Акт от 12.03.2021, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 6 гр. Русе,

12.03.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд -

Русе, VІІ-ми състав, в публично заседание на шестнадесети февруари през 2021 година, в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА

БАСАРБОЛИЕВА при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 58 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 118 от

Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В.К.Г. *** срещу Решение № Ц1040-17-71/21.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 171-00-3377-3/26.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Русе, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. В жалбата са наведени основания за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Основното възражение касае определянето на държавата на пребиваване на жалбоподателя, като същият твърди, че това е Република България. Претендира се отмяна на акта, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът, действащ в процеса чрез процесуален представител – юрисконсулт, поддържа становище за неоснователност на жалбата като излага доводи в тази посока в представено по делото писмено становище. Иска отхвърляне на жалбата. Не претендира присъждане на разноски.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК, административният съд приема за установено следното:

Със заявление вх. № 171-00-3377/30.12.2019 г. (л. 13-14 от преписката) жалбоподателят В.К.Г. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ). Посочен е адрес на жалбоподателя – гр. Русе, ул. „Чипровци“ № 21, вх. 1, ет. 9, ап. 26. В заявлението Г. посочва, че от 16.12.2019 г. е прекратено правоотношението му с осигурител във Великобритания, където е упражнявал трудова дейност. Декларирал е, че не получава парично обезщетение за безработица в друга държава. Едновременно със заявлението Г. е представил и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (л. 18-19 от преписката), в която е посочил като последен период на заетост периода от 16.06.2015 г. до 15.12.2019 г. във Великобритания, където е работил като наето лице. Декларирал е още, че няма съпруга и деца, а преобладаващата част от роднините му са живели в България. На последно място той е посочил в декларацията, че не притежава собствено жилище, но преобладаващата част от социалните му контакти са в България и възнамерява да се установи (установен е) трайно в България.

С разпореждане № 171-00-3377-1/30.12.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе (л. 20 от преписката) на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя е спряно с мотив, че поради упражняване на трудова дейност в друга държава членка на ЕС се изчаква получаване на ПД (преносим документ) U1 от чужда осигурителна институция.

На 26.10.2020 г. е издадено

Разпореждане № 171-00-3377-2, с което ръководителят на осигуряването за безработица на основание чл. 55 от АПК е възобновил производството по заявлението на жалбоподателя за отпускане на ПОБ с мотива, че са получен с писмо СЕД U002 и

СЕД и СЕД Н006 по електронен обмен на социално-осигурителна информация между България и ЕС от компетентната институция на Великобритания. Едновременно с това разпореждане е издадено и Разпореждане № 171-00-3377-3/26.10.2020 г. (л. 11-12 от преписката), с което на основание чл.54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, §3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на В.К.Г.. В мотивите на разпореждането е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 65, §5 от Регламент (ЕО) 883/2004 българската институция не е компетентна да предостави парично обезщетение за безработица по българското законодателство, тъй като пребиваването на лицето по смисъла на европейските регламенти в областта на социалната сигурност, е държавата по последна заетост – Великобритания. Това обстоятелство, според административния орган, е потвърдено с получения структуриран електронен документ (СЕД) Н006 (Отговор на искането за информация за пребиваване – чл. 11 и чл. 20 от Регламент № 987/2009), издаден от компетентната институция на Великобритания, в който се съобщава, че за периода от 18.06.2015 г. до 15.12.2019 г. господин Г. живее постоянно във Великобритания. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 10.11.2020 г., след което той го е оспорил пред Директора на ТП на НОИ – Русе, навеждайки възражение, че веднага след приключване на трудовата му заетост във Великобритания се е завърнал в България, където пребивава от 20.12.2019 г., поради което обезщетение за безработица следва да му бъде отпуснато именно от Република България на основание чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

