Решение № 3897 от 13.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3897 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100508719 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20085793 от 04.04.2021г., постановено по гр.дело №75175/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 171-ви състав, допълнено с решение №20132709 от 06.06.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, в частта за разноските, са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, срещу Н. И. И., с ЕГН **********, и Ж. Г. Г., с ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност сумата в общ размер на 5662.16 лв., от коят о сумата от 4476.46 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва, считано от 28.08.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1163.37 лв. за периода от 14.09.2016г. до 16.08.2019г., сумата от 17.60 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва, считано от 28.08.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4.73 лв. за периода от 30.08.2016г. до 16.08.2019г.; при следните квоти: за ответницата - Н. И. И., с ЕГН ********** - 1/2 част от горните суми, а именно: сума в общ размер на 2831.08 лв., от която сумата от 2238.23 лв., главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва , считано от 28.08.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 587.68 лв. за периода от 14.09.2016г. до 16.08.2019г., както и сума за дялово разпределение от 8.80 лв., главница за периода от 1 м.05.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2019г. до окончателното изплащане на вземанията, мораторна лихва в размер на 2.36 лв. за периода от 30.08.2016г. до 16.08.2019г.; за ответницата - Ж. Г. Г., с ЕГН ********** 1/2 част от горните суми, а именно: сума в общ размер на 2831.08 лв., от която сумата от 2238.23 лв., главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва , считано от 28.08.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 587.68 лв. за периода от 14.09.2016г. до 16.08.2019г., както и сума за дялово разпределение о т 8.80 лв., главница, за периода от м.05.2015г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от 24.07.2019г. до окончателното изплащане на вземанията, мораторна лихва в размер на 2.36 лв., за периода от 30.08.2016г. до 16.08.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.10.2019г. по ч.гр.д е л о № 49679/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 171-ви състав , като неоснователни. С решението е осъдена „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, да заплати на адв.Н.И.И., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.78, ал.3 ГПК сумата от 490.00 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника по делото - Н. И. И., с ЕГН **********. С решението е осъдена „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, да заплати на адв.М.Л.Л., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.78, ал.3 ГПК сумата от 490.00 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника по делото - Ж. Г. Г., с ЕГН ********** . С решението е осъдена „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, да заплати на адв.В.В.Т., на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. сумата от 360.00 лв., адвокатско възнаграждение по ч.гр.дело № 49679/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 171-ви състав . С решението е осъдена „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, да заплати на Адвокатско съдружие „Б.Л.“ чрез адв.К.И.Б., на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. сумата от 360. 0 0 лв., адвокатско възнаграждение по ч.гр.дело № 49679/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 171-ви състав.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт А.К., с която се обжалва изцяло решението на СРС, като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че ответниците са титуляри на вещни права досежно процесния топлоснабден имот, предвид на което имат качеството на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ. В тази връзка се поддържа, че на основание чл.153 от ЗЕ по делото е доказано наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот апартамент №92, находящ се в град София, ж.к.”*******, за периода м.05.2015г. м.04.2017г., респективно налице е основание за ангажиране на договорната отговорност на ответниците при условията на разделност – по 1/2 част от претендираните суми, както следва: за стойността на доставената в имота топлинна енергия за исковия период, за цена на услугата дялово разпределение за исковия период, както и за мораторна лихва върху главниците за исковия период. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове за размерите, посочени в исковата молба, като основателни и доказани.

Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение. В депозирана молба от 25.04.2023г. е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на претендирания 2 от ответниците размер на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – ответник - Ж. Г. Г., с ЕГН ********** , чрез процесуален представител адв.С. Д., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба по съображения, изложени в същия.

Твърди, че по делото е останал недоказан факта, че се явява потребител на топлинна енергия досежно процесния топлоснабден имот за исковия период. Излага още, че част от претендираните от ищеца суми за главница за исковия период са погасени по давност, а относно претенцията за мораторна лихва сочи, че при доказателствена тежест за ищеца не са ангажирани доказателства, че е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава за претендирания период. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Процесуалният представител адв.С. Д. претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ на въззиваемия – ответник - Ж. Г. Г., с ЕГН **********. Представя молба от 25.04.2023г., в която е обективиран списък по чл.80 от ГПК за претендираните разноски.

Въззиваемата страна – ответник - Н. И. И., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. С., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба по съображения, изложени в същия.

Твърди, че по делото е останал недоказан факта, че се явява потребител на топлинна енергия досежно процесния топлоснабден имот за исковия период – 01.05.2015г. до 30.04.2017г.. Поддържа се, че представената по делото молба-декларация за откриване на партида на името на Н. И. И. не е подписана от нея и като такава не представлява годно доказателство, поради което правилно не е взета предвид от първостепенния съд при обосноваване на крайния извод за липсата на доказателства за възникването на облигационни отношения между страните. Излага още, че част от претендираните от ищеца суми за главница за стойността на доставената в имота топлинна енергия за исковия период са погасени по давност, относно претендираните суми за цена на услугата дялово разпределение се сочи, че ищецът е предявил чуждо право и в тази част предявения иск се явява недопустим, а относно претенцията за мораторна лихва сочи, че при доказателствена тежест за ищеца не са ангажирани доказателства, че е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава за претендирания период. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител адв.В. С. претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ на въззиваемия – ответник - Н. И. И., с ЕГН **********. Представя молба от 25.04.2023г., в която е обективиран списък по чл.80 от ГПК за претендираните разноски.

Трето лице-помагач - „Н.И.” ЕООД, не взема становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу Н. И. И. и Ж. Г. Г. при условията на разделност обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не 3 следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело № 49679/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 171-ви състав, въззивникът-ищец „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 28.08.2019г. и е постановена на 27.10.2019г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Н. И. И. и Ж. Г. Г. .

В срока по чл.414 от ГПК всеки от длъжниците - Н. И. И. и Ж. Г. Г. е подал поотделно възражение, поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу Н. И. И. и Ж. Г. Г. при условията на разделност обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното: