Протокол № 2085 от 06.11.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 2085 гр. Пазарджик, 05.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20245220102580 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха: и на второ повикване в 15:50 часа

Ищцата В. В. П. се явява лично, редовно уведомена от предходното съдебно заседание и с адв. И., редовно упълномощен да я представлява отпреди.

Ответникът П. А. Н. се явява лично, редовно уведомен от предходното съдебно заседание и с адв. Г., редовно упълномощен да го представлява отпреди.

Явяват се допуснатите до разпит свидетели Д. С. и М. С..

Явява се вещото лице М. К., редовно призована.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Докладва се постъпилата съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице М. К.. Заключението е депозирано при спазен срок по чл. 199 от ГПК.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОПУСНАТАТА СПЕ.

1

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:

М. И. К. – на 45 години, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, без родство и служебна ангажираност със страните.

Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Обещавам да дам вярно заключение. Представила съм заключение, което поддържам.

При проведената беседа с децата те споделиха, че още преди разялата между родителите те не са имали силна емоционална връзка с бащата. Били са по-привързани с майката и са споделяли повече с нея. Това не е пречело да поддържат нормални отношения с баща си, но са станали свидетели на доста актове на домашно насилие или така да се каже неразбирателство в семейството. След раздялата, децата не са почувствали емоционалната липса на бащата, т.е. не са почувствали неговата подкрепа, неговата бащина любов.

Не са видели в него фигурата на бащата, който се интересува да съхрани тази връзка между родител и деца. Дори това, което е по тревожното децата споделят, че след раздялата на родителите се чувстват доста по-спокойни, защото вече не наблюдават техните отрицателни отношения. Това всичко, което ви разказвам е от беседата, проведена с децата. С материалите по делото съм се запознала. Там има доста разпити на свидетели и на самите деца и това, което те споделят с мен, не противоречи с това, което са споделили по делото.

Децата са станали свидетели на отношенията между родителите, като според тях отговорен за влошаването на отношенията между родителите в негативна насока е бил бащата. Това е според тях, по това което са споделили и примерите, които съм написала в експертизата. Нормално е, когато трябва да се разделят родителите, децата да вземат страната на единия от тях. Те взимат страната на родителя, при който се чувстват по-добре, не само този, който задоволява базовите потребности – храна и облекло, но и емоционалните им потребности. Имат по-силна привързаност с родителя, с който споделят. Те заявиха, че споделят повече с майка си и имат по-силна емоционална връзка с нея. Това е нормално при такива ситуации да са привързани към майката. Тук обаче бащата трябва да съхрани тези отношения с тях по възможно найдобрия начин. Дори след раздялата, когато няма вече конфликти, би могъл да 2 опита да изгради със синовете си връзката дете – родител, което ще ги накара да пожелаят да се срещат с него и да имат контакт с него. Винаги в една такава връзка родител - дете водещият е родителят. Той е възрастният и би трябвало да е по-зрелият и емоционално интелигентния и да се опита, доколкото може, да не се отчуждават децата от него. Майката може да подпомогне това. Децата са наблюдавали през цялото това време конфликтите между родителите си, тъй като това е една от най-сериозната житейска криза, която води до стрес – кризата развод в семейството. Децата са станали свидетели на техните влошени отношения. Трудно можем да очакваме майката да изгражда положителен образ на бащата. Въпреки това те не споделят, че тя не ги настройва против него. Казват „Мама казва – идете, вижте се, нямам нищо против“. Прочетете внимателно, голямото дете е доста привързано към майката, дала съм пример. Когато едно дете на 11 години споделя, че бащата го е нападнал с нож… Това е споделило детето. Това е единият случай, който е силно травмиращ за децата когато наблюдават насилие - вербално или физически от бащата към майката. Нормално е да не се асоциират с насилника, а да вземат страната на жертвата, а още повече, че това е тяхната майка. Децата имат по принцип развита фантазия, но не е нормално дете да си измисли такава случка. Детето не е посочило на коя дата е било нападнато с нож.

АДВ. И.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

АДВ. Г.: Няма повече въпроси към вещото лице. Заключението не се основава на материали, които са по делото. По делото няма нападение с нож.

Въз основа на тези данни вещото лице е стигнало до такъв извод, че причината за отчуждаването е ролята на бащата в конфликта и считам, че тъй като не се основава на материали, които са по делото, считам, че следва да се приеме само в частта, според която е прието, че има отчуждение, но да не се приема, че причината за отчуждението е бащата. Аз поне не разбрах и не виждам доказателства за това, че бащата е причината.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Съвсем подробно в анализа на родителските отношения съм обяснила, че децата са въвлечени от родителите в техния конфликт. Аз не съм посочила кой е причината. Няма как децата да не бъдат въвлечени в родителския конфликт. Да не бъдат въвлечени, това се случва изключително рядко. Тук въобще не търсим кой е виновен за отчуждението на 3 децата, а търсим факта, че децата са въвлечени в този конфликт и в този конфликт те са по-близо до майката.

АДВ. И.: Да се приеме експертизата. Дали има нападение с нож това не е предмет на доказване, а показва възприятието на детето.

