Решение № 26 от 22.02.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Оряхово, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.К.С при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.К.С Гражданско дело № 20221460100535 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от С. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“Христо Смирненски“ 47, чрез пълномощника си адв. Б.

З.-САК, против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ж.к.“Мотописта, бул. България № 49, бл.53Е, вх.в, ет.7, представлявано от С.Н.Н., за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 50.00 лв.,/петдесет лева и нула ст./ частичен иск от общо 2 600 лв., представляваща допълнително възнаграждение за кредитора за услугите „Фаст“ и „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 40000491112.

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че на 02.07.2020 г. ищцата е сключила договор за потребителски кредит № 40000491112 с „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като съгласно сключеният договор, кредиторът предоставя на потребителя парични средства в размер на 2 600 лв. Сочи се, че в договора е посочено, че ищцата ще ползва две допълнителни услуги –„Фаст“ и „Флекси“, за които следва да заплати допълнителна такса, равняваща се на 100% от отпуснатата главница за първата от които сума в размер на 780 лв., а за втората – 1820 лв., или общо сума за допълнителни услуги от 2 600 лв.

Ищеца сочи, че процесният договор е нищожен на осн.чл.10 ал.1, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на ищеца не му е предоставено копие от общи условия и СЕФ. Счита, че е нарушено изискването процесния договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и че не му е предоставено копие от Общите условия, не му е предоставено копие от Договора за него, както и че процесният договор не е подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК.

На следващо място се сочи, че процесният договор е нищожен и на осн.чл.11 ал.1 т.10 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно – годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, което е в противоречие с изискванията на чл. 19 ал.1, вр.чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. Посочено е единствено годишен 1 лихвен процент по заема, без да става ясно как е формиран той.

Сочи се също и че клаузите в процесния договор не са формирани по ясен и недвусмислен начин съгласно изискванията на чл.147 ал.1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици.

На последно място се сочи, че отделните клаузи от процесния договор за двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни на осн.чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, чл.26 ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респ. На осн.чл.146 ЗЗП, поради неравноправност.

Твърди се че за услугата, за която се претендира заплащане , изобщо не е изпълнявана от ответното дружество.

С оглед заявените факти, е предявен иск за осъждане на ответника, да заплати на ищцата сума в размер на 2 600 лв. /две хиляди и шестстотин лева и нула ст./, представляваща недължимо платена сума за възнаграждение за допълнителни услуги /780 лв. за услугата „Фаст“ и 1820 лв. за услугата „Флекси“, по нищожен договор за паричен заем № 40000491112, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на ИМ в съда, до окончателното и изплащане.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че предявеният иск е неоснователен. В отговора се сочи, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал, че е платил изцяло исковата сума на ответника и то без основание. Оспорват се твърденията за нищожност на договора и клаузите за възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, тъй като ищцата е подписала договора и допълнителните клаузи към него без от това да зависи предоставянето на искания кредит. В отговора се сочи, че към момента на депозиране на ИМ, са погасени почти изцяло задълженията, произтичащи от процесния договор, включително и задълженията за предоставени допълнителни услуги. Сочи се, че към момента на депозиране на отговора, ищецът е погасил 23 вноски за главница, вънаградителна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги съгласно погасителния план към договора за кредит. Направено е искане съдът да се произнесе с решение, с което отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан..

Претендират се и направените по делото разноски.

Към отговора са приложени и приети писмени доказателства

На осн.чл.78 ал.5 ГПК, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като надвишава минималния размер определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се представлява.

За ответникът редовно призован, не се явява представител.

В откритото съдебно заседание, на осн.чл.214 ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск от установителен в осъдителен иск, като същия се счита предявен по чл. 55 ал.1 т.2 ЗЗД, за осъждане на ответника„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, да заплати на ищцата сума в размер на 2 600 лв. /две хиляди и шестстотин лева и нула ст./, представляваща недължимо платена сума за възнаграждение за допълнителни услуги /780 лв. за услугата „Фаст“ и 1820 лв. за услугата „Флекси“, по нищожен договор за потребителски кредит № 40000491112/02.07.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на ИМ в съда, до окончателното и изплащане.

По искане на страните е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, със задача на вещото лице след запознаване с материалите по делото, да отговори на следните въпроси:

-Каква е общата сума, която ищцата е заплатила по договора за кредит?

2

-Какъв е размерът, датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения на всяко извършено от клиента плащане?

-Какъв е действителният размер на ГПР по договора за паричен заем?

Заключението на вещото лице е прието по делото, като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, неоспорено от страните.

Въз основа на заключението на вещото лице на осн. чл.214 ал.1 от ГПК, по съдът е допуснал изменение на размера на предявеният осъдителен иск с пр. осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 2557.81 лева.

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно и се установява от събраните по делото доказателства, че на 02.07.2020 г. между ищцата и ответника е сключен Договор за паричен заем № 40000491112.

С цитираният договор, на ищцата е отпуснат кредит в размер на 2 600 лв. със срок на погасяване 24 месеца.

Уговореният лихвен процент по договора е 41.00%, фиксиран за срока на договора, годишният процент на разходите е в размер на 48.98%.

В договора е посочено, че ищцата ще ползва две допълнителни услуги –„Фаст“ и „Флекси“, за които следва да заплати допълнителна такса, равняваща се на 100% от отпуснатата главница за първата от които сума в размер на 780 лв., а за втората – 1820 лв., или общо сума за допълнителни услуги от 2 600 лв.

От заключението на вещото лице, прието по делото като компетентно, обективно и безпристрастно се установява, че общата сума, която ищцата е заплатила на ответника по процесния договор за кредит, е в размер на 6 829.04 лв. в която са включени размерът на дължимата главница, лихвите, такси и сумите за заявени от клиента допълнителни услуги, от които по двете закупени допълнителни услуги –„Фаст“ и „Флекси“ е изплатена сумата от 2557.81 лева. Вещото лице в заключението си посочва, че действителния размер на ГПР по процесния договор, изчислен по формулата описана в приложение № 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК е в размер на 178.54%, като е определен след включване на начислените суми за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

След извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Отпуснатият кредит на ищцата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, 3 въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.

Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР №1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1,т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл.24 от ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП.

С процесния договор на ищцата е отпуснат кредит в размер на 2 600 лв. със срок на погасяване 24 месеца.Уговореният лихвен процент по договора е 41.00%, фиксиран за срока на договора, годишният процент на разходите е в размер на 48.98%. В договора е посочено, че ищцата ще ползва две допълнителни услуги –„Фаст“ и „Флекси“, за които следва да заплати допълнителна такса, равняваща се на 100% от отпуснатата главница за първата от които сума в размер на 780 лв., а за втората – 1820 лв., или общо сума за допълнителни услуги от 2 600 лв.