Решение № 285 от 01.12.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Враца, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20251400500437 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище ***, чрез юрисконсулт С. П., срещу Решение № 425 / 25.06.2025 г., постановено по гр. д. № 993/ 2025 г. по описа на Районен съдВраца, с което е уважен предявеният от Р. К. С. от гр. Враца срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми по изп. лист от 12.01.2012г. по ч.гр.д. № 5850/2011 г. по описа на Районен съд - Враца : 3955,59 лв. главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит PLUS-***/ 15.03.2008 г., законна лихва върху главницата, считано от 14.12.2011 г. до окончателното изплащане на главницата; 1597,59 лв. възнаградителна лихва за периода 20.07.2009 г. - 30.05.2011 г.; 968,61 лв. мораторна лихва за периода 28.08.2009 г. -28.11.2011 г.; 130,44 лв. разноски по делото. Със същия съдебен акт в полза на ищцата Р. К. С. са присъдени деловодни разноски в размер на 2164,85 лв.

В жалбата се твърди, че решението на РС-Враца е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че не е изтекъл петгодишният давностен срок на бездействие, през който вземанията срещу ищецадлъжник да са се погасили по давност.

С подаването на молба за образуване на изпълнително дело № 793/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. първоначалният взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД възложил на 1 съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и така на била прекъсната погасителнат давност.

Цитират се тълкувателни решения на ВКС, както и практика на Окръжен съд – Враца.

С молбата за конституиране взискателят "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД поискал опис на движими вещи, собственост на длъжника, което прекъсвало погасителната давност, както и със същата молба били възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.

На 03.11.2017 г. била изпратена молба от взискателя за справка за трудови договори от НАП с искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

На 21.11.2017 г. било получено постановление от ЧСИ В. Й. за прекратяване на изпълнително дело № 793/2012 г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

В периода 15.12.2017 г. – 19.02.2018 г. били постъпили доброволни плащания от страна на длъжника по банкова сметка на жалбоподателя в общ размер на 450 лв.

Прави се оплакване, че първоинстанционният съд не е отчел правилно факта, че е имало процедура по реализиране на дисциплинарна отговорност срещу ЧСИ, поради което за времето от 15.05.2019 г. /запечатването на служебния архив на ЧСИ/ до 03.07.2020 г.

/предаването на архива на нов ЧСИ/ извършването на изпълнителни действия е било невъзможно, а погасителната давност е прекъсната и е спряла да тече. В периода 06.07.2018 г. - 03.07.2020 г. взискателят бил възпрепятстван да извърши изпълнителни действия.

Сочи се, че първоинстанционният съд не е взел предвид факта, че съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г„ и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), нормативно е уредено, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла. Излагат се доводи, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7дни от обнародването на закона в "Държавен вестник". Счита, че давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г., като се прави заключение, че давността за вземанията е била спряна за този период или за общо 68 дни, които влизат в процесния период.

На 18.01.2021 г. била депозирана молба за справка БНБ с искане да бъде наложен запор върху новооткрити банкови сметки на името на длъжника. Включено било и алтернативно искане да бъде насрочена дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсвало погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да предприеме необходимото по изпълнение искане и евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следвало да бъде санкция за взискателя.

На 21.10.2024 г. взискателят бил уведомен, че изпълнително дело № 793/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. било прекратено с постановление за прекратяване на основание чл. 433, 2 ал.1, т. 8 ГПК и на 25.02.2025г. била депозирана молба за изтегляне на изпълнителен лист от 12.10.2012 г. по ч.гр.д. № 5850/2011 г. в оригинал.

На 27.02.2025 г. била депозирана молба за образуване на изпълнително дело и такова било образувано под номер 113/2025 г. по описа на ЧСИ М. Н., с която било поискано извършване на справки и налагане на запори.

Подддържа се, че всички изброени действия били прекъснали погасителната давност и същата не била изтекла.

Иска се отмяна на решението на Районен съд -Враца и отхвърляне на иска.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в условия на евентуалност, за претендирано адвокатско възнаграждение от въззиваемия.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Претендират се направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата Р. К. С., чрез адв. К. Т. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор.

