Решение № 260032 от 10.11.2020, Окръжен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260032

10.ХI.2020 год. гр.Хасково

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, Наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав :

Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ

Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА

КРАСИМИР ДИМИТРОВ при секретаря: Женя Григорова прокурора: като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров

Внахд дело

№ 333 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С Решение № 96 от 20.V.2020 год. по анд № 915/2019 год. РС– Хасково, в производство по реда на глава ХХVIIІ - чл. 375 и сл. от НПК е признал обвиняемия Я.Ж.П. *** за виновен в това, че на 10.II.2019 год. в гр. Хл по хулигански подбуди причинил на Ц. А. Ц. от същия град, в качеството му на длъжностно лице – *********на длъжност „****** ****** ********“ в ЕТ “Р.И.С. – 999 –

Д. К. – Т. Б.“ – Хасково при изпълнение на службата му, комплексна лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носа и кръвонасядане на долните клепачи на двете очи, с което е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.131 ал.1 т.1 предл.I и т.12 предл.I вр. чл.130 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. В съответствие с така постановеното на осн. чл.189 ал.3 от НПК е поставил в тежест на обвиняемия направените по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал защитникът на обвиняемия, който в законния срок го обжалва като неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Счита, че решението е постановено при нарушаване правото на защита на обвиняемия, на презумпцията за невиновност и на принципа за разкриване на обективната истина. Поддържа, че събраните по делото доказателства дават основание да се възприеме фактическа обстановка, различна от тази, която възприел първоинстанционния съд, с което по същество навежда оплакване и за необоснованост на съдебния акт, като посочва като недоказани обстоятелства – самото нанасяне на удар с юмрук в носа от обвиняемия спрямо пострадалия, наличието на обстоятелства, които да му дадат възможност той да възприеме, че срещу него са служители на сигнално-охранителна фирма и поради това – длъжностни лица, извършени от него хулигански действия и наличие на хулигански подбуди. От въззивния съд се иска да отмени атакувания съдебен акт и постанови ново решение, с която обвиняемият да бъде оправдан.

В законния срок против жалбата не е постъпило възражение.

Пред въззивната инстанция ОП – Хасково не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Обвиняемият и въззивен жалбоподател също не се явява, а защитникът му поддържа жалбата и изложените по нея доводи, аргументи, оплаквания и искане. Акцентира върху недоказаност на субективната страна на деянието заради невъзможност на извършителя да възприеме длъжностното качество на пострадалия, както и на хулиганските подбуди.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваното решение по посочените във въззивната жалба оплаквания и изтъкнатите доводи, а така също и служебно и изцяло на осн. чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от легитимирана да обжалва страна с правен интерес, поради което е допустима. Преценена по същество обаче е неоснователна.

По фактическата обстановка:

Подсъдимият Я.Ж.П. ***, ******* гражданин, със ***** образование, *******, *******, работи като ******** на пици в ******* „**** ***“.

Свид.И. П. била ***** на обвиняемия. На 9.02.2019 год. в Х. ѝ гостувала свид.Б. И. от гр.В., нейна състудентка. Вечерта били на ресторант заедно и със свид.М. Т., нейна приятелка от гр.Х.

След полунощ решили на отидат на бар – клуб „*****“ в Х., където ги чакал обвиняемият. Поръчали си бутилка водка. Около 3:30 часа се преместили в бар „*****“, където също си поръчали бутилка водка. Свид.Т. обаче не пила алкохол. Около 5:00 - 5:30 часа сутринта на 10.02.м.г. решили да хапнат пица и се отправили към пицария „********“ в близост до административната сграда на община Х.

По същото време там работела като касиер свид.Т. Х. Пред пицарията имало клиенти и обв.П. се наредил да чака реда си. Първоначално свид.Т. не пожелала пица. След като обвиняемият донесъл за останалите, тя решила, че също иска и обвиняемият се наредил повторно на опашката. Между свид.Х. и обвиняемият имало създадени неприязнени отношения от предходен случай, когато тя отказала да му продаде пица на промоция. Докато изчаквал да му дойде реда повторно, обвиняемият започнал да се заяжда с нея и да я обижда. Свидетелката отказала да го обслужи. Затворила прозорчето/гишето, през което обслужвала клиенти, но обв.П. започнал да тропа по него. Притеснена от действията му, тя натиснала паник-бутона, с което подала сигнал към охранителната фирма, обслужваща обекта.

Обвиняемият помолил следващия клиент на опашката да му купи парче пица и му подал пари, но свид.Х. отказала да продаде и на него. Тогава той уведомил останалите от компанията си затова и на опашката се наредила приятелката му – свид.П. Тя била обслужена от свид.Х.

Стопанисващото пицарията „Аладин Фуудс“ООД имало сключен договор за въоръжена охрана на имущество с ЕТ “Р.И.С. – 999 – Д. К. – Т. Б.“ – Х. чрез технически системи за сигурност и реагиране с автопатрулни екипи, в това число за обект пицария „******“. Свид.Ц. А. Ц. работел по трудов договор в ЕТ “Р.И.С. – 999 – Д. К. – Т. Б.“ – Х. на длъжността „***** **** *****“ още от 2013 год. и съгласно длъжностната му характеристика осъществявал действия по охрана на имущество. По същото време бил на работа заедно с колегата си свид.Н. Н. Те приели сигнала аларма от паник-бутона на пицария „*****“ и се отправили на място, като пристигнали за броени минути. Били униформени. Попитали свид.Х. какъв е повода за задействане на паник-бутона, а тя им обяснила, че обвиняемият създава проблеми, блъска по прозорчето, обижда я и го посочила.

На тротоара пред пицария „*****“ били разположени за консумация на крак кръгли, високи метални маси с подобна на варел форма. Компанията на обвиняемия се била разположила на крайна маса.

Свид.Ц. се приближил към него и попитал има ли някакви проблеми.

Обв.П. отвърнал, че продавачката отказва да го обслужи. Свидетелят възразил, че обвиняемият в момента яде пица, на което той отвърнал, че става дума за приятелката му. В този момент свид.П. донесла и последното парче пица за свид.Т. Тогава свид.Ц. заявил, че вече всички имат пица и трябва да си тръгнат.

В този момент без никаква видима причина обвиняемият пристъпил към свид.Ц. и с дясната си ръка му нанесъл удар с юмрук в лицето, в областта на носа. Изенадан, свидетелят изобщо не могъл да реагира, получил кратко главозамайване от удара и леко приклекнал. Колегата му свид.Н. реагирал незабавно, избутал обвиняемият настрани и го съборил на земята.

Свид.Ц. се съвзел, и макар от носа му да текла кръв, се присъединил към свид.Н. и двамата задържали обв.П., притискайки го към земята. Свид.Ц. се обадил на диспечера си да поиска полицейско съдействие. Било уведомено полицейското управление и подаден сигнал на тел.112.

Двамата свидетели накарали обвиняемия да седне на тротоара. Скоро пристигнали полицейски служители, между които свид.К. Д., и линейка. Обвиняемият бил отведен в управлението, а свид.Ц. – в ЦСМП за оказване на медицинска помощ.

Със заключение на съдебно-медицинска експертиза, назначена на ДП е установено, че на свид.Ц. е било причинено счупване на носа и кръвонасядане на долните клепачи на двете очи. Описаните увреждания са били причинени от удар с твърд, тъп предмет и могат да се получат по начина, времето и обстоятелствата, описани в предварителните сведения. Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Свид.Ц. е имал качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93т.1 б.“б“ от НК, тъй като видно от длъжностната му характеристика, трудовия му договор, а и от съдържанието на договора между „Аладин Фуудс“ООД и ЕТ “Р.И.С. – 999 – Д. К. – Т. Б.“ – Хасково му е била възложена работа, свързана с пазене на чуждо имущество.

