Решение № 4087 от 14.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4087 гр. Варна, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20223110109533 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ №23Б, с която против Ц. Н. Ц., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „Св. Св. К.М.“ №89, ет.4, ап.14, по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2755/04.05.2022 г. по ч.гр.д. №5323/2022 описа на ВРС, а именно: 1200,52 лева, представляваща главница за доставена и неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Св. Св. К.М.“ №89, ет.4, ап.14, инсталация 4000063061/аб. № 296434, начислена за периода от 05.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 07.02.2022г. до окончателно изплащане на вземането;

207,82 лева, представляваща лихва, начислена за периода от 03.03.2020 г. до 26.01.2022 г.; 48,44 лева, представляваща главница за дялово разпределение, начислена за периода от 07.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда 07.02.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и 8,16 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.08.2019 г. до 26.01.2022 г. Претендират се разноски.

По искане на ищеца, съдът е конституирал „Б.Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.Б.н“ №85, като трето лице - помагач на 1 ищеца.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано ч.гр.д № 5323/2022 г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът е представил искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.

В исковата молба се излагат твърдения, че през процесния период, между страните съществува облигационно правоотношение, в изпълнение на което ищецът осъществява доставка на топлинна енергия, до обект с адрес: гр. С., ул. Св. Св. „К.М.“ № 89, ет. 4, ап. 14, инсталация 4000063061/аб. № 296434, срещу насрещното задължение на ответника, в качеството на клиент по см. на чл. 153, ал.1 ЗЕ, да заплаща предоставените услуги. Подържа, че за процесния период е доставена топлинна енергия до адреса на потребление на ответника, която не е заплатена. Твърди, че за процесния период в сила са били ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - С.“ ЕАД, одобрени с решение от 2016 год. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 год. В изпълнение на чл. 138б ЗЕ, сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Б.Б.“ ООД. Твърди се, че съгласно чл.32, ал.1, т.2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски и след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от „Б.Б.“ ООД (извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата), на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

На основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал, 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Нелбо Инженеринг” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08,2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от 2 изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Твърди се, че за процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на услуги, но същите не са заплатени.

Третото лице – помагач не представя становище по предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.

Излагат се възражения, като се посочва, че при опорочена процедура по ЗУЕС е проведено ОС на ЕС в етажната собственост, в която се намира обекта на потребление на топлинна енергия на ответника, при което не може да бъде прието, че е взето законосъобразно решение на ОС на ЕС, въз основа на което решение да е сключен договор с третото - лице помагач на ищеца „Б.Б.“ ООД. Счита, че етажната собственост не е обвързана във валидно облигационно правоотношение с „Б.Б.“ ООД, поради което не дължи процесните суми.

В условията на евентуалност излага, че за част от процесния период, задълженията са формирани по време на въведените в страната ограничения, поради обявената пандемична обстановка. В този период е било затруднено заплащане на задълженията. Посочва, че по заповедното производство (ч.гр. дело №5323/2022 г. на ВРС) са представени писмени доказателства, от които се установява, че размерът на задълженията към ищеца е значително помалък от посочения в исковата молба. По изложените съображения желае за бъде отхвърлен предявения иск за периода 05.2019 г. - 04.2021 г.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца, е образувано ч.гр.д. № 5323/2022 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2755/04.05.2022 г., за следните суми: 1200,52 лева, представляваща главница за доставена и неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Св. Св.

К.М.“ №89, ет.4, ап.14, инсталация 4000063061/аб. № 296434, начислена за периода от 05.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда 07.02.2022 г. до окончателно изплащане на вземането; 207,82 лева, представляваща лихва, начислена за периода от 03.03.2020 г. до 26.01.2022 г.;

48,44 лева, представляваща главница за дялово разпределение, начислена за периода от 07.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда 07.02.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и 8,16 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.08.2019 г. до 26.01.2022 г., както и сторените разноски в 3 заповедното производство.

От приет по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 54, том XLVIII, рег. № 9395, нот. дело № 9395/95 г. на нотариус при СРС, се установява, че на 31.05.1995 г., ответницата е придобила правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 14, с адрес: гр. С., ул. Св.

Св. „К.М.“ № 89, ет. 4.

Видно от протокол от 22.04.2002 г., собствениците на имоти с адрес: гр.

С., ул. „К.М.“ №89, потребители на ТЕ от Топлофикация ТЕЦ С., постигат съгласие за възлагане извършването услуги по дялово разпределение, на топлинната енергия, на дружеството „Б.Б.“ ООД. Протоколът е подписан от собствениците на обекти в сградата, в т.ч. и от ответника.

От приет по делото договор №1275/24.04.2002 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на топлинна енергия, се установява, че по отношение на обектите в сградата, в която се намира имотът на ответника, услугата дялово разпределение на топлинна енергия се осъществява от „Б.Б.“ ООД.

Представени са писмени счетоводни документи за начисляване на претендираните в настоящото производство суми.

От заключението на проведена по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че непогасените от ищеца задължения за ТЕ, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. са в общ размер на 1200,52 лева.

Задължението за дялово разпределение, за процесния период е за сумата от 48,40 лева. Законната лихва върху главно задължение в размер на 1200,52 лева, начислено до 26.01.2022 г. е в размер на 207,82 лева, а върху главница в размер на 48,40 лева, начислено до 26.01.2022 г. е в размер на 8,16 лева. Въз основа на предоставените му от ищеца счетоводни данни, експертът е намерил, че главното задължение на ответника, за процесния период е в размер на 1248,96 лева, а за лихва е в размер на 216,27 лева, като същите не са погасени. Посочено е, че ответникът е извършил следните плащания: на 12.05.2022 г. – 100 лева; на 14.06.2022 г. – 200 лева и на 06.12.2022 г. – 50 лева.

Със заключението на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице сочи, че в периода от м.05.2021 г. до м.09.2023 г., ответникът е извършил плащания към ищеца, в общ размер на 1497,72 лева, от които 50 лева – съдебни такси. По счетоводни данни тези суми са покривали текущи задължения, а не задълженията по съдебното производство. Разпределението на тези плащания в счетоводната система на ищеца, е както следва: 1380,942 лв. - главница за реално доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.11.2021 г. до м.07.2023 г.; 63,84 лв. главница за дялово разпределение в периода 11.2021 г. - 07.2023 г. и 2,94 - лв. лихви. Според вещото лице, към 15.09.2023 г., задължението на ответника към ищеца се формира от следните суми: 1200,52 лв. - главница за реално доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., и лихви върху това главно задължение, в размер на 185,48 лева, както и 48,44 4 лв. - главница за дялово разпределение в периода 07.2019 г. - 04.2021 г., като лихвата е в размер на 5,47лв. Горепосочените размери на лихвите се изчисляват и ако с плащанията са погасявани първо задължения по съдебния иск.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.318 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 и сл. ЗЕ, при действие на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответниците, в т.ч., че последните са били абонати за посочения адрес, през заявения в исковата молба период; че в същия период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената стойност, съответно вида на услугите за всеки отделен отчетен период, в т.ч. извършено дялово разпределение на ТЕ, период и размер на обезщетението за забава.