Решение № 71 от 19.01.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Пазарджик, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220100345 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК , във връзка с чл.61 ал.1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от Т. С. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Мало Конаре, ул.******, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, чрез адвокат В. Л. С., със служебен адрес: гр.Пловдив, ж.к.“******** против Община Пазарджик, с БУЛСТАТ: 000351736, с адрес: гр.Пазарджик, бул.“България“ №2, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 28.03.2021г. получил сигнал от три деца, които намерили изхвърлено куче в безпомощно състояние, в канала до пътя между селата Мало Конаре и Пищигово.

Твърди, че когато пристигнал на място, установил, че кучето е бяло, женско, около 5 кг., било обездвижено, но живо. Веднага подал сигнал на 112 за бедстващо животно. В отговор му се обадил дежурния от РПУ Пазарджик и му казал, че няма никой от районното да дойде и да се оправят, както могат.

Твърди, че от телефон 112 му обяснили, че няма да получат помощ от държавните институции, но трябва да закарат веднага кучето на ветеринар.

Ищецът твърди, че нямал автомобил и не знаел какво да прави. На помощ се отзовала майката на децата, които били намерили кучето, г-жа Ц.

1

Ц.. С нея го закарали до ветеринарна клиника „Стилвет“ в гр.Пазарджик, където било прегледано и настанено за лечение.

Твърди, че на 31.03.2021г. подал и писмен сигнал за случая по реда на чл.16 от ЗЗЖ до Община Пазарджик на електронната им поща. Тъй като не получил отговор, а имал нужда от съдействие, отишъл директно до Общината, за да ги информира за случилото се.

Сочи, че след няколко дни му се обадили от клиниката, че прогнозите за кучето не са добри. Въпреки направените множество медикаментозни интервенции и тестове, рентген и животоспасяващи манипулации, състоянието му не предвещавало добри резултати. Нараняванията били сериозни. Те не можели да направят нищо повече и ако искал трябвало да го закара в София за операция, която щяла да струва стотици левове, без гаранция, че ще живее. Съветът на ветеринарите бил, че е най-добре кучето да се „приспи“.

Ищецът твърди, че той не можел да вземе такова решение, имал нужда от помощ, но не получил такава от нито една държавна институция, отговорна за грижите към бездомните животни. Отново отишъл да потърси съдействие от Общината, но дори не му дали възможност да говори с инспектора по екология. Чул се с ветеринарите в клиника „Стилвет“, които му обяснили, че трябва да вземе кучето или да го евтанизират, както и да плати сметката от 200 лева. Ищецът нямал никаква финансова възможност, нито автомобил, а и прогнозите за лечение на кучето не били обещаващи. Не можел да го вземе в това състояние и го остави в клиниката, където впоследствие разбрал, че е било „приспано“. След това от „Стилвет“ започнали да го търсят за заплащане на сметката.

Ищецът счита, че това не било негово задължение, а на Община Пазарджик, които имали гласуван и държавен, и общински бюджет, както и съответните служители и органи, за да поемат тази отговорност. Тя е уредена и в Закона за защита на животните. Въпреки, че бил свършил работата на общината, ветеринарната клиника си търсела парите от него, което довело и до спречквания със собственика.

Твърди, че когато поискал да му бъде издаден протокол или епикриза на кучето, която да представи в Община Пазарджик, за да заплатят те тази сметка, докторът му отказал и го заплашил, че ако не дойде по най-бързия 2 начин с парите, никога повече няма да приеме животно в клиниката си, което води той, а колкото до документите, които искал, за да ги представи в Общината, такива изобщо няма да му издаде. Той не искал да има никакви проблеми с местната администрация и управление. Имал обаждане от доктора на Общината И. Т., който тактично му обяснил, че за безстопанствени кучета не трябва да се издават фактури.

Ищецът твърди, че тъй като се грижел за още няколко безстопанствени животни, някои от които също настанени в клиники, заплащането на тази сума му причинило изключителен стрес. Оказало се, че свършил чужда работа, тази на Община Пазарджик, за която дори не получил разходите си, а като компенсация преживял много стрес, негативни емоции и психически дискомфорт.

