Определение № 400 от 02.11.2021, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. Разград, 02.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20213300500304 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е Частна жалба от „У.“ ЕООДс. В., обл. Разград чрез пълномощник против Определение от 23. 08. 2021 г. по гр.д. № 288/ 20 г. по описа на Исперихския районен съд, с което по реда на чл. 248 от ГПК е изменено Решение № 260094/ 14. 05. 2021 г. в частта на разноските, като на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК „У.“ ЕООД е осъдено да заплати на В. В. Д. сумата 420, 05 лв. разноски по делото, съразмерно на основателната част от първоначално предявения иск. Със същото определение В. В. Д. е осъдена да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника по иска „У.“ ЕООД сумата 263, 96 лв. деловодни разноски, направени в производството, съразмерно на отхвърлената част от първоначално предявения иск.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на частната жалба.

Съдът, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания съдебен акт, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Делото е образувано пред РС Исперих след изпращането му по подсъдност от РС Разград, по предявена на 18. 02. 2020 г. искова молба от В. В. Д. против „У.“ ЕООД с цена на иска 5 350 лева. Ищцата е претендирала заплащане от ответника на същата сума, представляваща неплатена наемна цена за стопанската 2018/ 2019 г. по Договор за наем на земеделска земя № 33/ 18. 07. 2018 г., сключен между страните. На 20. 08. 2020 г. е връчен препис от исковата молба на ответника. На 21. 09. 2020 г. същият е оспорил иска като недопустим, неоснователен и недоказан. Изложил е твърдение, че по същият договор за отдаване под наем на земеделска земя дължи на ищцата сумата 2996, 34 лв. за стопанската година 2018/ 2019 г. Приложил е платежно нареждане за заплащане на сумата 2996, 34 лв. на 09. 03. 2020 г. Предвид извършеното от ответника плащане, с писмена молба, приложена по 1 делото, както и в съдебно заседание на 05. 02. 2021 г. ищцата е намалила размера на иска на 2353, 66 лв. и с определение съдът на осн. чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на иска, като същият да се счита за предявен за заплащане на сумата 2 353, 66 лв., дължим остатък от неплатената наемна цена. С влязло в сила Решение № 260094/ 14. 05. 2021 г. искът на ищцата за сумата 2 353, 66 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 600 лв. направени разноски по делото.

По постъпилата частна жалба от ищцата, която съдът е приел, че е с характер на молба по чл. 248 от ГПК, е постановил определение, с което е приел, че ответникът дължи разноски на ищцата, съразмерно на основателната част от първоначално предявения иск, съобразявайки извършеното плащане в хода на процеса на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК и ищцата дължи на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от първоначално предявения иск.

При тези данни, въззивната инстанция приема, че частната жалба е неоснователна.

Необоснован е изложения довод в частната жалба, че при прекратяване на производството законът възлага отговорността за разноски върху ищеца във всички случаи, без да държи сметка дали ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Изменение на иска е налице когато ищецът въвежда ново основание или петитум или ответник по първоначалния иск като прибавя към вече заявените с първоначалния иск основание, петитум или ответник или пък ги заменя с ново основание, петитум или нова страна. Не е налице същинско изменение на петитума на иска, когато това изменение не се състои в промяна вида на петитума. Изменението на иска само досежно неговия размер /увеличение или намаляване на иска/ не съставлява същинско изменение на иска по смисъла н а чл. 214 ГПК. В този смисъл са Решение № 59 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4647/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 214 от 22.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1213/2017 г., III г. о., ГК, както и други, формиращи последователна и трайна съдебна практика по този въпрос.

В случая се е стигнало до изменение на иска по размер по чл. 214 от ГПК, предвид извършеното частично плащане от ответника след завеждане на исковата молба. Същият е признал задължението си по иска до размера на извършеното доброволно плащане.

Доколкото обаче това плащане е извършено след предявяване на иска, не може да се приеме, че той не е станал причина с поведението си за подаване на исковата молба. Поради това и доколкото същият би могъл да се освободи от отговорност за разноски само при кумулативното наличие на двете предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК, то ищецът има право на разноските по делото и за частта, която ответникът е признал с извършеното плащане.

Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват- чл. 235, ал. 3 от ГПК.

2

Предвид изложеното, обжалваното определение на районния съд, с което по реда на чл. 248 от ГПК е изменено Решение № 260094/ 14. 05. 2021 г. в частта на разноските е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 23. 08. 2021 г. по гр.д. № 288/ 20 г. по описа на Исперихския районен съд, с което по реда на чл. 248 от ГПК е изменено Решение № 260094/ 14. 05. 2021 г. в частта на разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3