В хода на производството пред горестоящия орган е изискана информация от ТД на НАП – Варна, офис Русе (л. 26 от преписката) дали В.Г. е плащал данъци в Република България върху доходите си от последната заетост във Великобритания за периода от 2015 г. до 2019 г. В отговор приходната администрация посочва, че Г. не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. – 2019 г. (л. 27 от преписката). Изискана е също така информация от ОДМВР – Русе за влизане и излизане в/от България на Г. и членовете на неговото семейство за времето на неговата последна заетост във Великобритания (л. 22 от преписката). От предоставената информация се установява, че за времето от 2015 г. -2019 г. В.К.Г. се е завръщал в България 2 пъти годишно (обичайно през лятото и по коледните празници) като престоят му в страната е от няколко дни до месец и половина при всяко от завръщанията му. Установени са две пътувания на сестра му без данни дали същите са свързани с това, че нейният брат живее в чужбина. Не са установени пътувания на родители на жалбоподателя.

Горестоящият орган се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство Решение № Ц1040-17-71/21.12.2020 г., с което е отхвърлил жалбата на Г.. Мотивите, с които горестоящият орган е отхвърлил жалбата на Г. и е потвърдил оспореното пред него разпореждане за отказ да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, се базират на тълкуване на разпоредбата на чл. 1, § 3, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 11, § 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009, касаещи понятието „пребиваване“ във връзка с данните от получения от английската институция СЕД Н006 и данните за липса на плащани данъци в Република България, както и за времето на завръщане на жалбоподателя в България. Административният орган приема, че в конкретния случай държавата по последна заетост и държавата по пребиваване на жалбоподателя съвпадат и това е Великобритания, както и че завръщането на Г. в България не представлява завръщане в държавата по пребиваване, а промяна на пребиваването след приключване на заетостта във Великобритания, поради което компетентна по отношение на паричното обезщетение за безработица се явява именно тази държава.

Решението на Директора на ТП на НОИ –

Русе е съобщено на жалбоподателя лично на 04.01.2021 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 7 от преписката), след което на 16.01.2021 г. Г. е подал по пощата (л. 12 от делото) жалба чрез административния орган до настоящия съд.

В хода на съдебното производство пред настоящия съд за изясняване на спорните по делото обстоятелства като свидетел е разпитана Божидара Начева Нелчеджийска, която сочи, че познава жалбоподателя от 15 години и живее с него на семейни начала от началото на 2020 г. Потвърждава, че след завръщането си от Англия през декември 2019 г., жалбоподателят не се е завръщал отново там, за да търси отново работа. Смятат да се установят за постоянно в България, където да отглеждат очакваното дете.

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане.

Жалбата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно засегнат адресат на акта, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО и е насочена срещу годен за оспорване акт съгласно цитираната норма.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган (арг. чл .117 КСО). Видно от представената по делото заповед № 1015-17-146/15.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе (л. 34-35) и потвърденото разпореждане е издадено от компетентен административен орган. Спазена е предписаната от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания, както при издаване на оспореното решение, атака и на потвърденото с разпореждане. Административният орган в съответствие с чл. 35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на случая. Изпълнил е задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, но според съда при анализа им е достигнал до неправилни и необосновани правни изводи, в противоречие с материалните разпоредби на закона.

Във връзка с преценката за правилно приложение на материалния закон, съдът констатира, че по делото няма спор по фактите, а спорът е от правен характер и се свежда до определяне на това - коя е компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица, след като последната заетост на жалбоподателя е била на територията на Великобритания.

Република България като държава-членка на ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза. Това са общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Регламент (ЕО) № 883/2004 намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл.

3, § 1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които са и обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б."з"). Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл. 2, § 1, която предвижда, че настоящият регламент се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.

Не е спорно по делото, че В.Г. е гражданин на Република България т.е. на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004.

Механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в Регламент (ЕО) № 883/2004, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. В чл. 11, § 1 регламентът определя, че лицата, за които той се прилага, се подчиняват на законодателството само на една държава-членка и това законодателство се определя по реда, уреден в самия регламент. Общото правило за определяне на приложимото законодателство, валидно и по отношение на обезщетенията за безработица, е формулирано в чл. 11, § 3. В буква „а“ от тази разпоредба е посочено правилото, касаещо наетите лица, какъвто е бил настоящият жалбоподател, и това правило гласи, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава членка. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004.