Определение № 3753 от 31.08.2026, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3753 гр. Плевен, 31.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № **********1484 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от К.

Х. Т., ЕГН**********, ***************против ************* ***********, със седалище и адрес на управление: **************

Исковата молба е оставена без движение с Разпореждане № 4937/06.04.2026г., като на ищеца е указано да отстрани нередовностите на същата в дадения срок. Препис от разпореждането е надлежно връчен на ищеца по делото, чрез процесуалният му представител на дата 27.04.2026г.

С исковата молба е направено искане за снабдяване на ищеца със съдебно удостоверение, с което да се снабди с обща информация за сключени от него сделки с ответника, което не следва да бъде уважавано. Не е спорно, че съгласно чл. 10 ГПК, съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Видно е обаче, че нормата визира правнорелевантните факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното дирене. За да се стигне до етапа на съдебното дирене, обаче е необходимо съдът да бъде надлежно сезиран с редовна искова молба. Съдът съдейства на страните за установяване на правнорелеванттните факти, а те са тези, които са посочени в правната норма, съобразно дадената от съда квалификация на предявената претенция, но по наведените от ищеца фактически твърдения и направеното искане в исковата молба. Категорично, съдът няма задължение да съдейства на страните по делото за установяване на факти, които стоят вън от предмета на доказване по 1 конкретното дело, а с направеното искане се прави едно неконкретизирано искане за снабдяване на ищеца с информация, за която въобще липсва яснота, дали тя е относима към настоящото производство. По същество задължението на съда е да съдейства на страните за установяване на осъществяването на юридическите факти, за които ищецът следва да е изложил вече твърдения в исковата молба, а не да му съдейства за осъществяване на най-общото му желание да предяви искове срещу посочения в исковата молба ответник.

Задължението на съда за съдействие по чл.10 ГПК възниква едва след като бъде приета за редовна подадената искова молба и то на етапа на съдебното дирене.

От друга страна, ако бъде прието, че ищецът има право да иска от съда да го снабди с такова съдебно удостоверение, то това отново би касаело само предмета на делото. По същество с искането се цели снабдяване с информация, която не е относима по делото, нито е необходима за отстраняване нередовностите на исковата молба, а искането е най-общо за събиране на информация за предоставени от ответника на ищеца кредити.

Съдът приема, че ищецът злоупотребява с правото си на иск, както и с доказателственото си искане за снабдяване чрез издадено от съда съдебно удостоверение с информация за всички договори с ответника, а не за конкретен договор за потребителски кредит, за който се иска да бъде прогласен за нищожен. Ищецът отказва да посочи конкретно съдържание на договора, като дата на сключване, размер на паричния заем, който твърди че е заплатил, падеж или други данни, които да позволят индивидуализирането му, както в съдебното удостоверение, така и в основанието /петитумите на исковете.

Съгласно чл. 56 КРБ, всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Съдебната власт предоставя защитата (чл. 117, ал. 1 КРБ) чрез правораздаване, което осъществяват съдилищата в съдебната система (чл. 119 КРБ). Поради това предявяването на иск е правомерно. Основният закон обаче не допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други и интересите на обществото – арг. от чл. 57, ал. 2 и принципа на правовата държава, установен в преамбюла и чл. 4, ал. 1 на Основния закон. Правото на иск не е изключение. Поради това злоупотребата 2 с право на иск е неправомерна. Ищецът злоупотребява с правото на иск, когато съзнателно използва процеса не за защита на свое спорно материално право или интерес, а с цел да накърни права и интереси на други субекти, включително интересите на обществото. Конституционно правомощие на съдилищата е да правораздават, т.е. да решават правни спорове (чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1 КРБ). Недопустимо е те да предоставят процесуална форма за злоупотреба с процесуални права, включително с правото на иск.

/Определение № 3674/03.07.2026 г. по ч. гр. д. № 2465 по описа за 2026г. на ВКС/

На съдът е служебно известно, че ищецът по делото е образувал множество дела срещу различни кредитни институции с идентичен предмет за прогласяване нищожност на договорите за кредит и за връщане на платени суми без правно основание.

Съдът намира, че именно това поведение на ищеца - сключване на договори за бързи потребителски кредити при знанието, че са недействителни с цел да бъдат образувани множество дела срещу кредитните институции с основен спор по чл. 78,ал.1 ГПК, и искането от основния носител на съдебна власт по см. чл. 117,ал.2, изр.2 КРБ да му предостави съдебно удостоверение за всички договори, а не конкретен договор, за който е предявен иск, представлява злоупотреба с правото на иск, и злоупотреба с процесуално право по чл. 186 ГПК. Съгласно чл. 3 ГПК участниците в съдебните производства и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други, извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право и поради това не следва да бъде зачетено от правозащитния орган, независимо от предявените искове (облигационни, вещни искове или възражения), каквито са разгледани с Решение № 50006 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 788/2022 г., II г. о., ГК, Решение № 60101 от 25.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 484/2021 г., II г. о., ГК. В практиката на ВКС е възприето и трайно установено посоченото разбиране, при което съдът не зачита упражнените от страните прави в условията на недобросъвестност/ злоупотреба. В мотивите на Тълкувателно решение №4/23.11.2022 г. по тълк. Д. № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС., е 3 потвърдено разбирането, че основните принципи на гражданския процес не могат да се разглеждат самостоятелно и изолирано, а в диалектическа връзка, тъй като необходимостта от постигане на справедлив баланс между тях не позволява на съда да допусне недобросъвестно поведение на ищеца.

Злоупотребата с право е противоправно поведение, което възниква, когато се упражняват права недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Съгласно приетото в постановено по реда на чл. 290 от ГПК Решение 257 от 14.07.2011 г. по гр. д.

1149/09 г. на ІV г. о. на ВКС, превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им.

На ищеца са указани и неблагоприятните последици от неотстраняване на нередовностите в дадения срок. До настоящия момент нередовностите на исковата молба не са отстранени.

Поради изложеното исковата молба по гр.д. № ********** 1484/2026 на РС-Плевен следва да бъде върната и производството по гр.д.№ ********** 1484/2026 да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на К. Х. Т., ЕГН**********, ************* по гр.д. № ********** 1484/2026 по описа на РС-Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ ********** 1484/2026г. по описа на РС-Плевен

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Плевен в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4