Решение № 261 от 25.02.2020, Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …….

Гр. Велико Търново, 25.02.2020 год.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов при секретаря Милена Радкова и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията гражд. дело № 2266 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.415 от ГПК.

Ищецът Община Велико Търново чрез кмета Даниел Панов твърди в исковата си молба, че по силата на сключен с ответника договор за наем от 30.05.2001г., на последния било пердоставно за ползване общинско жилище. Договорът за наем бил прекратен на 05.12.2016г. с влязла в сила заповед на кмета за прекратяване на намния договор. Ответникът не изпълнил за дължението си да заплати уговорената в договора за наем наемна цена за периода 28.12.2011 до 05.12.2016г., в общ размер от 2362.71 лв. Ищецът предявява иск с правно основание чл.415 от ГПК за установяването на вземането си против ответника за сумата 2362.71 лв., дължима наемна цена по договор за наем за периода от 28.12.2011 до 05.12.2016г., както и лихва за забава в размер на 255.97 лв. за периода от 23.04.2018г. до 16.05.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1453/2019г. на ВТРС. Претендира разноски.

Ответникът И.А.С., чрез назначения му особен предкставител оспорва иска като недоказан.

Съдът обсъди доводите на страните и представените доказателства и приема за установено от фактическа страна, въз основа на което достига до следните правни изводи:

Ответникът е ползвал предоставено от ищеца общинско жилище по договор за наем от 30.05.2001г., срещу задължение за заплащане на наем от 24 лв. месечно. Наемната цена е променена от 01.02.2005г. на 26.40 лв., а от 30.03.2009г. – 39.86 лв. На 23.04.2018г. ответникът е заплатил сумата 3102.88 лв., с които по правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД е заплатил първо лихвите и част от дължимата главница. Ответникът не платил наемната цена за периода 28.12.2011 до 05.12.2016г. Размерът на неплатената наемна цена за посочения период е 2362.71 лв. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателства.

Искът по чл.415 от ГПК е основателен.

Ответникът дължи на ищеца наемна цена за периода 28.12.2011 до 05.12.2016г., в общ размер от 2362.71 лв., на основание договора за наем от 30.05.2001г.

Вземането на ищеца е ликвидно и изискуемо. Ответникът дължи и законна лихва върху главницата за периода от 23.04.2018г. до 16.05.2019г. в размер на 255.97 лв.

Предвид изложените мотиви съдът приема, че искът на ищеца за установяване на вземането му против ответника е основателен и доказан.

Съдът с решението си следва да приеме за установено, че длъжникът дължи на кредитора сумата 2362,71 лв. /две хиляди триста шестдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ - главница, представляваща наемна цена за периода от 28.12.2011г. до 05.12.2016г. по Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 30.05.2001г., 255,97 лв. /двеста петдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 23.04.2018г. до 16.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1453/2019г. на ВТРС.

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 342.15 лв., съобразно приложения за това списък, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 102.37 лв., представляващи разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 1453/2019г. на ВТРС.

Водим от изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че И.А.С. с ЕГН: ********** ***, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

В. Търново, пл. „Майка България” №2, сумите от: 2362,71 лв. /две хиляди триста шестдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ - главница, представляваща наемна цена за периода от 28.12.2011г. до 05.12.2016г. по Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 30.05.2001г., 255,97 лв. /двеста петдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 23.04.2018г. до 16.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1453/2019г. на ВТРС.

ОСЪЖДА И.А.С. с ЕГН: ********** ***, да заплати на

ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

В. Търново, пл. „Майка България” №2, сумата 342.15 лв. /триста четиридасат и два лева петнадесет стотинки/ разноски по делото и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 102.37 лв. /сто и два лева и тридесет и седем стотинки/ разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 1453/2019г. на ВТРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, от датата на връчването му на страните.

Районен съдия: