Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4014 от 11.11.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16540/2024
Вид
Решение № 4014
Подписан
11.11.2025
Състав
Мартин Стаматов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4014 гр. Варна, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. С. при участието на секретаря А. Ст. А. като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20243110116540 по описа за 2024 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от И. Г. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „К.“ № ****, ет.***, ап. ****, чрез адв. В.

Д.–*****, съд. адрес гр. В***, бул. „В. В.“ № ****, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на „К. И. И. ****“ **** /частен правоприемник на „**** П. П. Ф.“ *****/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Со.я, р.

„Л.", ул. „П. В.“ № ****, Б. ц. „Л,“ , ет.****, че е незаконосъобразно изпълнението по изп. дело № ****/2011г. на ***** З. Д., образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № ****/2010г. на ВРС за сумата от 1306,95 лева- главница по Договор №******/15.09.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2010г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 556,74 леваобезщетение за забава за периода от 28.07.2006 г. до 30.09.2010г. и сумата от 25,00 лева- разноски по делото, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: По ч.гр.д. № ****/2010г. по описа на ****-В. в полза на „Б. П.

П. Ф.“ ***** била издадена заповед за изпълнение № ****/01.10.2010г. срещу длъжник- ищеца. След влизането в сила на заповедта, срещу него бил издаден изпълнителен лист за сумите от 1306,95 лева главница по Договор № *****/15.09.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2010г. до окончателното изплащане на задължението; 556,74 лева- обезщетение за забава за периода от 28.07.2006г. до 30.09.2010г. и 25,00 лева- разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ищеца било образувано изпълнително дело № ****/2011г. по описа на **** З. Д. с рег. № ****, район на действие **** -В. Посочва, че взискателят овластил **** по реда на чл. 18 ****да извършва действия срещу длъжника, като по изпълнителното дело били извършени 1 справки за публични задължения; сключени трудови договори; притежавани моторни превозни средства и недвижими имоти от длъжника. Сочи, че изпратената покана за доброволно изпълнение била върната с отбелязване, че лицето не е намерено на адреса. На 27.07.2011 г. била вписана възбрана върху **** ид.ч. от апартамент №****, с площ от **** кв.м., находящ се в гр. В., ул. „К.“ № ****, ет.*** и ет.***, ведно с *** № ***от **** кв.м., както и ***** кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ **** кв.м. На 12.09.2015г. като взискател бил конституиран настоящият ответник в качеството му на частен правоприемник на кредитодателя, въз основа на договор от 15.05.2015г. за цесия. На 17.01.2018г. от Е. Ж. е представено платежно нареждане за внесена сума в размер на 50 лева, впоследствие на 12.02.2018г. и на 23.03.2018г. били внесени също по 50 лева. На 22.07.2019г. след извършена справка за наличие на банкови сметки, съдебният изпълнител наложил запор на банковите сметки на длъжника в „П. и.б.“. ****; „Б. ****“ ****; „Е.“ ***, както и „Ц. к. б.“ ***, като твърди, че по наложените запори не са извършвани плащания. Посочва, че от датата на образуване на изпълнителното дело- 19.05.2011г. до датата на постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г. на **** на *****, приложение намира Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на **** и погасителна давност не тече, независимо дали е имало или нямало извършени изпълнителни действия. Излага, че началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност е датата на налагане на запор на банковите сметки на длъжника- 22.07.2019г., като същата е трябвало да изтече на 22.07.2024г. Тъй като в този период е действала разпоредбата на чл. 3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., за времето от тази дата до отмяната му, давност не е текла. Твърди, че съгласно параграф 13 от заключителните разпоредби на закона, сроковете спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в държавен вестник на 14.05.2020г. Въз основа на изложеното сочи, че за времето от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. - общо 69 дни, давността е спряла и е изтекла на 24.09.2024г. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, действащ чрез В. Л. - ****, с който изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че между „Б. П.

П. Ф.“ **** и И. Г. И. бил сключен договор за кредит № *****/15.09.2005г., въз основа на който възникнало и задължението на ищеца да върне отпуснатата му в заем сума.

Поради неизпълнение на поетото задължение било инициирано производство по реда на чл. 410 ГПК, в резултат на което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/2010 г. по описа на ВРС, след влизането в сила на която, бил издаден и изпълнителен лист. Посочва, че доколкото от страна на длъжника не били предприети действия по доброволно изпълнение на задължението, кредиторът пристъпил към принудително изпълнение като въз основа на издаденият изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ****/2011г. по описа на **** З. Д. Изтъква, че влязлата в сила заповед за изпълнение стабилизира вземането и от този момент започва да тече нова давност, която по аналогия от разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е петгодишна. Посочва, че възможността за погасяване по давност на сумите по издадения изпълнителен лист е препятствана с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело от 19.05.2011г., с която взискателят е овластил **** по реда на чл.

18 от ***** да извършва действия срещу длъжника, като сочи, че по този начин давността била прекъсната и от 19.05.2011г. е започнал да тече нов погасителен период. Излага, че по време на изпълнителния процес давност не е текла.

Извършените действия по изпълнението са прекъснали давността за вземанията.