Тази фактическа обстановка, която не се отличава съществено от изложената от прокурора по внесеното постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, първоинстанционният съд е приел за установена въз основа подробен и обстоен анализ на всички, събрани на съденото следствие доказателства, като е съчетал същия и с обсъждане на всички наведени от защитата възражения, вкл. с поддържаната от обвиняемия теза за развитието на събитията.

При проверка на дейността на районния съд по оценка на доказателствата настоящата инстанция не намира, че атакувания съдебен акт е необоснован.

Правилно съдът е обособил показанията на свидетелите – очевидци на две групи – тази на пострадалия свид.Ц. и неговия колега свид.Н., и тази на свидетелките П., И. и Т., които са били цялата нощ в компанията на обвиняемия и са негови близки, а първата е била и негова ****** приятелка. Тъй като всяка от групите е заинтересована от изхода на делото по своему, показанията им са били ценени с нужната критичност и са били подложени на проверка чрез съпоставката им с други приобщени доказателства с несъмнена обективност – показанията на свид.К. Д., заключенията на назначените СМЕ и експертиза на видеозапис от „случайна“ камера.

Основните спорни моменти по делото /в контекста на най-съществените оплаквания по въззивната жалба/ са два – доказано ли е изобщо нанасянето на удар с юмрук от страна на обвиняемия в областта на носа на пострадалия

- свид.Ц., и могъл ли е обвиняемият да възприеме, че свидетелите Ц. и Н. са служители на охранителна фирма и поради това длъжностни лица, т.е. били ли са същите униформени.

Всъщност показанията на трите свидетелки, както и обясненията на обвиняемия, всички доста подробни, в частта им относно множество детайли от изпълнената със събития нощ на инцидента, практически не се отличават значително от поддържаната от прокурора и възприета от съда фактическа обстановка, с едно съществено изключение – никой не съобщава да е възприел нанасянето на удар от страна на обв.П. спрямо пострадалия. В показанията и на трите свидетелки, както и по обясненията на обвиняемия, след като потвърждават всички останали събития /в това число конфликтът със свид.Т. Х./, той изведнъж се оказва внезапно и напълно безпричинно съборен на земята от дошли отнякъде и неизвестно защо лица с черни дрехи. При това нито една от свидетелките не отрича, че свид.Ц. е бил с разкървавен нос, но причината затова им останала неизвестна. Естествено, те не са могли да възприемат задействането на паник-бутона от свид.Х. Озадачаващо е, че иначе подробните и единодушни показания на тази група свидетели, както и на обясненията на обвиняемия, съдържат необяснима празнота тъкмо по факта, който е главен предмет на доказване, както и че не сочат обяснима и логична причина за действията на новодошлите спрямо обв.П..

Обективното нараняване на пострадалия – свид.Ц. обаче е факт вън от съмнение, такъв е и моментът на причиняването му.

В противовес на това, показанията на свидетелите Ц. и Н. действително са последователни, логични, еднопосочни и взаимно допълващи се, както правилно ги е оценил районният съд, като в същото време не съдържат несъвместими противоречия нито помежду си, нито при съпоставка с други доказателства, изхождащи от обективен източник. Същите намират потвърждение в показанията на свидетелите К. Д. и Т. Х., както и в заключенията на назначените експертизи.

Като цяло, първоинстанционният съд е имал всички основания за кредитира показанията именно на свидетелите Ц. и Н., макар първият от тях пострадал, като достоверни, а да откаже същото по отношение на показанията на близките на обвиняемия свидетели П., И. и Т. и по-конкретно да игнорира последните относно произхода и причината за нанесеното на пострадалия телесно увреждане.

Разпечатката съдържа 46 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4aa173f7-1dff-4307-923a-533938c0ba06