Решение № 1043 от 29.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. Перник, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Д.а Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720102694 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Е. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, чрез пълномощника адв. М., следните искове: срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, жк.

„Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ 28, ет. 2, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 200,08 лв., представляваща недължимо получена по Договор за паричен заем № ***/09.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2024 г., до окончателното й изплащане; и срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ 28, ет. 2, ап. 40-46, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 441,07 лв., представляваща недължимо получена по Договор за предоставяне на поръчителство № ***/09.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2024 г., до окончателното й изплащане /съобразно изменението на исковете, допуснато с протоколно определение в проведеното на 11.11.2024 г. открито съдебно заседание/.

В исковата молба се излага, че на 09.09.2020 г. ищецът сключил с ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД договор за заем № ***, по силата на който получила сумата 1500,00 лв. със задължение за връщането й на 12 погасителни вноски при фиксиран лихвен 1 процент 40 %, като общата сума, подлежаща на връщане е 1844,52 лв. и ГПР 49,03%. Сочи се, че във връзка с чл. 4 от договора ищцата сключила с ответника „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с който да бъде обезпечен кредитът, възнаграждението по който възлизало на 759,48 лв. или 63,29 лв. за всяка вноска. Счита, че договорът за заем е нищожен поради противоречие със закона, тъй като ГПР следва да съдържа всички разходи по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва, а в договора за заем е посочена само абсолютна величина, но липсва разписана методика как е формирана дължимата сума по договора, респ. дали предвиденото възнаграждение за поръчителство е включено в ГПР. Сочи, че липсва яснота как е изчислена годишната лихва по отношение на общия ГПР. Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите на страните по сделката нарушаване на принципа на добросъвестност и справедливост, тъй като срещу заплащането на сумата от 759,48 лв. потребителят не получава насрещна престация. Счита, че договорът за поръчителство е нищожен и поради заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД и печалбата на първото дружество като поръчител се разпределя в полза на второто дружество, а с тази уговорка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на нормативно опредЕ.та законна лихва по просрочени задължения в левове и във валута, както и поради използването на заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в непосочването на кредитния контракт на действителния размер на ГПР, което е един от елементите, от които може да се направи преценка за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. С оглед изложеното, моли ответниците да бъдат осъдени да й заплатят процесните суми като недължимо получени, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до плащането, както и сторените за произвяодството по делото разноски.

В срока за отговор ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез пълномощника си юрк. К., оспорва исковете като неоснователни по съображения, че сключеният между страните договор за заем не противоречи на закона, тъй като съгласно чл. 22 ЗПК договорът за кредит е недействителен само когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 – 12, и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от закона, а във всички останали случаи нищожните клаузи не се отразяват на недействителността на договора. Сочи, че договорът за кредит отговаря на изискванията на закона, тъй като е посочен ГПР /49,03%/, общата сума, дължима от потребителя /1844,52 лв./ и са взети предвид допусканията /чл. 2, т. 8 от ДПЗ/.

Твърди, че ГПР е изчислен съобразно изискването на закона и в законоустановения размер.

Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е отделно облигационно правоотношение, поради което твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР следва да се включи възнаграждението на дружеството-гарант е неоснователно, както и че невключването му е заблуждаваща търговска практика. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, в случай, че надхвърля предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум.

2

В срока за отговор ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, чрез пълномощника си юрк. К., оспорва исковете като неоснователни по съображения, че сключения между страните договор за предоставяне на гаранция не противоречи на закона, тъй като разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е относима само към договорите за потребителски кредит, какъвто договорът за предоставяне на поръчителство не е. Сочи, че договорът не противоречи на добрите нрави, нито е налице нееквивалентност на престациите, тъй като по силата на него дружеството се задължава да отговаря солидарно за задълженията на заемателя. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, в случай, че надхвърля предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обектвино и субективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Чл. 10, ал. 1 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Чл. 11 от ЗПК урежда съдържанието на договора за потребителски кредит като в т. 27 е посочено, че следва да съдържа подписи на страните.

В случая по делото са представени от ищеца Договор за паричен заем № ***/09.09.2020 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *** и Е. Г. Д., ЕГН **********, Договор за предоставяне на поръчителство № ***/09.09.2020 г. между „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *** и Е. Г. Д., ЕГН **********, и Погасителен план, без подписи на страните.

Предвид липсата на положени подписи от страните в договора за потребителски кредит, следва, че на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД договорът е нищожен поради неспазване на предвидената в закона писмена форма за сключването му.

Чл. 138, ал. 1, зир. 2 ЗЗД предвижда, че с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. В случая процесният договор за поръчителство се твърди, че е сключен между длъжника и поръчителя /а не между поръчителя и кредитора/, поради което има характера на неформален договор, с който ответникът „Файненшъл България“ ЕООД поема 3 задължение да сключи договор за поръчителство в полза на трето лице. Предвид липсата на подписи от страните, с които се съгласяват със съдържанието на договора за поръчителство, следва, че на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД договорът е нищожен поради липса на съгласие.

С доклада по делото изрично е указано на ответниците, че не сочат доказателства, че ищецът е изразил писмено съгласие с процесните договори и въпреки дадените указания не са ангажирани доказателства за тези факти.

Предвид изложеното, получените от ответниците суми по процесните договори са без правно основание и подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

От заключението на вещо лице по допусната съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните по делото, се установява, че по Договор за паричен заем № ***/09.09.2020 г. е направено плащане в размер на 1700,08 лв., с което е осчетоводено погасяване на договорна лихва в размер на 200,08 лв. за периода от 09.09.2020 г. до 25.01.2021 г. и главница в размер на 1500,00 лв., отразено по дати в таблица към заключението. По договор за предоставяне на поръчителство № ***/09.09.2020 г. е осчетоводено направено плащане в размер на сумата 441,07 лв., отразено по дати в таблица към заключението.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявените искове са основателени и следва да бъдат уважени в пълните предявени размери, съобразно допуснатото увеличение с протоколно определение в проведеното на 11.11.2024 г. открито съдебно заседание.

Като законна последица от уважаването на иска, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху вземането, считано от датата на исковата молба – 23.05.2024 г. /датата на пощенското клеймо/, до изплащане на вземанията.

По разноските:

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски се поражда за ищеца.

Съобразно представения списък на разноските и доказателства за извършването им, на ищеца следва да се присъди сумата 100,00 лв. – държавна такса, и 200,00 лв. – депозит за вещо лице, т.е. общо 300,00 лв. С оглед изложеното, всеки от ответниците следва да заплати на ищеца по 150,00 лв. – разноски за производството по делото.

На осн. чл. 38 от ЗАдв. в полза на адв. Д. В. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита по делото на ищеца в размер на по 480,00 лв. с включен ДДС срещу всеки ответник, с оглед представеното доказателство за регистрацията му по ЗДДС.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ 28, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата 200,08 лв. /двеста лева и осем стотинки/, недължимо получена по Договор за паричен заем № ***/09.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2024 г., до окончателното й изплащане, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ 28, ет. 2, ап. 40-46, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата 441,07 лв. /четиристотин четиридесет и един лева и седем стотинки/, недължимо получена по Договор за предоставяне на поръчителство № ***/09.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2024 г., до окончателното й изплащане, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ 28, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ - разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.