Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 24.05.2021, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 1178/2021
Вид
Решение № 23
Подписан
24.05.2021
В сила
23.06.2021
Състав
Тодор Минов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Стара Загора , 24.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тодор Минов при участието на секретаря Деяна И. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20215530201178 по описа за 2021 година

Обжалвано е наказателно постановление № 43-0000219 от 16.03.2021 година на Директор на РД „АА” град Стара Загора, с което на Н. И.

Н., ЕГН **********, на основание чл.93в, ал.23, предложение второ от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 година за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент /ЕС/ № 165/2014 на Европейския парламент и Съвета от четвърти февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 година на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти /ЕИО/ № 3821/85 и /ЕО/ № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на Съвета, както и на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по 1 пътищата е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, адвокат А. А. от АК – Стара Загора, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено в едната му част а в другата част да бъде потвърдено. Претендира се за направените по делото разноски.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован не изпраща представител и не взема становище по основателността на подадената жалба.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, че в разглеждания случай процесното наказателно постановление се оспорва в едната му част, тази по пункт първи от него и не се оспорва по отношение на второто административно нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да разгледа обжалваното наказателно постановление само в спорната му част а в другата му част да не го разглежда по същество а да го потвърди.

От фактическа страна, след като прецени събраните в хода на проведеното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

На 09.02.2021 година свидетеля М.М., заемащ длъжността „инспектор" към отдел "Контрол" при РД“АА“, град Стара Загора, е осъществил дежурство на път I-5, км.218, като за проверка около 14:45 часа е бил спрян товарен автомобил "Мерцедес 4144К АКТРОС" с регистрационен № СТ ***** СМ, собственост на "Е.Т" ЕООД, управляван от жалбоподателя.

В хода на проверката било установено, че се пътува празен по направление от град Стара Загора за село Ръжена с пътен лист серия № 9526070. В хода на проверката въз основа на представените документи било установено, че товарния автомобил е с първоначална регистрация за България, 27.03.2007 година., както и че е оборудван с аналогов тахограф "Kienzle" 1324 и с 2 идентификационен номер 02381534. Така установеното е възприето от свидетеля М., като нарушение на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 година за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент /ЕС/ № 165/2014 на Европейския парламент и Съвета от четвърти февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 година на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти /ЕИО/ № 3821/85 и /ЕО/ № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на Съвета.

Установеното при проверката е било отразено в акт за установяване на административно нарушение, съставен в присъствието на жалбоподателят, който го е подписал. Заедно с акта били иззети, копие от свидетелство за регистрация на МПС, тахографен лист за деня и други. В законоустановения 3 дневен срок не са били представени писмени възражения от жалбоподателя срещу съставения АУАН. На основание констатациите в акта е издадено и обжалваното НП с което се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, който не е бил съгласен и е обжалвал в срок пред настоящата инстанция издаденото наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично доказана от събраните и приложени по делото доказателства, каквито са показанията на свидетелите, документите съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка. Съдът кредитира с доверие посочените доказателства тъй като те са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по 3 основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията "неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената 4 санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи.

По приложението на процесуалния закон: Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. Видно от разпоредбата на чл.92 от Закона за автомобилните превози АУАН също е съставен от компетентен служител.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното, че не е установено по един безспорен и категоричен начин извършването на посоченото нарушение от жалбоподателя в атакуваното наказателно постановление. От приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът приема като безспорно и несъмнено установено, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е бил оборудван с тахограф, аналогов, марка "Kienzle" 1324 и с идентификационен номер 02381534. Посочения тахограф е от одобрен тип, и като такъв е минал необходимата техническа проверка на 28.08.2019 година в съответствие със законодателството на Република България, хармонизирано с Регламент 3821/85 година на СЕ, като за това действие е бил издаден надлежен протокол и съгласно който контролните проверки се извършват на период от 2 години.

Освен изложеното като безспорно и несъмнено установено съдът приема и обстоятелството, че товарния автомобил е бил с първоначална /българска регистрация/ на 27.03.2007 година.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 година за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент /ЕС/ № 165/2014 на Европейския парламент и Съвета от четвърти февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 година на Европейския парламент и 5 на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти /ЕИО/ № 3821/85 и /ЕО/ № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на Съвета, Превозните средства, които за първи път са пуснати в експлоатация след 01.01.2007 година и за които се изисква да бъдат оборудвани с тахографи съгласно чл.3 от Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт (ОВ L 370/1985 г., Специално издание на български език, глава 07, том 1, стр. 234-247), (Регламент (ЕИО) № 3821/85), задължително се оборудват с дигитални тахографиот одобрен тип. Във връзка с посочената разпоредба съдът приема, че АНО не е установил по надлежен ред кога е бил пуснат в експлоатация автомобила управляван от жалбоподателят и собственост на "Е.Т“ ЕООД, тъй като първоначална регистрация не е равнозначно на пуснат в експлоатация автомобил. Общоизвестен и не подлежащ на доказване е фактът че в голямата си част автопарка с който фирмите извършват превози е втора употреба, т.е след като същите са били пуснати в експлоатация и са се ползвали по предназначение и от други фирми превозвачи. Именно поради този факт законодателят е приел и разпоредбите на ал.2 и ал.3 към чл. 2 от същата наредба, съгласно които: