Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 228 от 07.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 141/2021
Вид
Определение № 228
Подписан
07.06.2023
В сила
07.06.2023
Състав
Илиана Георгиева Димитрова Васева

Цитирани разпоредби

  • чл.145 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164,ал.1,т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 изр. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. Пазарджик, 07.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело № 20215200900141 по описа за 2021 година

Производството е реда на Глава тридесет и втора от ГПК.

Определението се постановява на осн. чл.374 ГПК - за подготовка на делото в закрито съдебно заседание.

Ищецът "Диел трейд" ЕООД - гр. София е предявил против ответника Община-Стрелча два осъдителни кумулативно съединени иска, главният от които - частичен с цена 100 000 лв. за заплащане на част от задължението за възнаграждение за извършена работа по Договор за изпълнение на строителни и монтажни работи № 155/11.09.2019 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет:"Реконструкция, ремонт,оборудване и обзавеждане на сградата и прилежащо дворно място на ДГ"Д-р Стайк Стайков" в гр. Стрелча, а акцесорният с цена 17 093,34 лв. - за заплащане на законната лихва за забава върху главницата за периода от 02.04.20121 г. до датата на подаване на исковата молба. С тези искове е съединен и инцидентен установителен иск за обявяване нищожност на част от клаузата на чл. чл.4,ал.1,т.2 от договора, от който произтичат претендираните парични вземания.

Претендира се и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Обстоятелствата, на които се основават исковете са за сключен договор за възлагане на обществена поръчка от 11.09.2019 г. и Допълнително споразумение към него от 01.10.2020 г., с което се изменя "окончателната стойност" на СМР, които изпълнителят е приел да извърши от 662 117,31 лв. на 634 000,19 лв., без ДДС. Ищецът твърди, че е изпълнил изцяло възложените работи и на 15.02.2021 г. обектът бил предаден на възложителя с Констатитевн акт /образец 15/ за установяване годността и приемане на строежа. Издадено било и Удостоверение № 4/02.03.2021 г. за въвеждане на обекта в експлоатация, с което работата следвало да се счита за окончателно предадена при спазване на чл.20 от договора между страните.На същата дата били подписани и Протокол № 1 и 2 и двата под формата на Акт обр.19, с което работата следвало да се счита за изпълнена и приета съгласно изискванията на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство.

Обектът се използвал по своето предназначение - за детска градина.

1

Съгласно Протокол № 1, споменат по-горе, действително извършеното и подлежащо на заплащане от възложителя съставлявало работа на стойност 607 349,46 лв. без ДДс, а според Протокол № 2 непредвидените СМР били на стойност 28 125,12, без ДДС. След приспадане на платения аванс Община - Стрелча оставало да дължи 382 180,70 лв. с ДДС, поради неплащането на която сума ищецът депозирал покана за доброволно изпълнение, предоставяйки срок от 7 дни за плащане, каквото не било извръшено.

Кметът на общината с писмо от 16.08.2021 г. уведомил ищеца, че със Заповед на ИД на "ФЗ" било спряна обработката на заявлението за подпомагане от името на Община -Стрелча /т.е. за отпускането на средства за заплащане на работата по договора с ищеца/ във връзка с водено съдебно производство под посочен номер пред Специализираната прокуратура - гр.

София. В писмото се сочело още, че се извършвала проверка в общината от АДФИ във връзка с договора и проведената процедура по възлагане на обществена поръчка.

Като твърди, че дружеството- изпълнител няма никакви отношения с ДФ"Земеделие" и държавните органи, извършващи описаните в писмото проверки, ищецът оспорва като нищожна клаузата на договора, според която заплащане на извършената работа ще стане "след получаване на окончателно плащане от ДФ"Земеделие". Нищожността се дължала на противоречието на тази уговорка на добрите нрави, поради явната й несправедливост и неравнопоставеното третиране на страните в правоотношение. Възможността да отложи плащането до получавене на окончателно финансиране от трето лице водела до това общината да черпи права от своето недобросъвестно поведение, било то бездействие или незаконосъобразни действия, поради които е спряно или се бави получаването на финанасова помощ от държавния фонд.

Ищецът се позовава евентуално,по аргумент на чл.25 ЗЗД, в случай че въпросната клауза не се приеме за нищожна, на недобросъвестно поведение на ответника, което е създало пречка за сбъдване на предвиденото в нея условие за плащането. При това, плащането следвало да стане според изразената недвусмислено воля в договора в 30-дневен срок от извършване и приемане на работата, чл.266, ал.1 изр. 1 ЗЗД предвиждал, че възнаграждение се дължи именно за извършена и приета работа. Общината била дала повод и създала препятствия за извършване на окончателното плащане недобросъвестно със своето поведение, за което се аргументира от ищеца с обстоятелството, че има образувани досъдебни производства във връзка с процедурата по обществената поръчка.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който се прави възражение , че дължимата сума е по-малка от твърдяната от ищеца, поради: начислена неустойка за забава в размер на 63 547, 46 лв., неустойка за некачествено изпълнение в размер на 3 336,74 лв. без ДДС или 4 004 лв. с ДДС и констатирано неизпълнение на част от работите по договора на стойност 3 506, 91 лв. без ДДС или 4 208,29 лв. с ДДС, при извършена проверка от АДФИ, за резултатите от която имало съставен доклад от 13.09.20121 г.

Излага обстоятелства кога, с какви актове, протоколи и сметки, изготвени са констатирани забавата и некачественото строителство и 2 съответно са изчислени размерите на неустойката.

В обобщение се твърди, че остатъчната сума за получаване била намалена на 253 462,07 лв. без ДДС, а общата стойност на непредвидените разходи била 28 238,00 лв. Не се уточнява тези непредвидени разходи включени ли са в горната сума или се дължат отделно допълнително освен нея. На ответника следва се укаже на осн. чл.145 ГПК да заяви ясно и недвусмислено признава ли, че като възложител дължи остатък от възнаграждението по договора в определен размер и какъв е точният размер, до който счита, че съществува задължението, след приспадане на сочените в отговора суми /неустойки и стойност на констатирани неизвършени работи/. Освен това следва уточни констатациите на АДФИ дали касаят неизвършени работи, които за включени като приети в Протокол обр. 19 за приемане на изпълнените СМР.

Оспорва се основателността на инцидентния установителен иск обявяване нищожността на част от посочената в исковата молба клауза от договора, като се правят възражения, че ищецът бил запознат с поставеното в нея условие за плащане, което било посочено при обявяване на процедурата по възлагане на обществена поръчка. За това и клаузата не нарушавала принципа на равнопоставеност. Давайки оферта при предварително определените условия и подписвайки след това договора, той се бил съгласил да получи плащане едва след получаване на окончателното финансиране от ДФ“Земеделие“. Тази клауза не противоречала на обичайната търговска практика, а напротив – при тези условия се сключвали обичайно договорите за изпълнение на проекти, одобрени за финансиране по този начин. Самата Наредба, по чието правила се извършвало разплащането предвиждала процедура по оторизация, която отнемала 2-4 месеца при законосъобразно изпълнен проект. В конкретния случай бил спазен 60 дневния срок за изпълнение, а работата била извършена на 191 календарни дни.

Не става ясно от съдържанието на отговора дали процедурата по „оторизация“ е започнала своевременно след приключване и приемане на работата, завършена ли е до сега и ако не – по какви причини през изминалия период все още няма финансиране, което да позволи осъществяване на плащането към изпълнителя. Тези обстоятелства също следва да бъдат уточнени от ответника по реда на чл.145 ГПК в първото съдебно заседание.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът 3 не е изложил достатъчно ясни обстоятелства, на които основава твърдението си за нищожност на клаузата на чл.4, ал.1,т.2 от процесния договор.

Изложението е ясно и конкретно и съдът ще следва да се произнесе дали сочените обстоятелства съществуват и съответстват ли на основанието за нищожност, формулирано от законодателя като „противоречие на добрите нрави“.

Освен това в срокът за отговор ответникът предявява няколко насрещни осъдителни иска за вземания, които твърди, че произтичат от същото правоотношение или поне имат връзка с предмета на първоначалния. Без съмнение, доколкото с насрещните искове се претендират парични суми, при евентуалното им присъждане би могло да стане прихващане с вземането, предявено пред съда с първоначалния иск.

Ето защо след изпълнение на указанията на съда за внасяне на съответната държавна такса по всеки от насрещните искове и доколкото молбата за предявяването им отговоря на всички останали изисквания за редовност, тези искове следа да бъдат приети за разглеждане в настоящото производство.

Насрещните искове са следните:

1.Ответникът изпълнил демонтажни работи и не върнал, а присвоил отстранените при това строителни материали, които били годни за вторично използване. Общата им стойност била 18 545 лв., от която с частичен иск се претендират 3 000 лв., както и – 100 лв. /частичен иск/, като обезщетение за забава от датата на завършване на строителството- 15.02.2019 г. Твърди се, че е налице неоснователно обогатяване със стойността на присвоените след демонтажа материали.

Не се сочи отправяне ли е покана за тяхното връщане или заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване и евентуално – кога. Следва да се уточнят тези обстоятелства от страна на ищеца по насрещния иск.

2. Отделени били метални отпадъци на стойност 5 000 лв., които изпълнителят на строителството предал на вторични суровини и присвоил получените срещу това средства.Претендира се връщане на тази сума от 5 000 лв., заедно с мораторна лихва отново от датата на завършване на строителството в размер на 30 лв. /частичен иск от дължимите общо 300 лв./ 4

3. Като пряка и непосредствена последица от неспазване на уговорения срок за изпълнение на договора, на Община – Стрелча била наложена финансова санкция от страна на ДФ“Земеделие“ в размер на 165 529,33 лв. без ДДС, равняваща се на 25 % от поисканата сума за възстановяване на разходите по осъществяване на финансирания проект.Тази сума представлявала причинена вреда /загуба/ за Община-Стрелча, поради неизпълнение на договорното задължение на ответника по насрещните искове.

На тези обстоятелства се основава третият насрещен иск за заплащане на обезщетение за вреди поради неизпълнение на задължението от другата страна по договора, който също се предявява като частичен – за сумата от 30 000 лв. и е съединен с акцесорен за мораторна лихва от 08.07.2021 г./датата на налагане на финансовата санкция/ до предявяване на насрещния иск – частичен за сумата от 1 000лв., от общо дължими според ищеца 10 000 лв.

Сочи се, че по жалбата срещу административния акт за налагане на финансова корекция е образувано дело пред АС-Пазарджик № 1068/2021 г., за чието движение и евентуално приключване следва да се постави въпрос на ищеца по насрещния иск в открито съдебно заседание, доколкото спорът и решението по него за преюдициални за решението на този насрещен иска.

4.Предявен е и насрещен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в загуба в значителна степен на авторитета на общината, поради социалното напрежение и конфликти и неудовлетвореността на гражданите, родители на децата, които не са могли да посещават детската градина /единствена за града/, през периода от 131 дни, за който е било забавено извършването на СМР. Тези вреди била в причинна връзка с виновното неточно изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора и за тях ищецът счита, че има право на обезщетени в размер на 131 000 лв., от които с частичен иск претендира 13 100 лв., както и мораторна лихва, считано от 01.01.2021 г. до подаване на исковата молба в размер 1 000 лв., като акцесорния иск също е предявен като частичен.