Решение № 260128 от 28.06.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 1486/2018
- Вид
- Решение № 260128
- Подписан
- 28.06.2021
- В сила
- 15.04.2022
- Състав
- ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 116, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 305 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 1 ал.1 т.6 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№…………………./
28.06.2021 г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА при секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело №
1486 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е разгледано като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ) Искът е приет на осн. чл. 498 ал. 3 КЗ като предявена от С.Й.Н., ЕГН **********,***, представлявана от адв. Цв. В. *** офис 5 срещу
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК:
********* с адрес гр. София ул. Света София № 4, ет. 5 чрез адв. Т. Т. (САК) със служ. адрес ***, ***, претенция за заплащане по банковата й сметка IBAN ***и:
· обезщетение в размер на 35 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесно увреждане (черепно-мозъчна травма, изразяваща се в дифузна травма на главния мозък временно опасна за живота, контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош) и психически дискомфорт и емоционален стрес, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателно изплащане на обезщетението
· обезщетение в размер на 602.78 лв. за забавено изплащане на това застрахователно обезщетение в периода от 27.07.2018 (дата на изтичане на срок за определяне на обезщетението от застрахователя) до предявяване на иска на 26.09.18г.;
· обезщетение в размер на 16.50 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за снабдяване с медицинска документация, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателно изплащане на обезщетението
· обезщетение в размер на 0.28 лв. за забавено изплащане на това застрахователно обезщетение за същия период на забава.
Ищцата е основала иска си на твърдения, че водачът Ю.М.Ю., застрахован с полица № BG/23/117000952018/27.03.2017г за управление на л.а. „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 208 ЦДИ“ рег. № *** от ответното застрахователно дружество за риск „гражданска отговорност” по задължителна застраховка с покритие до 26.03.2018г., е предизвикал ПТП на 04.12.2017 год. в гр. П, като нарушил правилата за движение, за което и бил осъден по НАХД№ 90/20 на РС – П. Твърди, като пешеходец, засегнат от удара с автомобила, ищцата понесла средна телесна повреда (черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка в дясната теменно-слепоочна област на главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки), която била диагностицирана непосредствено след ПТП и лечението й е проведено в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е била изследвана по спешност и наблюдавана в неврохирургично отделение. Твърди, че след провеждане на терапия и изписване от лечебното заведение се възстановявала бавно и изтърпяла силни болки(в лява гръдна половина, където понесла контузия на гръдния кош), продължително напрежение и силно главоболие, световъртеж и гадене. Излага, че телесните наранявания и емоционалния стрес от изживяното произшествие влошили социалния й живот, намалили способността й да излиза извън жилището си и нарушават ритъма й на живот. Твърди, че и понастоящем я обзема тревога, когато е в близост до лек автомобил и избягва да излиза от дома си.
Посочва, че въпреки че представила на застрахователя протокола за ПТП и медицинската си документация, за което се наложило да направи и допълнителен разход от 16.50лв, застрахователят неоснователно отказал да изплати обезщетението с уведомително писмо от 05.09.2018г.
По същество преупълномощен адв. А. пледира за уважаване на доказаната претенция в цялост, като се позовава на установеното в наказателно производство основание за гражданска отговорност на причинителя на вредите и потвърдените от експертите последици от травмите за здравето и психиката на пострадалата. В допълнителни писмени бележки се обосновава и неоснователност на възражението за съпричиняване на вредите с поведение на пешеходката и подробно се коментират констатациите на вещите лица по проявите на мозъчната контузия и разстройството в адаптацията на личността, променили рязко бита и ежедневието на ищцата и продължили да й въздействат негативно и досега.
Ответното застрахователно дружество е оспорило претенцията, като сочи, че пораждането на отговорността на застрахования водач не е било доказано. Възразява за съпричиняване на вредите, като сочи че пешеходката в нарушение на правилата на ЗДвП е прекосила пътното платно на място, където няма данни да е налице пешеходна пътека или светофарна уредба, като не е положила и необходимата грижа да се увери, че прекосяването на пътното платно може да се извърши безопасно. Счита, че приносът на пострадалата е основание за съществено намаляване на размера на застрахователното обезщетение. Оспорва и понасяне на душевните страдания с посочения интензитет и продължителност. Оспорва размера на поискания паричен еквивалент като го счита несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този характер.
По същество пълномощникът на ответника пледира за отхвърляне на недоказана претенция, като моли да се отчете съпричиняването на самото увреждане и липсата на адекватното психиатрично лечение, довело до по-продължителен от обичайния възстановителен период. В писмени бележки се излагат допълнително съображения за установена от медика травма, чието лечение е проведено в период от 2 – 3 седмици без нужда от следващи по -специални грижи и възможност психичното страдание да бъде повлияно в значителна степен от медикаментозно лечение, което не е било приложено навреме. Поддържа се възражението за нарушение на правилата за пресичане от пешеходката като причина, пряко допринесла за настъпване на ПТП. С посочване на конкретни примери от съдебната практика се обосновава неоправдано високия размер на претенцията.
Страните претендират насрещно разноски, конкретизирани в списъци (л.198 и л.200).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение №260096/21.01.2021г.(л.126). Окончателната правна квалификация на претенциите и по-подробно изложение на твърденията на страните се съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито съдебно заседание с протоколно определение (л. 146) по проекта, съобщен на страните (л.129-131), възприет изрично от тях без възражения. С тези свои действия, съдът е докладвал и приел за разглеждане като самостоятелни претенции искове за присъждане на обезщетение за забава, начислени върху застрахователно обезщетение, формулирано като главница.
