Определение № 591 от 10.08.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591 гр. Сливен, 10.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20262200500396 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Н. С. чрез пълномощника адв.

П. П. от САК против Определение № 2797/07.07.2026, постановено по гр. дело № 20262230100337 по описа на Районен съд - Сливен, с което е оставена без уважение молба за изменение Решение № 484/26.05.2026г. постановено гр. дело № 20262230100337 по описа на РС - Сливен в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е е недопустимо, неправилно и необосновано. В проведеното съдебно производство липсвало възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В актуалната редакция на чл. 78, ал. 5 от ГПК се изисква мотивираност на възражението за прекомерност, каквото в процесния случай липсвало от страна и на двамата ответници до приключването на устните състезания. В подадения отговор на искова молба липсва каквото и да е възражение, а в изразното по делото становище е направено възражение, но същото било очевидно немотивирано. Соченото възражение е немотивирано както предвид формирането му от общо три изречения, така и от обстоятелството, че две от тези изречения изначално не можели да бъдат мотив за промяна на размера на договореното адвокатско възнаграждение. В случая срещу предявения срещу ответника „Фератум България“ ЕООД установителен иск в размер на 5 557.74 1 евро (или 10 870 лв.), който иск е уважен в цялост. Предвид стойността на исковата претенция, договореното, заплатеното и в последствие претендираното по делото адвокатско възнаграждение по сключения между страните договор за правна защита и съдействие, възлиза на 704.71 евро, който размер е в съответствие с уговорените критерии в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа („Наредба № 1“), което е намалено от съда на 400 евро. С уважаването на част от заплатените от потребителя разноски за адвокатско възнаграждение (400 евро от общо направените в размер на 704.71 евро) по същество се възлага в тежест на потребителя остатъкът от 304,11 евро от направените разноски от ищеца.

Предвид изложеното счита, че присъденото адвокатско възнаграждение не отговаря на законоустановените критерии, както и че при определянето на неговия размер не е съобразена практиката на СЕС и разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В обобщение иска да се отмени оспореното определение като неправилно и необосновано и да се постанови друг акт, с който в осъдителната част от диспозитива на постановеното Решение № 484 от 26.05.2026 г. да бъде присъдено допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 304.11 евро.

В законовия срок е подаден писмен отговор от Фератум България“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от управителя си И.В.В., чрез представител по пълномощие, в който се поддържа, че определението е правилно. По делото ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение преди приключване на устните състезания, което е отчетено от първоинстанционния съд. Законът не съдържал изискване възражението да бъде изложено с определен обем или детайлност. В случая районният съд подробно е мотивирал защо присъждането на пълния претендиран размер не е оправдано. В мотивите си районният съд правилно е съобразил Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., според което националният съд не е длъжен да прилага минималните адвокатски възнаграждения, когато националната уредба противоречи на чл. 101 ДФЕС.

Именно поради това съдът е извършил собствена преценка за разумния размер на разноските. Спорът се свеждал единствено до преценката какъв размер разноски следва да понесе насрещната страна по реда на чл. 78, ал, 5 ГПК, което е въпрос на вътрешното процесуално право. В обобщение иска да 2 бъде оставена без уважение частната жалба.

Ищцата била представлява от процесуален представител по пълномощие – адв. П. П. от САК – Пловдив, осъществяващ правна помощ по договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 704.71 евро, което е заплатено напълно и в брой, за което е подписана нарочна разписка, приложена по делото.

С писмено становище на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, като са изложени съображения във връзка с материалния интерес и фактическата и правна сложност.

С решението си районният съд приел, че видно от договор за правна защита и съдействие, както и от разписка от 28.04.2026г. ищцата платила адвокатски хонорар в размер на 704,71 евро. Приел е за основателно възражението за прекомерност на ответника. В случая интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение е цената на иска 5 557,74 евро. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа възлиза на 704,71 евро, каквото е платила ищцата. Следвало да се отчете обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно открито съдебно заседание, в което пълномощникът на ищцата не се е явил и в страната има вече постановена обилна съдебна практика по сходни случаи.

Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101, параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Така съдът преценил, че ответното дружество следвало да бъде осъдено да заплати на ищцата сума в размер на 400 евро, адвокатско възнаграждение или разноски в размер на 623,33 евро / 400 евро редуциран адвокатски хонорар и 223,33 евро държавна такса/.

3

Примерните критерии при възражение за прекомерност на разноските за адвокат следва да съобразяват фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми. Броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище. Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.Значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната. Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени твърдения и възражения на насрещната страна.

Икономическите условия и стандартът на живот в страната.

В случая обосновано е приетото, че първоначално претендираното възнаграждение е прекомерно. Вярно е, че пълномощникът на ищеца не се е явил лично в проведеното о. с. з. по делото, като действително извършената от пълномощника работа представлява изготвяне не само на искова молба, но и становище по хода на делото. Поради това следва да се приеме за правилно приетото, че размера на дължимото адвокатско възнаграждение по делото следва да се редуцира, който размер е справедлив и достатъчен, обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални прави и не води до неоснователно обогатяване.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от И. Н. С. чрез пълномощника адв. П. П. от САК против Определение № 2797/07.07.2026, постановено по гр. дело № 20262230100337 по описа на Районен съд - Сливен, с което е оставена без уважение молба за изменение Решение № 484/26.05.2026г. постановено гр. дело № 20262230100337 по описа на РС Сливен в частта за разноските.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2797/07.07.2026, постановено по гр. дело № 4

20262230100337 по описа на Районен съд – Сливен.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5