Определение № 221 от 22.06.2026, Районен съд - Златоград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221 гр. З. 22.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20265420100079 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на К. К. Д. срещу Р.Д.А.К., за заплащане на обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004 във връзка със закъснение на въздушен полет по направление П.-Л. – Л.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора, като е поискал делото да бъде изпратено за разглеждане на Районен съд – П.-Л..

Съдът намира възражението за основателно.

Предявеният иск произтича от договор за въздушен превоз и е с предмет претенция за обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004. При определяне на компетентния съд приложение намира чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012, съгласно който исковете по договор могат да бъдат предявени пред съда по мястото на изпълнение на съответното задължение.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, формирана по дело C-204/08 Rehder, при договор за въздушен превоз мястото на изпълнение на услугата е както мястото на излитане, така и мястото на пристигане на самолета.

Паричните претенции на ищеца намират правното си основание в Регламент № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

С регламента се признават, при посочени в него условия, минимални права за пътниците, когато им е отказан достъп на борда на самолет против тяхната воля;, когато техният полет е отменен или когато техният полет е закъснял.

Този регламент не съдържа правила относно международната компетентност на съдилищата на държавите членки компетентни да разгледат исковете за обезщетение. Правилата закомпетентност се съдържат в Регламент № 1215/2012 – правилата се придържат към принципа за компетентност на 1 съда по местоживеене на ответника, посочен в чл. 4 от Регламента и допълнен с правилата за специалната компетентност, основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто упражняване на правосъдие /съображение 16/.

Така правилото за компетентност на съда по местоживеенето на ответника се допълва в член 7, точка 1 от Регламента от правило за специална компетентност по дела, свързани с договор, което е мотивираноот съществуването на тясна връзка между договора и компетентния да се произнесе по него съд /така в Решение по делото С-213/18, СЕС, т. 39/ - по мястото на изпълнение на въпросното задължение.

Съгласно чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент 1215/12 срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение - в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени (чл. 7, т. 1, б. „б“, второ тире от регламента).

Тълкуване на този текст във връзка с обезщетение за закъснял полет по Регламент 261/2004 е дал съдът на ЕС с Решение от 9.07.2009 г. По дело С204/08 - „при превоз по въздух на лица от една държава членка до друга държава членка, извършен на основание договор, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач, компетентният съд да разгледа искане за обезщетение на основание този договор за превоз и на Регламент 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп до борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на регламент 295/91 е съдът - по избор на ищеца - в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени впосочения договор“.

Правилото на чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент 1215/2012 определя не само държавата, която е компетентна да разгледа съответния иск за отговорност, но и съответния съд на тази държава, пред който искът следва да бъде отнесен.

Няма спор, че заявителите са потребители и се ползват от специалната потребителска защита по Директива 93/13 /така и в посоченото решение по дело С- 519/19, т.55/. Чл. 17, пар. 3 от Регламент 1215/12 обаче изрично изключва специалната компетентност по отношение на потребителските договори за договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване.

Цел на тези правила е принципа на предвидимост, доколкото позволяват както на ищеца, така и на ответника да определят съда, който може да бъде сезиран (така и Решение по C‑204/08, т. 45, решение по съединени дела C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16, т.75/.

В т. 55 от Решение по дело С-519/19 на СЕС изрично се посочва, че съгласно член 1, параграф 1 и член 3, параграф 1 от Директива 93/13 последната се прилага по отношение на клаузите, съдържащи се в договори, сключени между продавач или доставчик и потребител, които не са били 2 индивидуално договорени, като сезираният съд следва да прецени и неравноправност на клаузите от договора между потребителя и превозвача.

В т. 62 от това решение се напомня, че „що се отнася до директните полети, мястото на излитане и мястото на кацане на самолета трябва да се считат на същото основание за основно място на предоставяне на услугите, предмет на договор за въздушен транспорт, като по този начин лицето, предявило иск за обезщетение на основание на Регламент № 261/2004, има право да избере дали да предяви иска си пред съда, в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на кацане на самолета, договорени в посочения договор“.

Практиката на СЕС по тълкуването на Регламент 1215/12 и поконкретно определянето на компетентните съдилища, които следва да се произнесат по претенциите за обезщетение по реда на Регламент 261/2004, както за директни полети, така и за полети с едно или няколко прекачвания, е константна и не повдига място за съмнение.

В определението си по дело C-319/23 /Avdzilov/ Съдът на Европейския съюз приема, че правилото на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 е относимо не само към международната, но и към териториалната компетентност на националните съдилища.

В случая процесният полет е по направление П.-Л. – Л. Следователно единственото място на предоставяне на услугата на територията на Република България е гр. П.-Л..

При тези данни съдът намира, че Районен съд – З.не е местно компетентен да разгледа спора, а компетентен е Районен съд – П.-Л., в чийто съдебен район се намира мястото на излитане на процесния полет.

По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 2 във връзка с чл. 121 от ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 79/2026 г. по описа на Районен съд – З.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – П.-Л..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – С. в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – З. ____А.Ч.__________________ 3