На 22.04.2021г. ищецът събрал тези 200 лева и отишъл до клиника „Стилвет“, където заплатил лечението и престоя на изхвърленото на 28.03.2021г. куче в канала до с.Мало Конаре.

През лятото спасил още няколко бездомни кучета, които водел в клиники и след това полагал грижи за тях – хранел ги, гледал ги и им търсил осиновители. Това не било негово задължение, а на Община Пазарджик, която и до ден днешен е абсолютно абдикирала от своите задължения и отговорности, съгласно Закона за защита на животните. Посочва, че като него имало и други хора, у които имало човечност и състрадание и не можели да подминат бедстващо животно, наранено или болно. Помагали на тези бездомничета, което било свързано с не малко финансови средства, освен с големи усИ. и време. Вършели работата на местната управа, която не само не оказвала никакво съдействие, но дори не компенсирала разходите им.

Твърди, че на 24.11.2021г.. за пореден път препратил сигнала, който пуснал на 31.03.2021г., чрез имейл до официалния имейл на Общината, като на 25.11.2021г. получил отговор с входящ номер 44-3947/25.11.2021г.

Твърди, че на 06.09.2021г. намерил бедстващо куче, може би било блъснато или пребито, на кръстовището между ул.“**“ и ул.“*“ в селото. То лежало на пътя и не можело да се изправи, влачело се на улицата. Съобщил за случая на телефон 112 и на горещия телефон на БАБХ, за което имало констативен протокол, уведомил и Община Пазарджик с имейл, изпратен на 10.09.2021г., като получил входящ номер 44-3186-10.09.2021г. Кучето било 3 кръстоска, мъжко, около година на възраст, бяло-черно на цвят, вероятно със счупен гръбнак.

Твърди, че никой от държавните органи не дошъл да окаже помощ на кучето, въпреки че чакал повече от час при кучето на пътя. Не можел да го оставя да умре на улицата в мъки и го прибрал. Въпреки изпратения имейл до общината и още няколко проведени разговора на 112, за кучето не се поинтересувал никой от лицата, в чиято отговорност било това, съгласно чл.116 ал.1 от ЗЗЖ.

Твърди, че на 09.09.2021г. с г-жа И. А. от гр.Пазарджик го закарали във Ветеринарната клиника към Тракийския Университет в Стара Загора. Там го прегледали, направили необходимите изследвания и рентген, от които установили, че кучето е със счупен гръбнак и състоянието му не е добро.

Издали му епикриза, с предложение то да се евтаназира, защото едва ли ще може да ходи, дори и след операция, а имало и проблеми с уринирането, които също нямало шанс да се решат. Ищецът нямал пари за операция, но не му давало сърце и да го евтаназират. Платил сметката до момента и прибрал кучето. Нямало как да го върне на улицата, защото там щяло да умре, но и не можел да го задържи. Кучето не можело да се движи, уринирало с катетър. За ищеца било непосилно да го лекува и обгрижва.

Твърди, че Общината изобщо не се заинтересувала от съдбата на животното, а ищецът, след многобройни молби и публикации в интернет, което породило голям обществен интерес в социалната мрежа Фейсбук, намерил една английска организация в България - Santеrpaws Bulgarian Rescue - Reg Charity №:1 1 83401, намираща се в с.Староселци, общ.Плевен, които се съгласили да вземат кучето при тях. Те имали възможност да му подсигурят всичко необходимо за лечението му, операция и инвалидна количка, ако не проходи и да се грижат за него, ако никой не го осинови. Така кучето имало късмет и било откарано до организацията доброволно от г-н И. Р. от гр.Пловдив.

Сумата, която ищецът заплатил във Ветеринарната клиника, на 09.09.2021г., била 38.01 лева, като му издали следните документи по случая, а именно: Епикриза от 09.09.2021г., клиничен протокол 6389 на п.н. 4939 от 09.09.2021г. и касова бележка, прикрепена към него.

Твърди, че след като Община Пазарджик изобщо не се заинтересувала и 4 за двата случая, по които ги уведомил многократно, след проведените многобройни разговори и молби за съдействие и помощ без никакъв резултат, на 24.11.2021г. подал заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд Пазарджик, с което искал да му се възстановят от Общината, сумите от 200 лева и 38.01 лева, заплатени от него за лечението на двете наранени кучета от 28.03.2021г. и от 06.09.2021г. Впоследствие на 30.11.2021г. по ЧГД 4048/21г., Районен Съд - Пазарджик му издал и заповедта за изпълнение. За негово изумление и голямо разочарование, Общината отново абдикирала от отговорност и вместо да заплати дължащите му се от нея суми, тя възразила срещу издадената заповед. Така съгласно Разпореждане №7335/23.12.2021г., връчено му на 30.12.2021г. следвало в едномесечен срок да предяви установителен иск за претенцията си, което правел с настоящото.

При така изложеното от него, счита, че и в двата описани случая от 28.03.2021г. и от 06.09.2021г.. Община Пазарджик, в качеството си на орган на местната власт, не е изпълнила свое задължение, вменено й съгласно чл.16 и сл. от ЗЗЖ да осигури спешна ветеринарно-медицинска помощ в случай на намерено болно или наранено животно, както и да осъществи надзор и грижи спрямо бездомните кучетата на нейната територия.

Тъй като от негова страна, той извършил действия по водене на чужда работа без пълномощие в интерес на Община Пазарджик, като изпълнил нейно задължение, счита че последната следва да му възстанови извършените от него разходи, заедно с лихвите, с което обосновава правния си интерес от завеждане на настоящия иск.

Моли съда да уважи иска му, като установи, че Община Пазарджик му дължи сумите, постановени от Районен съд - Пазарджик по ЧГД 4048/2021г., ведно с лихвите за забава, както и да осъди ответника да му заплати същите, както следва: сумата от 200.00 лева - главница по фактура 1000000356/22.04.21г. на клиника „Стилвет“ гр.Пазарджик, ведно с лихва за забава от 22.04.21г. до 26.01.2022г.; сумата от 15.56 лева - лихва за забава от 22.04.2021г. до 28.01.2022г. върху сумата от 200,00 лева; сумата от 38.01 лева - главница по фискален касов бон на Ветеринарна клиника към Тракийския университет в гр.Стара Загора; сумата от 1.57 лева - лихва за забава от 10.09.2021г. до 28.01.2022г. върху сумата от 38,01 лева; законната лихва върху горните суми от момента на завеждане на исковата молба до 5 окончателното им заплащане.

Претендира разноски по делото - адвокатски хонорар и държавни такси.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който е взето становище, че искът е недопустим, по следните съображения:

Съгласно чл.415 ал.3 от ГПК искът по ал.1, т.1 е установителен, тъй като от Община Пазарджик е подадено възражение в срок, а с петитума на исковата молба се претендира да бъде осъдена Общината да заплати на ищеца изброените в петитума суми.

Ако съдът приеме, че е предявен осъдителен иск, исковата молба следва да бъде оставена без движение, тъй като не отговаря на чл.127 ал.4 от ГПК, изискваща по осъдителен иск за парично вземане, ищецът да посочи банкова сметка или друг начин за плащане. Ако приеме, че искът е допустим и исковата молба е редовна, заявява, че искът е неоснователен, както за главниците, така и за лихвите.

Твърди, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базират претенциите на ищеца не отговарят изцяло на действителното положение.

Оспорва, че само Общината като юридическо лице има задължения за полагане на грижи за безстопанствените кучета.

Оспорва като невярно твърдението, че кучетата и в двата случая, за които се претендират сумите, са били безстопанствени.

Твърди, че ищецът е собственик на кучето, представено във Ветеринарна клиника за дребни животни в гр.Стара Загора.