Решение № 591 от 16.11.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Монтана, 16.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630100870 по описа за 2025 година

Образувано е по предявени от Б. А. Б. срещу „К.Й.“ ООД установителен иск, с основание 124 ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 398835 от 24.01.2024 г,

В условията на евентуалност е предявен иск, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на чл. 8 от Договор за потребителски кредит № 398835 от 24.01.2024 г.

Ищецът твърди, че е получил заемна сума от ответника в размер на 1200 лева срещу насрещното му задължение да ги върне в определен срок. Излага доводи, че така уговорената неустойка в размер на 1375,01 лева, дължаща се при непредоставяне на обезпечение по кредита, е нищожна тъй като противоречи на принципите за добросъвестност, но и така е заобиколен закона, тъй като е включена в погасителния план и представлява възнаградителна лихва, като така посочения в договора ГПР не отговаря на действителния. Претендира разноски.

Ответникът оспорва претенцията като неоснователна, тъй като договорът не страда от твърдените пороци. Не оспорва сключването на процесния договор и извършените плащания от ищеца в размер на 1300 лева.

1

Определеният ГПР е съобразен с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага доводи, че неустойката не се включва в ГПР и била действителна. Договорът за кредит бил индивидуално уговорен.

Съдът, като прецени и анализира в тяхната цялост събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между nа 25.01.2024г. между страните - Б. А. Б./заемател/ и К.Й. ООД /заемодател/ е сключен договор за паричен заем №398835, в изпълнение на който заемателя е предоставил в собственост на заемателя сума в размер на 1200лв. Съгласно чл. 8 от същия, заради непредоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка, която се разсрочва за 13-те вноски и е в общ размер на 1375,03 лв.

В случая предвидената неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му, който е изключително кратък, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.

В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по 2 просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая е видно, че размерът на неустойката в погасителния план значително надхвърля главницата по кредита.

На следващо място в Определение № 1369 от 27.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 333/2024 г., II т. о., ТК е прието, че „договорът за потребителски кредит по своето правно естество представлява възмездна правна сделка, годишният процент на разходите изразява насрещната парична престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи (включваща общите разходи по кредита – лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; съобразно легалната дефиниция, уредена в чл. 19, ал. 1 ЗПК). Следователно, годишният процент на разходите е част от основния предмет на договора, поради което структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Както последователно е разяснявано в задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС (при приложението на чл. 4, § 2, във вр. с чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори), в този случай договорът не може да продължи да се изпълнява без тези клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет на договора. Поради тези правни съображения при неяснота относно начина на формиране на стойността на ГПР (в конкретния казус в размер на 48, 24%, при уговорена ставка на възнаградителната лихва от 41, 07%) договорът за потребителски кредит е нищожен – с аргумент и от правната норма на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, предписващ, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.“

Видно от приложенията по договора не е посочена структурата на ГПР ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Посочен е единствено като процентно изражение, но без да посочен компоненти, от които се състои.

3

С оглед на горното не става ясно как е формирана стойността на ГПР. В него не е посочена методиката за изчисляването, нито са посочени конкретни лихвени и нелихвени разноски, от които се състои. – в този смисъл също Определение № 602 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 356/2023 г. на ОС – Монтана.

По разноските:

При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на чл.78, ал.1 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение. Цената на иска е в размер на 2873 лева, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ минималното възнаграждение в размер на 587,30 леав

След постановяването на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, съдът има възможността да не приложи предвидените в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения, а да определи възнаграждение под тези предели, като условие за това е насрещната страна да е повдигнала въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

При определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, настоящата инстанция, счита че следва да вземат предвид следните критерии: фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, вида и обема на извършените процесуалните действия, както и продължителността на производството. По делото е назначавана експертиза и е проведено едно съдебно заседание, на което и двете страни не са се явили и не са изпратили процесуален представител.

Съобразно горното, съдът намира, че производството не е било с правна и фактическа сложност. Същото е решено на базата на представените с исковата молба и отговора към нея доказателства, като в първото съдебно заседание процесуалните представители на страните не са се явили. В него съдът е приел проектодоклада за окончателен и е счел делото за изяснено, като е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Отчитайки тези факти, настоящата инстанция намира, че справедливото адвокатско възнаграждение по процесния иск е 400 лева. /в този смисъл Решение № 116 от 18.04.2024 г. по в.гр.д.97/2024 г. на МОС/.

4

След като ищецът е била освободен от разноски в производството по реда на чл.83, ал.2 ГПК, то дължимата държавна такса и възнаграждение за вещо лице следва да се присъди в тежест на ответника.

Мотивиран от гореизложеното, РСМ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. А. Б., ЕГН **********, срещу „К.Й.“ ООД, ЕИК ххх, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, нищожността на договор за паричен заем №398835 от 25.01.2024 г., на основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА срещу „К.Й.“ ООД, ЕИК ххх, да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на К. Д. Д., Софийска адвокатска колегия, вписан с личен адв. №1100581210 във ВАДС, сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, „К.Й.“ ООД, ЕИК ххх, да заплати на Районен съд - Монтана сумата 114,92 лева – държавна такса по гр.д.№ 870/2025 г. на РСМ

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5