Поддържа, че направените плащания от страна на длъжницата не може да се приемат за признание на вземането. Дори условно да се приемело, че с извършените плащания ищцата била направила признание чрез конклудентни действия, то признанието било само до размера на платеното. Когато имало дълг и длъжникът плащал само част от него, неговата воля за плащане и признанието на съществуването на дълга било само до размера на платеното и не разпростирало върху останалата неплатена част от дълга. В този случай длъжникът не само че не признавал останалата неплатена част от дълга, но той можел да оспорва, че дългът в тази част не съществува поначално или макар да е съществувал, вече не съществува, тъй като е погасен чрез плащане или чрез някой друг от способите за погасяване на задължението, както оспорване на практика било направено от ищцата с предявяването на отрицателния установителен иск. Неоснователно било възражението на ответника, че давността за цялото вземане била прекъсната с извършените от ищцата плащания, тъй като признаването чрез частично плащане се разпростирало върху останалата част от дълга.

Не отговаряло на истината твърдението, че в периода от 06.07.2018 г. до 03.07.2020 г. ответникът бил възпрепятстван да извърши изпълнителни действия, поради изгубване правоспособността на ЧСИ В. Й., тъй като на съда било следвало да е служебно известно, че с писмо вх. № 4346/15.05.2019 г. на Камарата на частните съдебни изпълнители било изпратено уведомление по смисъла на чл. 27, ал.2 от Наредба за служебния архив на съдебните изпълнители за настъпило основание по чл. 31, ал.1, т.7 ЗЧСИ за загубване правоспособността на ЧСИ В. Й..

Ответникът не бил ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че на 18.01.2021 г. бил депозирал молба за справка от БНБ за новооткрити сметки на длъжника с искане за налагане на запор на сметките и искане за насрочване на дата за опис на движими 3 вещи.

Дори съдът да приемел, че направените три плащания прекъснали давността, то отново било налице изтеклка погасителната давност. Последното плащане било на 19.02.2018 г., кантората на ЧСИ В. Й. била запечатана на 15.05.2019 г. и архивът бил предаден на 10.07.2020 г. – 1 година, 1 месец и 25 дни. С отпадане на основанието за спиране, остатъкът от срока следвало да се добави.

Ако от момента на последното действие 19.02.2018 г, се прибавили сроковете, в които били спрени изпълнителните действия - 1 година, 1 месец и 25 дни и в срока, в който давността не е текла – 2 месеца и 7 дни по време на извънредното положение, то на 20.06.2024 г. бил изтекъл давностният срок.

Решението на районният съд било обосновано, законосъобразно и правилно и се иска постановяване на решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

С отговора на въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят доказателствени искания.

Въззивният съд служебно е изискал от ЧСИ М. Н. изпълнително дело № 793/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. и същото е приложено към делото.

В съдебното заседание въззивника, в докладвано писмено становище, поддържа жалбата по съображения изложени в същата. Иска отмяна на обжалваното решение и претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК

В съдебното заседание въззиваемата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в отговора, както и посочва, че от представеното изпълнително дело се установява, че на 18.01.2021 г. не е депозирана молба за справка в БНБ с искане за налагане на запор за новооткрити банкови сметки и искане за определяне на дата за опис на вещи, както се излагало в отговора на исковата молба и във въззивната жалба.

Претендира разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд – Враца ищцата Р. К. С. е предявила срещу ответника "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *** иск за признаване за установено, че не дължи сумата от 3955,59 лв. –главница по потребителски паричен кредит за покупка или услуги по сключен договор от 15.03.2008 г., сумата от 1597,59 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.07.2009 г. – 30.05.2011 г., сумата от 968,61 лв. – мораторна лихва за периода 28.08.2009 г. – 28.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 130,44 лв. – 4 заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В обстоятелствената част на исковата молба се излага, че Районен съд – Враца издал изпълнителен лист от 12.01.2012 г. по ч.гр.д. №5850/2011 г., с която ищцата била осъдена да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД сумата от 3955,59 лв. –главница по потребителски паричен кредит за покупка или услуги по сключен договор от 15.03.2008 г., сумата от 1597,59 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.07.2009 г. – 30.05.2011 г., сумата от 968,61 лв. – мораторна лихва за периода 28.08.2009 г. – 28.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 130,44 лв. – заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 793/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й., рег. № *** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Враца. През 2017 г. ищцата била уведомена от съдебния изпълнител, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. На 15.03.2025 г. ищцата получила запорно съобщение от ЧСИ М. Н., рег. № *** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Враца, за това, че срещу ищцата било образувано ново изпълнително дело № 113/2025 г. по описа на ЧСИ М. Н. с взискател "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, като със запорното съобщение на ищцата било връчено и уведомление за извършена цесия на 15.05.2015 г. от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***. Излага, че по отношение на посочените суми в издадения изпълнителен лист от 12.01.2012 г. е изтекла 5годишната погасителна давност и ищцата не дължи посочените в изпълнителния лист суми.