Това обаче противоречи на наложилата се съдебна практика по възприемане на законната лихва, дължима от застрахован делинквент като неразделна част от застрахователното обезщетение. Съдилищата вече приемат, че и след реформата в застрахователното право с новия КЗ, приложим слез 2016г, законът урежда в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ лихвите за забава като част от обезщетението, а разграничаването на момента по чл. 497, ал. 1 КЗ за начало на забава на самия застраховател има значение само за ограничаването на обема на тези лихви(Решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС, ТК, I отд. по т.д. № 2466/2018). Затова и следва да се коригира произнасянето на съда, като докладваните като самостоятелни претенции се разгледат като акцесорни искания за присъждане на компенсаторна лихва в рамките на определянето на застрахователното обезщетение от съда, без да се определят по размер за целия период от началото на тяхната дължимост до крайния момент на плащането или принудителното им събиране (Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., ГК).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно правоотношение, признато въз основа на удостоверена по общодостъпен начин регистрирана полицa № BG/23/117000952018 за застраховка гражданска отговорност на автомобилист за л.а. „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 208 ЦДИ“ рег. № *** сключена със ЗАД "ОЗК- Застраховане" АД и действала от 27.03.2017 до 26.03.2018 г.
Механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилата средна телесна повреда с противоправното поведение на водача Ю.Ю. са установени с влязло в сила решение по НОХД 90/20г. по описа на ПРС, с което подсъдимият е освободен от наказателна отговорност. Решението за налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, с което дееца се признава за виновен за инкриминирано деяние има значение на присъда(чл. 305 ал.5 НПК), която следва да бъде зачетена от граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). Застрахователното събитие се урежда като противоправно вредоносно поведение на водача на застрахования автомобил, покриващо фактическия състав на престъплението по чл. 343 ал.3 б. „а“ пр. 2 вр. ал.1 б.
„б“ пр.2 НК. Затова и в настоящия процес тези престъпни обстоятелства съставляват и основание за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към пострадалия. В случая наказателният съд е наложил наказание за виновно и противоправно причиняване на престъпен резултат – средна телесна повреда на пешеходеца С.Н., като несъмнено е установил, че на 04.12.2017 год. в гр. П, на третокласен път № 208 между гр. Тервел и гр. Айтос застрахованият водач по непредпазливост причинил на пострадалата пешеходка черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка в дясната теменно-слепоочна област на главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, обусловила разстройство на здравето временно опасно на живота, именно като съставомерен резултат нарушените от водача правила за движение - чл. 20, ал. 1 и чл. 116, ал. 1 ЗДвП.
В този смисъл съдът приема за категорично доказано, че телесните увреждания са резултат именно от удара на тялото на ищцата в управляван от застрахования водач автомобил.
За настъпилия вредоносен резултат ищцата се позовава на медицинската документация от проведено лечение(история за заболяването при проведено болнично лечение вкл. образна диагностика на главен мозък), предоставени на пациента след заплащане на такса за преписи в размер на 16.50лв.
Тази документация е допълнително интерпретирана от назначен от съда медицински експерт. Съдебният лекар потвърждава(л.184-185), че още при приема на пациента в спешния център непосредствено след катастрофата са била диагностицирани раната на главата и черепномозъчната контузия, които са били лекувани консервативно в клиниката по неврохирургия до овладяването на отока и кръвоизлива под мозъчните обвивки.
Същевременно експертът заключава, че мястото на удара по главата точно съотвества на съприкосновение с автомобила, като при това е можело да се понесат и удари в горна половина на тялото по височина,по крайници и гръден кош, корем, които обаче не са били тежки и не са документирани при лечението, насочено към по-сериозното животозастрашаващо мозъчно увреждане. Вещото лице е потвърдило, че болничното лечение в рамките на седмица е обичайно за наблюдението на пациента с мозъчна травма, като типичните й симптоми (главоболие, отпадналост, нарушена координация и загуба на равновесие) изискват пълен покой в лежащо положение на пациента и постепенно се повлияват от терапията за 2 – 3 седмици. Пълното отпадане на последиците от кръвоизлива, проявяващи се с главоболие и виене на свят при пациентката е отнело до шест месеца, като към настоящия момент физиологията е възстановена изцяло и вещото лице констатира само белег в окосмената част на главата при прегледа на ищцата.
Отделно, назначеният от съда клиничен психолог (л.196) установява, че непосредствено след ПТП, ищцата е изживяла ретроградна амнезия като последица от мозъчната травма, преди острото начало на патологичен процес, последвал възстановяване на съзнанието (когато са се проявили физиологичните симптоми). Следващият период на адаптация на личността към стресогенното събитие се е характеризирал с типични психопатологични симптоми за продължително протичища смесено тревожна –депресивна реакция, като тревожност, безпокойство, напрежение и гняв, чувство за несправяне със ситуацията, страхови фиксации. Такова състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство нарушава социалното функциониране на личността и и не би внъзникнало без значимо стресово събитие, каквото е ПТП, като типичното му проявление настъпва до месец и обичайно се преодолява до една година с подходящо антидепресивно медикаментозно лечение, назначено от психиатър, или до шест месеца при допълнително подпомагане от психотерапии или активна психологично подкрепа от семейство и приятелски кръг. Според експерта, макар и без такова професионално лечение, протрахираното разстройство на адаптацията на пациентката постепенно се преодолява(без да е прераснало в по-тежка патология), но към момента на освидетелстването (повече от три години след стреса) все още са констатирани тревожност и страхова фиксация към нов инцидент, които снижават увереността на личността и намаляват импулса да излиза от дома си.