Разпореждане № 95030 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 95030 гр. София, 05.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110139408 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 262, ал. 2 ГПК.

По делото е постъпила въззивна жалба вх.№222134/10.07.2026г. от ЗАД „Армеец“ АД срещу Решение №12533/24.06.2026г., постановено по гр. д №39408/2025г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

В Разпореждане от 16.07.2026г., надлежно връчено на въззивника на 21.07.2026г., съдът му е указал да отстрани нередовностите, като обоснове правния си интерес от обжалване на решението, предвид това, че в производството е предявен и разгледан частичен иск за сумата от 5 112,92 евро, който е уважен в пълен размер.

В указания срок въззивникът е депозирал уточнителна молба, в която посочва, че правният интерес за въззивно обжалване произтича от приетото за основателно в мотивите на решението възражение на съпричиняване в размер на 60%, съответно признатата от съда основателност на заявената исковата претенция до 40% от пълния размер на иска, което би било от значение при евентуалното предявяване на суброгационен иск. Въззивникът излага доводи за наличие на правен интерес от обжалване на решението в частта, с която е отречено правото му на суброгационно вземане над сумата от 29 072,40 лева до 72 681 лева.

В хода на извършване на дължимата проверка за редовност и допустимост в производството по администриране на въззивната жалба по реда на чл. 262, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд следва да прецени дали е налице правен интерес от въззивно обжалване. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всяко производството и само при наличието на такъв интерес за администриращия съд възникна задължение за проверка за наличието на предвидените в закона изисквания за редовност на сезиращата го жалба. Липсата на правен интерес води до липса на право на обжалване, а оттам и до недопустимост на подадената жалба и на образуваното въз основа на нея производство. Съдебната практика е последователна, че правото на обжалване се поражда само при наличието на неизгоден/неблагоприятен за жалбоподателя съдебен акт / така в Определение № 624 от 28.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2920/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 1477 от 6.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1998/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 118 от 28.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2053/2018 г., I г. о., ГК, и др /.

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКСв хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува, а обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова - различна СПН.

При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, 1 от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.

В настоящото производство искът е бил предявен като частичен за сумата от 5 112,92 евро, частичен иск от иск в пълен размер 37 161,21 евро, поради което предмет на делото е само въведената с исковата молба част от вземането, за която се иска осъждане на ответника, а не цялото вземане, вкл. и непредявената с исковата молба негова част /така в Определение № 50423 от 11.10.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2094/2022 г., I т. о., ТК/. С постановеното Решение №12533/24.06.2026г съдът е уважил изцяло предявения частичен иск и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 5 112,92 евро.

Съдът намира, че за въззивника не е налице правен интерес от въззивно обжалване на решението в посочената част. На първо място с обжалваното решение за въззивника е постигнат изцяло благоприятен изход от първоинстанционното производство, доколкото предявеният частичен осъдителен иск е уважен до пълния предявен размер от 5 112,92 евро, представляваща регресно вземане срещу ответника на заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“. На следващо място за ищеца не съществува правен интерес да обжалва само мотивите на решението, когато то го удовлетворява като резултат.

Становището, че мотивите подлежат на самостоятелно обжалване, се свързва с възможността те да бъдат източник на правни последици наред с диспозитива на решението.

Щом като по отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението /така в т. 18 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС/. В настоящия случай мотивите на съдебното решение, касаещи възражението за съпричиняване не формират сила на пресъдено нещо по аргумент от чл. 298, ал. 4 ГПК.

От тук съдът счита, че за въззивника ЗАД „Армеец“ АД не е налице правен интерес да обжалва посочения съдебен акт, поради което въззивната му жалба следва да бъде върната.

На основание горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА въззивна жалба с вх. №221134/10.07.2026 г., подадена срещу Решение №12533/24.06.2026г., постановено по гр. д №39408/2025г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от датата на връчване на съобщението до въззивника.

Препис от разпореждането да се връчи на въззивника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2