Независимо от извършените изпълнителни действия, давността е започнала да тече след влизане в сила на ТР №2/2013г. на *****и началото на новата погасителна давност е 26.06.2015г., които период също е бил прекъсван от извършените по 2 изпълнителното дело действия, а именно: на 26.08.2015г. била подадена молба за конституиране на „К.И. И. *** “ ****; на 08.12.2015г. била входирана молба с искане за уведомяване на длъжника за извършената цесия; на 27.06.2017г. била входирана молба с искане за насрочване на опис на движимите вещи в дома на длъжника; на 09.12.2017г. била изходирана призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи; на 08.07.2019г. била входирана молба за извършване на справка в регистър на **** за налагане на запори; на 22.07.2019г. били изпратени запорни съобщения до „П. и. б.“ ****; „Б. ****“ ***; и „Ц. к. б.“ ****, както и съобщение до длъжника за наложения запор; на 08.09.2021г. била входирана молба с искане за извършване на справка в регистъра на **** и налагане на запори върху откритото имущество; на 05.04.2023г. била входирана молба за извършване на справка в регистъра на **** с искане за налагане на запори с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи в дома на длъжника; на 29.10.2024 г. отново била входирана молба за извършване на справка в регистъра на **** с искане за налагане на запори с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи в дома на длъжника.

Твърди, че за извършване на преценката по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, както и дали вземането е погасено по давност е без значение дали предприетите изпълнителни действия са били успешни или не. Счита, че от общия срок, в който е текла давността по отношение на процесните вземания, следва да бъде приспаднат периодът от 68 дни, с оглед въведеното в страната извънредно положение, при съобразяване на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Посочва, че на 17.01.2018г., 12.02.2018г. и 23.03.2018г. са постъпвали доброволни вноски от страна на длъжника по банковата сметка на съд. изпълнител, с което е налице признаване за съществуването на задължението от страна на същия.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

По делото са приети на основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 от ГПК за безпорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч.гр. дело № ***/2010г. по описа на Р. с.-В.в полза на „*** П. П. Ф.“ *** срещу И. Г. И. е образувано изп. дело № ****/2011 г. на **** З. Д. с район на действие ****, и че ответникът има качество на частен правоприемник на заявителя по ч.гр.д. № ****/2010 г. по описа на ****.

От писмените доказателства – заверено копие от заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК № 8658; извлечение от Договор за цесия от 15.05.2015г. сключен между "Б.

П. П. Ф." **** и „К. И. И. ****" ****, ведно с Приложение №1 към него; Заверено копие от Потвърждение от цедента "Б. П. П. Ф." **** за извършената цесия; копие от изпълнително дело № **** **** З. Д., рег. № ****, район на действие *** -В. на електронен носител (***) представено със съпроводително писмо с вх. № ****от 30.06.2025г. на ***, се установява, че:

По ч.гр.д. № 14982/2010г. по описа на *** -В. в полза на „Б. П. П. Ф.“ **** била издадена заповед за изпълнение № *****/01.10.2010г. срещу длъжник- ищеца. След влизането в сила на заповедта, срещу него бил издаден изпълнителен лист за сумите от 1306,95 лева главница по Договор № *** -****/15.09.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2010г. до окончателното изплащане на задължението; 556,74 лева- обезщетение за забава за периода от 28.07.2006г. до 30.09.2010г. и 25,00 лева- разноски по делото. Въз основа на издадения изпълнителен лист, срещу ищеца било образувано изпълнително дело № *****/2011г. по описа на **** З. Д. с рег. № ****, с район на действие ****-В. По това дело взискателят овластил **** по реда на чл. 18 о т **** да извършва действия срещу длъжника. По изпълнителното дело били извършени справки за публични задължения; сключени трудови договори; притежавани моторни превозни средства и недвижими имоти от длъжника. Изпратената покана за доброволно изпълнение била върната с отбелязване, че лицето не е намерено на адреса. На 27.07.2011 г. била вписана възбрана върху **** 3 ид.ч. от апартамент №**** , с площ от ***** кв.м., находящ се в гр. В., ул. „К.“ № ***, ет.***и ет.****, ведно с изба № *** от **** кв.м., както и **** кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ ****кв.м. На 26.08.2015г. „К.И. И. ****“ **** подал молба за конституирането му в качеството му на частен правоприемник на кредитодателя, въз основа на договор за цесия от 15.05.2015г., която била уважена на 12.09.2015г. На 08.12.2015г. цесионерът входирал по изп. дело молба с искане за уведомяване на длъжника за извършената цесия. На 27.06.2017г. взискателят входирал молба с искане за насрочване на опис на движимите вещи в дома на длъжника. На 09.12.2017г. **** З. Д. изпратил призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи. На 17.01.2018г. 12.02.2018г. и на 23.03.2018г. Е. Ж. внасяла суми по изп. дело в размер на по 50 лева. На 08.07.2019г. от взискателя била входирана молба за извършване на справка в регистър на **** и за налагане на запори. На 22.07.2019г. след извършена справка в **** съдебният изпълнител наложил запор на банковите сметки на длъжника в „П. и. б.“ ****; „Б. ****“ ****; „Е.“ ****, както и „Ц. к. б.“ **** , както и съобщение до длъжника за наложения запор. На 05.04.2023г. и 29.10.2024г. взискателя подавал молби по изпълнителното дело с искане за извършване на справка в регистъра на **** и налагане на запори по новооткрити банкови сметки, а при неоткрИ.е на такива сметки - чрез насрочване на дата за опис на движими вещи в дома на длъжника.