Решение № 2175 от 24.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2175

Пловдив, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVI Състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ХРИСТИНА ЮРУКОВА

При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА и с участието на прокурора АНГЕЛ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА административно дело № 20257180701214 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 285 ЗИНЗС вр. Глава единадесета АПК.

Делото е образувано по искова молба на Ц. Г. Г. с вх. № 9723/11.06.2025г., която е заведена като ново дело с вх. № 9770/2025г. по деловодната система на Административен съд Пловдив. В изпълнение на съдебни разпореждания са депозирани нейни уточнения с вх. № 11592/107.2025г., вх. № 13640/25.08.2026г., вх. № 14118/03.09.2025г. и направено уточнение в съдебно заседание на 25.09.2025г. от адвокат С. (който оттегля исканията за изменение). С оглед соченото исковата претенция е съгласно определението за насрочване и доклада по делото, подадената молба от 11.09.2025г. за присъждане и на законна лихва от момента на внасяне на искането(11.06.2025г.).

Искът на Ц. Г. Г., [ЕГН], понастоящем в Затвора [населено място], е против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] /ГДИН/ с искане за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, породени от претърпени болки и страдания вследствие на неоказване на дължимата и адекватна медицинска грижа по време на престоя му в затвора във връзка с изваждането на два бр. зъба на 20.05.2025г. Периодът, за който се претендира обезщетение е от 20.05.2025г. до 20.06.2025г., което е в размер [рег. номер].,/3 579, 04 евро/, ведно със законна лихва от момента на подаването на исковата молба /11.06.2025г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че неимуществените вреди, които е претърпял, са породени то нетърпима силна болка, започнала няколко часа след изваждането на двата броя зъба на 20.05.2025г. Започнал да се образува оток, подуване и изтръпване на лицето, загуба на чувствителност и пулсиране, както и неприятна миризма от устата и непрекъснато главоболие. Сочи се още липса на енергия и апетит, отпадналост, трудност при ставане от леглото, температура, гадене и повръщане, започнали веднага след извършването на интервенцията. Твърди, че му било невъзможно да приема храна за периода от 20.05.2025г. до 05.06.2025г., като до 15.06.2025г. храненето му било силно ограничено. До 20.06.2025г. болките и страданията му продължили под лека форма. Претендират се направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез своя процесуален представител, юрк. Ч., в писмен отговор/л.52/ оспорва така предявената искова молба като неоснователна. Излага довод за липса на конкретизация и доказателства по отношение на твърдените от ищеца незаконосъобразните бездействия на затворническата администрация. Твърди, че кумулативното въздействие на условията в затвора не е годно да породи сочените в исковата молба претърпени болки и страдания. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, проведено на 29.01.2026г., поддържа изразеното становище за неоснователност и недоказаност на исковата молба. Иска се същата да бъде изцяло отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради което следва да бъде отхвърлен.

Административен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и след като обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представен по делото картон за извършено лечение в „****“ ООД/л.7/ и два броя БЛ /л. 6 и л.8/ се установява, че на 29.05.2025г. е извършен прием на ищеца, като след извършен контролен преглед на устната му кухина е установено, че е налице диагноза „алвеолит на челюстната алвеола на зъб 36“. Била му поставен анестезия, извършен механичен кюретаж на зъбната алвеола, промивка с водороден пероксид и обшиване на ранените краища. Поставени били седем шева. Било му изписано да промива раната си с разтвор, съдържащ хлорхексидин и цитилпиридинхлорид за 7-10 дена. Шевовете имали способност да се резорбират в устната кухина, не било нужно тяхното сваляне.

На 20.05.2025г. от стоматолога на Затвора Пловдив били извадени два зъба /долу в ляво/ на ищеца, след което започнал да приема болкоуспокояващи, но въпреки това усещал силна болка. На 25.05.2025г. /неделя-ден за свиждане/, след получено обаждане от надзирателя на затвора, бил извикан зъболекаря на затвора - д-р Т./лекар по дентална медицина/ по спешност, който дошъл след около два часа. Установен бил алвеолит в устната кухина. Установено било, че раната не била затворена и пълна с голямо количество хранителни остатъци. Същата била прочистена и му бил даден антибиотик „Клиндамицин“ и обезболяващи – Аналгин и Беналгин. Последвал преглед от зъболекаря отново на 27.05.2025г., който констатирал, че е налице необходимост раната да бъде зашита. На 29.05.2025г. по лична молба от ищеца, същият бил конвоиран след издадена заповед на началника на затвора, в клиника „*****“ ООД и му били направени 7 шева на разкъсванията, както и кюретаж на зъбната алвеола – в тази връзка са представените два амбулаторни листа от 29.05.2025г. с № 251490081С06 и № 25149С068660. След извършените дейности болката на ищеца продължила. Установява се от представени и приетите по делото доказателства – извадки от амбулаторен дневник, че по отношение на ищеца са осъществени прегледи на 11.03.2025г., 18.03.2025г., 15.04.2025г., 22.04.2025г., 13.05.2025г., 20.05.2025г., 25.05.2025г., 30.05.2025г., 02.06.2025г., 04.06.2025г., 09.06.2025г., 10.06.2025г., 11.06.2025г., 15.06.2025г. и 24.06.2025г. в денталния кабинет в Затвора Пловдив, като на 11.06.2025г. били отстранени остатъците от резорбируемия конец, използван на 29.05.2025г. при извършваната зашивка. На 24.06.2025г. за последно бил посетен денталния кабинет от Г., когато било констатирано много добро общо състояние на устната кухина. Изготвен бил план за изработване на зъбни протези, но поради непристойно поведение на 17.07.2025г. и отправяне на заплахи от ищеца, видно от докладни записки от д-р Т./л.174/ и от мл. инсп. М. А.– надзирател/л.174-гръб/, както и писм. обяснения от л.св. Л. А. К. и Й. М. Ц. – назначени на длъжност санитари към МЦ в Затвора /л.175-176/ такова не било осъществено.

В съдебно заседание по настоящото дело, проведено на 06.11.2025г. са разпитани свидетелите С. Т. С. – лишен от свобода и съкилийник на ищеца, и М. А. Г. – майка на ищеца.

Свидетелските показания, дадени от свидетеля С. Т. С., се припокриват и съответстват на твърденията, изложени от него в Декларацията от 03.06.2025г., приложена към исковата молба на Г. от 11.06.2025г. Излага, че през месец 05.2025г., след настаняването му в шести пост, видял, че ищецът имал подуване на устни и лява буза. Получил от Г. информация, че зъбът му бил изваден, а сам лично видял как кокалът му бил оголен и казва, че е станал свидетел на липса на обърнато на ищеца внимание от страна на затворническата администрация. Твърди, че ищецът е бил извеждан от затвора за преглед за негова сметка, когато му били направени шевовете, а след завръщането си Г. не можел да се храни, изпитвал болки. Споделя, че един път на ищеца му били отказвани лекарства. Свидетелства, че две-три седмици били необходими на Г. да се възстанови.

Свидетелката М. А. Г. – майка на ищеца, казва пред съда, че разбрала за извадените два броя зъба на ищеца след негово обаждане. Последният ѝ споделил, че изпитвал болки и поискал от нея да му занесе болкоуспокояващи. Свидетелката му носела болкоуспокояващи в продължение на една седмица. Твърди, че Г. бил подут, изпитвал силна болка и не можел да се храни. Една неделя сутрин, след като синът ѝ и се обадил и ѝ казал, че умира от болки, се е свързала със Затвора Пловдив и ГДИН – София, но не е получила съдействие. Следобед същия ден ищецът отново ѝ се обадил и ѝ казал, че в затвора е отишъл зъболекар, прегледал го е, промили са го и болките му били утихнали за кратък момент. Зъболекарят казал на Г., че трябва да бъде изведен от затвора при външен специалист за преглед. Свидетелката превела пари за заплащане на прегледа, при провеждането на който на ищеца му били направени седем шева. Излага в показанията си, че около десет дена били нужни на ищеца да се възстанови от болките си, а администрацията за пръв път взела отношение едва когато зъболекарят бил извикан по спешност въпросната неделя.

В съдебно заседание от 29.01.2026г. свидетелски показания са изложени и от свидетеля д-р Д. Т. – лекар по дентална медицина в Затвора Пловдив. Лекарят посочва, че знае за извършените на Ц. Г. Г. манипулации. Твърди, че лишените от свобода посещават МЦ по утвърден график и извънредно. Винаги обръщал внимание на всички свои пациенти. Общо бил извадил четири броя зъба и четири броя корена на ищеца – централни резци на горната челюст, централен и втори резец на долната челюст, което било записано в амбулаторния дневник. На 11.03.2025г. Г. за пръв път го посетил, като били изваден два зъба – горни централни резци. Д. Т. споделя, че в периода от 11.03.2025г. до 24.06.2025г. на ищеца са му били извършвани множество манипулации в устната кухина. На 20.05.2025г. била проведена и манипулацията, при която били отстранени зъб 36 и 37 и прилежащите им по два корена. По отношение на здравословното състояние на ищеца казва, че е нормално при наличие на захарен диабет и пушене на много цигари заздравяването да протича по-бавно, а рискът от развиване на алвеолит /възпаление на кост след екстракция/ се завишава. Ц. Г. Г. пушил по две-три кутии цигари на ден. Свидетелят посочва, че е извършил своите задължения, като е дал медицински указания на ищеца по отношение на начин на хранене, пушене, престой с марля. След изваждане на корените на 20.05.2025г., на 25.05.2025г. /неделя/, след извънредно обаждане по телефона, по спешност д-р Т. отишъл в затвора, за да прегледа ищеца. Била направена промивка на раната с водороден пероксид, анестезия и кюрета, и му били дадени необходимите медикаменти. Поставена му била марля и му били дадени указания. При манипулацията била ползвана упойка. Предписани били Аналгин, Беналгин и Клиндамицин. На 29.05.2025г. ищецът бил закаран във външна клиника. Докторът от външната клиника извършил кюретаж след поставена анестезия, направил му няколко шева. На ищеца му била закупена вода за жабурене. След няколко дни ищецът отново е посетил д-р Т., когато му махнал част от резорбируемия конец. Впоследствие още два–три пъти ходил в кабинета, като било констатирано много добро общо състояние.

По делото са представени и приети следните писмени доказателства: – становище от д-р Ж. П. за Ц. Г. Г. – директор на МЦ в Затвора Пловдив/л.163-165/, ведно с приложена към становището медицинска документация - копие от амбулаторен дневник, съдържащо информация за броя на посещенията, извършените манипулациите и предоставените медикаменти при лекар по дентална медицина в затвора/л.166-173/, копия от амбулаторни листове за проведени прегледи във външни здравни заведения и лаборатории/л.176-186/, копия от медицински бележки/л.186-гръб/, резултати от проведени изследвания, Декларация за прекратяване на гладна стачка от 17.01.2025г./л.187/, Докладна записка за извършена проверка относно арогантно поведение/л.174-176/. Представена и приета е още Справка от д-р Д. Т., в която се посочва редовно извършвани от ищеца посещения, съдържаща отново копие от извадка от амб. дневник за броя на посещенията и манипулациите при лекар по дентална медицина в затвора/л.190-195 и л.198-211/. Налични са два броя Декларации от 03.06.2025г. от И. Г. Т. и С. Т. С. – съкилийници на ищеца, Картон за извършено изследване от частна клиника, изготвен от д-р Ц. Д./л.62/ ведно с два броя амб. листа, както и Докладна записка и писмени обяснения за проявено грубо отношение на 15.07.2025г.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи: