Решение № 9946 от 29.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9946 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110138258 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова молба и уточнителна такава насочени против Г. И. С. и К. Г. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно сумите както следва:

Г. С. – 400.80лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на сумата, 86.39лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 16.02.2024г., 6.79лв. – дялово разпределение за периода м.01.2021г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на сумата и 1.74лв. – мораторна лихва за периода 13.08.2021г. – 16.02.2024г.

К. П. – 400.80лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на сумата, 86.38лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 16.02.2024г., 6.80лв. – дялово разпределение за периода м.01.2021г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на сумата и 1.74лв. – мораторна лихва за периода 13.08.2021г. – 16.02.2024г.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи се, че за процесния период са действали общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, съгласно които купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“ О. съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор.

Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е 1 заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. С., чрез назначения особен представител, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни, в каквато насока са изложени подробни съображения. Формулирано е възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. П. не е депозирал отговор.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност, формулирано от процесуалния представител на ответника Г. С., в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

2

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г., собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

В мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. е прието, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Предмет на настоящото производство са искови претенции за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, до обект с абонатен № 22****, представляващ ап. 6, находящ се в /адрес/.

От приложеното на л. 174 по делото копие на Договор за наем се установява, че процесното жилище е предоставено от Столична община – Район „Л.“ под наем на наследодателката на ответниците И. Г. П., като договорът е сключен на 23.05.2005г.

Видно от приложеното на л. 21 копие на заявление – декларация, наследодателят на ответниците – И. Г. П. е депозирала пред ищцовото дружество искане да бъде открита партида, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на ищеца, за процесния апартамент. Заявлението представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищецът е приел предложението на ответника за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.**** г. на ВКС по тълк. д.

№ 2/2017 г., ОСГК. Следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани, респ. не са събрани други доказателства, от които да може да се направи извод, че възникналата по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия облигационна връзка между страните е била прекратена

По изложената аргументация следва извода, че И. П. е имала качеството потребител на топлинна енергия, в качеството и на наемател на процесното жилище, който е сключил договор за продажба на топлинна енергия до 01.01.2022г., на която дата, видно от приложената на л. 37 по делото справка от НБД „Население“, същата е починала.

Така изложеното обуславя извода, че за задълженията, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 10, ал. 1 ЗН отговарят наследниците на И. П., а именно ответниците К. Г. П., 3

ЕГН ********** /син/ и Г. И. С., ЕГН ********** / внук – син на Г. П. дъщеря на И.

П./, видно от приложените на л. 37 и л. 44 по делото справки за родствени връзки/наследници.

Всеки от ответниците отговаря за по ½ от задълженията.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, мотивирано и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че абонатната станция топлозахранва само вх. А, общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. От заключението е видно, че отоплението в процесната сграда е спряно преди процесния период по решение на СЕС и в сградата се ползва само ТЕ за БГВ. Експертът е посочил, че в процесния имот има поставен един водомер за топла вода, като същият е отчетен на 07.04.2021г., като за периода 21/22г. не е осигурен достъп.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

От приложеното на л. 24 по делото копие на Договор № ТС-1713/27.08.2002г., се установява, че между процесната ЕС и третото лице-помагач е сключен договор за дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС.

Разпечатката съдържа 34 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4aa0c20e-018a-47a7-879f-1aa725fabc73