Протокол № 277 от 08.04.2026, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 277 гр. С., 08.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440101309 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът Д. Р., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Постъпила е молба от адв. О. по хода на делото, с кято изразява становище и по доказателствата. Прави се искане на основани чл. 214 от ГПК за изменение размера на иска под формата на увеличение. Представя се документ за довнесена ДТ с оглед исканото увеличение на размера на иска. Изразява се становище по същество.

Представя договор за правна защита и съдействие и списък с разноски.

От името на ответника „С.” ООД, нередовно призован, не се явява представител.

По делото е постъпила молба от ответника, чрез адв. М.-САК, ведно с приложения, в която сочи, че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие.

Поддържа се изцяло подаденият отговор по чл. 131 ГПК, както и представените с него доказателства. Прави се искане, при условията на чл. 238, ал. 2 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца при наличие на законовите предпоставки, а при евентуалност - производството да бъде прекратено.

В изпълнение на указанията на съда по чл. 190 ГПК са представени заверени копия от договори за паричен заем.

Поддържа се искането по чл. 213 ГПК за съединяване на искове.

Изразява становище по същество.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото с оглед изразеното съгласие от страна на ответника за даване ход на делото въпреки нередовното му призоваване и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

По отношение на искането за съединяване на искове, след извършена служебна 1 проверка, съдът констатира, че посочените още две дела , а именно: гр. д. № 494/2024 г. (решено) по описа на РС - С., гр. д. № 1011/ 2024 г. (решено) по описа на РС - С. са решени, т.е. те са на различен етап от настоящото производство, което обосновава невъзможност за прилагане на чл.213 от ГПК, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.213 от ГПК направено от страна на ответника.

Съдът констатира, че между страните по делото в РС - С. има образувани общо три дела - две през 2024г. и едно през 2025г., като само едното дело гр.д. №494/2024г. е образувано по иск с пр. основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, идентично на предявения иск по настоящото производство, поради което счита за неоснователно искането за прилагане на исковите молби по всички образувани между страните дела, така съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прилагане на останалите искови молби на ищеца.

На основание чл.146 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА се делото по реда на чл. 146 от ГПК

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;

Делото е образувано по искова молба на Д. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес град С., ул. ***, община С., действащ чрез пълномощника си адвокат М. О., АКС., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът „С." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от *** управител, да заплати на ищеца сумата от 2446,99 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № *** от 08.07.2021г., Договор за паричен заем № *** от 30.09.2021г., Договор за паричен заем № *** от 29.04.2022г., Договор за паричен заем № *** от 08.12.2022г. и Договор за паричен заем № *** от 13.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В ИМ ищецът твърди, че между него и ответното дружество през периода от 01.04.2021г. до 31.12.2024г. са съществували трайни взаимоотношения, в рамките на които ответното дружество му е предоставяло потребителски кредити, за всеки от които е бил сключван договор за кредит. Сключените между страните договори по своята правна характеристика и съдържание представляват договори за потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

1. На 08.07.2021г. между Д. Н. Р. като кредитополучател и „С.” ООД като кредитор е сключен Договор за паричен заем № ***, в изпълнение на който ответникът като кредитор ми е предоставил сумата от 700,00 лева. В изпълнение на договора за заем съм заплатил на ответника сумата от 1150,00 лева, като на 09.08.2021г. съм заплатил сумата от 345,00 лева, на 15.09.2021г. съм заплатил 360,00 лева, а на 30.09.2021г. при рефинансиране ми е удържана сумата от 445,00 лева.

2. На 30.09.2021г. между Д. Н. Р. като кредитополучател и „С.” ООД като кредитор е сключен Договор за паричен заем № ***, в изпълнение на който 2 ответникът като кредитор ми е предоставил сумата от 1000,00 лева. В изпълнение на договора за заем съм заплатил на ответника сумата от 1586,87 лева, като на 31.01.2022г. съм заплатил сумата от 519,20 лева, а на 06.01.2022г. съм заплатил сумата от 1067,67 лева.

3. На 29.04.2022г. между Д. Н. Р. като кредитополучател и „С.” ООД като кредитор е сключен Договор за паричен заем № ***, в изпълнение на който ответникът като кредитор ми е предоставил сумата от 500,00 лева. В изпълнение на договора за заем на 20.06.2022г. съм заплатил на ответника сумата от 798,00 лева.

4. На 08.12.2022г. между Д. Н. Р. като кредитополучател и „С.” ООД като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № ***, в изпълнение на който ответникът като кредитор ми е предоставил сумата от 800,00 лева. В изпълнение на договора за заем съм заплатил на ответника сумата от 1601,92 лева, като на 16.01.2023г. са платени 190,00 лева, на 27.02.2023г. – 190,00 лева, на 28.03.2023г. – 168,92 лева, на 09.05.2023г. – 189,00 лева, на 22.05.2023г. – 174,00 лева, на 12.06.2023г.

– 175,00 лева, на 23.06.2023г. – 430,00 лева, на 30.07.2023г. – 85,00 лева.

5. На 13.10.2023г. между Д. Н. Р. като кредитополучател и „С.” ООД като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № ***, в изпълнение на който ответникът като кредитор ми е предоставил сумата от 800,00 лева. В изпълнение на договора за заем съм заплатил на ответника сумата от 1110,20 лева, като на 20.11.2023г. са платени 500,00 лева, на 21.11.2023г. – 610,20 лева.

С всеки от договорите за кредит е уговорено задължение за кредитополучателя да заплати неустойка за неизпълнение на задължението си да предостави на кредитора обезпечение.

Ищецът твърди, че така уговорената неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, както и на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като е уговорена въз основа на неравноправни клаузи, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Само формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Основното задължение на кредитополучателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С клаузите за заплащане на неустойка от процесните договори за паричен заем обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на кредитополучателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит е да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение кредиторът има право на преценка дали въобще да сключи договора за заем, като тази преценка предхожда сключването на договора. Фактът, че договорът за кредит се сключва, без да бъде предоставено нужното според кредитора обезпечение, потвърждава тезата ни, че сумата, формално наречена „неустойка” е всъщност скрита възнаградителна лихва.

При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата 3 при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че кредитополучателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката.

Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение.

От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Ищецът твърди, че клаузите за уговаряне на неустойка от процесните договори са и неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което неустойката е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й. Поради това следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитополучателя и заемодателя. Налице е и неравноправност по чл.

143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. След като това е така, то договорите за потребителски кредит противоречат на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно ГПР няма да е в размерите, записани в договорите, а следва да е по-голямо число, ако в него участва и вземането, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.