.по СТЕ), се състои от: самостоятелен обект в сградата, заемащ целия втори жилищен етаж, гараж и склад, находящи се в гаражния етаж на сградата, собственост на ищците, и самостоятелен обект в сградата, заемащ целия първи жилищен етаж, гараж и склад, находящи се в гаражния етаж на сградата, собственост на ответниците.

По делото не е спорно, а е видно и от представените нотариални актове, че ищците общо притежават 1/2 ид.част от дворното място, а ответниците общо –другата 1/2 ид.част от дворното място, т.е.всеки от съсобствениците та СОС в сградата притежава и идеални части от дворното място, в което е построена сградата.

При така установените факти - принадлежност на отделните СОС в сградата на различни лица и участие на всички собственици на СОС в сградата в собствеността и на дворното място, върху което тя е построена, съдът намира, че по делото е установено, че теренът представлява обща част към сградата (в режим на ЕС).

Спорно по делото е, колко са самостоятелните обекти в сградата, респ.дали преобразуваният в стая гараж на ответниците е изгубил характера си на СОС заради извършеното преустройство, и в този смисъл – налице ли е хипотезата на чл.3 от ЗУЕС, съгласно който за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл.30, ал.3, чл.31, ал.1 и чл.32 от Закона за собствеността.

Видно от представения договор за групов строеж от 1977 г. за изграждане на процесната сграда и от заключението на в.л.инж.Бакалова, в гаражния етаж на сградата се помещават два гаража, като гаражът на ответниците е преобразуван в стая с вратопроцорец към улицата и не се ползва по предназначение. Също вещото лице сочи, че обособените в гаражния етаж стаи, коридори и тоалетни като жилищни, не отговарят на изискванията за жилища на Наредба № 7.

Предвид изричното предвиждане на гаражи в договора за групов строеж, изграждането им като обособено помещение със стени, вход откъм улицата, посочването им в документите за собственост на страните като отделен обект с площ и граници, и облагането им с отделен от този на жилището данък (удостоверение за данъчна оценка, л.13), съдът намира, че двата гаража представляват самостоятелни обекти на собственост, независимо от липсата на данни за индивидуален кадастрален номер (впрочем, по делото няма данни за кадастралните номера нито на останалите СОС в сградата, нито на самата сграда, нито на дворното място).

При това положение съдът приема, че в процесната сграда има 4 изградени повече от „до три“ по смисъла на чл.3 от ЗУЕС самостоятелни обекти на собственост, поради което на основание чл.11, ал.1, т.10, б.“и“ от ЗУЕС, определянето на начина на ползване на дворното място като обща част на сградата – ЕС, следва да бъде извършено с решение на ОС на ЕС, а не по реда на чл.32, ал.2 ЗС, което обосновава извод за недопустимост на предявения иск.

Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение per.№ 338/08.05.2026 г. по гр.д.968/2025 г. по описа на Районен съд Айтос, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

На основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК, вр.чл.280, ал.3, т.2 ГПК, настоящото определение е окончателно.