Решение № 397 от 18.08.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. К., 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510103584 по описа за 2021 година

Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба адв. М., в качеството му на пълномощник на ищцата по делото заявява, че подзащитната му е страна по договор за паричен заем № *** г., подписан с "И." АД. Съгласно договор за паричен заем № *** г., доверителката му е трябвало да върне сумата по кредита в размер на 1 669,30 лева, при сума на получаване 1 400,00 лева, при срок на кредита от 10 месечни вноски. Във връзка с договор за паричен заем № *** г., доверителката му е сключила с "Ф." ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който Договор, доверителката му е трябвало да заплати на "Ф." ЕООД сумата от 630.70 лева, платима разсрочено на вноски, всяка от която в размер на 63.07 лева, като общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство е в размер на 2 300.00 лева. Счита, че Договор за предоставяне на поръчителство, спрямо който доверителката му трябва да върне сумата по договора за поръчителство в размер на 630.70 лева, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като излага подробни съображения. В допълнение заявява, че договорът за поръчителство е нищожен и като противоречащ на добрите нрави и принципа на съразмерността, тъй като сумата която се претендира чрез него в размер на 630.70 лева е ½ на сумата на отпуснатия кредит в размер на 1 400.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото 1 облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата, предвидена в договора за поръчителство в размер на 630.70 лева, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Наред с това счита, че договор за поръчителство е нищожен и поради това, че чрез включване на възнаграждението по него към сумата дължима по договора за паричен заем, ще се наруши разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез него за гарант не е включена в ГПР и ГПЛ. В договора за кредит е посочен ГПР, както и лихвен процент, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не е установен механизма, по който е изчислен този процент и поконкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него. Също така, предвидената сума в договора за гарант е скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл.

19, ал. 1 от ЗПК. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Сочи съдебна практика. Твърди, че посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че Договорът за поръчителство е неравноправен по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/. Заявява, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответната страна се установява, че едноличен 2 собственик на капитала на "Ф." ЕООД е "И." АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Сочи, че печалбата на "Ф." ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "И." АД. С оглед това обстоятелство може да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "И." АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "И." АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "И." АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 3 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство. (Решение № 261766 от 18.06.2021 г. по гр. д. № 16588 / 2020 г. на XXII състав на Районен съд - П., Решение № 260182 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 9759/2020 г. на V състав на Районен съд – П., Решение № 261342 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 4726 / 2020 г. на XXII състав на Районен съд – П.). Именно въз основа на изложеното, счита че са налице пороци, обуславящи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство, подписан с "Ф." ЕООД, чиято невалидност моли да бъде прогласена. Въз основа на гореизложеното моли съда да приеме, че договор за предоставяне на поръчителство, сключен между доверителката му и „Ф.“ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чиято невалидност моли да бъде прогласена. Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ф.“ ЕООД, чрез пълномощника ст. юриск. М. К., с който заявява, че счита предявените искове за процесуално допустими, но изцяло неоснователни, поради което ги оспорва. Сочи, че твърденията за недействителност на договора за поръчителство са неоснователни. Заявява, че ответното дружество е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. За ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество на търговец, Дружеството следва да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем. С оглед на изложеното следва да се преценяват приложимите към това правоотношение законови разпоредби, а именно тези на Търговския закон. Насрещната страна, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора за паричен заем, сключен с „И." АД, с което да избегне неблагоприятни последици (търсене на обезщетение за неизпълнение на задълженията по чл. 4 от Договора за паричен заем или разваляне на договора поради неизпълнението) е потърсила услугите на Дружеството да поръчителства за изпълнение на задълженията му по Договор за паричен заем. Именно изпълнението на договорното задължение на Заемателя за обезпечаване на вземанията по Договора за паричен заем е породило сключването на Договора за предоставяне на 3 поръчителство, а Дружеството е сключило Договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. С оглед на това счита за неоснователно твърдението, че Договорът между ищцовата страна и „Ф." ЕООД е бил лишен от правно основание. Счита твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в 4 противоречие на добрите нрави за неоснователно и поради това, че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т.нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са критерии там, където обществените отношения не са уредени с императивни правни норми. В този смисъл процесния договор се явява действителен. (Решение № 271416 от 17.11.2017 г. постановено по гр. д.

№ 2891/2016 г., / ГО, 32-ри състав, СРС, потвърдено с Решение от 17.01.2019 г., постановено по в. гр. д. № 3825/2018 г., ГО, 111 възз. състав, СГС). Твърди, че добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Понятието „добри нрави", по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански и търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения.Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В тази връзка, позовавайки се на противоречие с добрите нрави ищецът следва да докаже в какво точно се изразява противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Каквато и да било обосновка в тази насока липсва в исковата молба, която прави претенциите за нищожност голословни и недоказани. Доколкото понятието за добри нрави е субективно и относително, то подлежи на изследване и доказване от страната, която желае да се позове на него, в случая - от ищеца. Такива доказателства не са ангажирани. Не счита, че престациите са явно нееквивалентни, тъй като с Договора за предоставяне на поръчителство са поели задължение, което изпълняват сключвайки Рамковия договор за поръчителство. Ответното дружество, задължавайки се да отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя (и то за размер на дълга, който е много над уговореното възнаграждение по Договора), не получава нещо в повече, от това което предоставя, а дори напротив. Длъжникът, срещу възнаграждение в неголям размер, получава сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията 4 към Заемателя, последният ще ангажира отговорността на Поръчителя. От своя страна поръчителството се простира върху всички последици от 5 неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите може да бъдат разглеждани като нееквивалентни, но не в полза на ищцовата страна, а в полза на Поръчителя, чиято отговорност може да бъде ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение. Дължимото им се възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство е определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора. С предоставеното поръчителство „Ф." ЕООД извършва възмездна услуга в полза на Заемодателя. Видно и от Договора за паричен заем и по-точно от чл.