Съдът, след като изслуша становищата на страните по делото счита, че заключението на вещото лице М. К. ще следва да бъде прието като доказателство по делото. Вещото лице е изготвило обективно заключение, обосновала го е въз основа на събраните по делото доказателства и на проведените изследвания на двете деца. В заключението е посочила подробно използваните от нея методи при изследване на всяко едно от децата, направила е своите експертни обсъждания, след което е дала заключение по поставеният й въпрос. В днешното съдебно заседание вещото лице даде допълнителни разяснения, във връзка с поставените въпроси от ответната страна и обоснова същите. Заключението е напълно обосновано и компетентно изготвено, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателство по делото заключението, изготвено от вещото лице М. К. по допуснатата съдебно-психологическа експертиза.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената от нея справка-декларация в размер на 895.68 лв. На вещото лице М. К. да се изплати сумата в размер на 360 лв. от внесения от ответника депозит.

ЗАДЪЛЖАВА ответника, в десетдневен срок от днес, да внесе разликата за възнаграждението на вещото лице в размер на 535.68 лв. и да представи документ за внасянето, като го предупреждава, че при неизпълнение на това му задължение, в полза на вещото лице ще бъде издаден изпълнителен лист за невнесената сума.

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

М. Б. С. – родена на 25.09.1989 г. в гр. Самоков, живуща в с.

Черногорово, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните, със завършен девети клас, не работи - в майчинство е.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

4

СВИД. С.: В. и П. ги познавам отдавна, защото ходя в църквата при пастора. Познавам ги много отдавна. И с нея и с него бях в добри отношения.

Сега В. ме мрази много. Те бяха заедно и хубаво си живяха. Сега не са заедно и сега ние като общуваме с него, затова тя ме мрази. Познавам децата.

Виждам ги. Те не идват да търсят П., защото се страхуват от майката. Бащата дава на децата си пари. Миналата година даже ги даде на мен парите и аз ги дадох на госпожата – класната, тя да ги даде на Георги. Тези пари бяха за училище. Дадох на класната един път 10 лв., друг път 20 лв. Като ходихме заедно на заведение децата дойдоха на Пепсито и той даде на големия и на малкия пари. Даде един път на големия 200 лв. да си купи телефон, защото си го беше счупил. Много пъти съм ставала свидетел как бащата дава пари на децата. Той работи с мъжа ми и като ги срещне на пътя им дава. Те като го гледат бягат и казват „Не, не, не искаме“. Преди да започнат да бягат той им даваше. Малкият син каза, че не го иска повече. Майката е казала да нямат ош беш с него. Децата не са заплашвани от бащата с нож. Майката предупреждава децата да не общуват с бащата. Бащата всяка седмица даваше пари на децата – понякой път по 10, 20, 30 лв. Аз съм била 10 пъти свидетел на даване на пари.

П. живее на квартира близо до нас, затова виждам. Той работи, но има забавяне със заплатата. Той получава заплата, но понякой път му забавят заплатата. Когато бяха семейство те живееха у бащата на В., в гаража.

Миналата година четири, пет пъти даде пари на децата. Малкият беше на училище в с. Черногорово, даде ми пари и аз ги дадох на класната на Георги.

Влезнах и ги дадох и казах да ги даде на Георги. Тази година ги срещна на пътя и им даде пари. Като дойде у нас каза дадох на децата толкова.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Д. М. С. – родена на 31.05.1959 г. в с. Черногорово, живуща в с.

Черногорово, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните, с основно образование, безработна.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВИД. С.: Тези хора, които са зад мен ги познавам. Те се преселиха от Панагюрище. Те са ми комшии. П. беше съпруг на В.. За П. имам много хубаво мнение. И с В. нямам никакъв проблем, но не харесвам характера й.

Когато бяхме на първото дело и ние не можахме да влезнем, тя беше вънка на 5 пътя и беше пуснала молба в полицията против мен и съпруга ми. Познавам децата на П. и В.. Големият не съм го виджала близо една седмица. Малкият съм го виждала да ходи на училище. Един път П. ми каза като го видя големия да му кажа да отиде на заведението при баща си да му даде пари. Аз му казах.

Той се беше прибрал и казал на В.. В. дойде на дувара и ме попита коя съм аз да казвам това на сина й. Казах й В. „На мен П. ми каза той да отиде да му даде пари“. Виждала съм П. поне четири, пет пъти да дава пари на големия си син. Миналия месец съм видяла, че му е дал 3 пъти по 50 лв. По-миналия месец пак съм го виждала два пъти да му дава пари. Редовно им дава пари.

След раздялата на родителите голямото дете започна да не се вижда с баща си.

Преди раздялата беше всичко нормално. След раздялата голямото дете спря да ходи при баща си и не иска да се среща. Един път го попитах защо не иска да ходи при баща си и той ми каза „Лельо Тиче /така ми викат всички/, мен мама не ми позволява“. П., от моя страна като българка и комшийка, ми е много добро мнението. В. се изправи тогава на дувара и започна да се кара с мен. Общувам с децата, нямам проблем. Децата не са се оплаквали, че са заплашвани с нож. Ние там сме през къща. От нас се вижда всичко. Говоря за къщата на родителите на В.. След като се разделиха съм виждала как бащата дава пари на децата. След раздялата, те казаха, че майка им не ги пуска да ходят при бащата. Детето ми казва „Лельо Тиче, ние ходим, но мама не ни пуска. Големият говореше с мен. Откакто майка му му забрани да говори с мен, той не говори с мен. Когато дойдоха да живеят в Черногорово човекът, който им помагаше това бях аз. Много пъти малкият минава покрай нас с колелото и съм ги питала и единия и другия, защо не ходите при баща си те се обръщат и казват „Лельо Тиче, мама не ни пуска да ходим при баща ни“.