Решение № 201 от 23.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20251001000894 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Атмикс Бетон“ ЕООД, чрез адв. П. срещу решение № 1313 от 18.09.2025г., постановено по т.д. № 20231100900327 по описа на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, за сумата от 64 783,22 лева, представляваща обезщетение по договор за застраховка „Каско“, сключен с полица № 0020190202200012, за причинени вреди на товарен автомобил с марка „Волво“, модел ФМ и рег. № ***, за настъпило на 27.09.2022г. застрахователно събитие и е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 8 415,31 лева.

В частта, с която е уважен искът срещу ответника за сумата от 4171,63 лева, представляваща застрахователно обезщетение за вредите на ремарке марка „Заслав“, с рег. № ***, ведно със законната лихва от 15.02.2023г. до окончателното заплащане на главницата, както и в частта, с която е отхвърлен за горницата над тази сума, решението не е обжалвано и е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 2, пр. първо от ГПК.

Въззивникът/ищецът –„Атмикс Бетон“ ЕООД счита, че в обжалваната частта първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът в качеството си на лизингополучател, не е доказал правото си да получи застрахователно обезщетение по 1 застрахователния договор. Това право произтичало от разпоредбата на чл. 384, ал. 2, т. 1, пр. първо от КЗ, тъй като застрахованото имущество е отремонтирано и заплатено от ищеца.

Според въззивника, с предявяването на претенцията пред застрахователя, ищецът е приел изборът на застрахователна компания и действието на застрахователната полица. Договорът за финансов лизинг е сключен на 15.12.2021 г., а застрахователния договор е сключен на 31.01.2022 г. Всички разходи за премии по застраховката са за сметка на лизингополучателя, поради което именно той е материалноправно легитимиран да претендира застрахователното обезщетение. На следващо място твърди, че с получаването на копие от застрахователния договор, лизингополучателят е надлежно уведомен за съдържанието, условията и застрахователя, избран от лизингодателя. Това представлявало мълчаливо потвърждение на така сключения застрахователен договор за процесното МПС. По делото е установено, че на процесният автомобил са причинени частични вреди, които са отремонтирани за сметка на лизингополучателя. Следователно ищецът има правата на застрахован и е ползвател на застрахователната услуга. Разпоредбата на чл. 384, ал. 1 от КЗ, цели защита на правата на лизингополучателя, с оглед възможността да възрази относно избора на застраховка или застрахователна компания. Неупражняването на това право от лизингополучателя, не отнема правото му по чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ, в качеството си на застрахован да получи изплащането на застрахователното обезщетение. По договор за финансов лизинг, рискът от погИ.ето на веща се носи от лизингополучателя и застрахователния интерес е негов.

Представя писмени бележки. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, с което да уважи предявения иск за главница и обезщетение за забавено изпълнени. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият/ответникът - Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД е подал в срок отговор на въззивната жалба и писмени бележки, чрез адв. Л.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията във въззивната жалба, който ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на въззивника. Според ответника, в обжалваната част решението е изцяло законосъобразно, тъй като ищецът не е носител на правото да получи застрахователно обезщетение по договора при настъпване на покрит риск със застрахованото имущество. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението в обжалваната част като законосъобразно и правилно.

Претендира направени разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото и против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Въззивният съд приема за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото не спорят и от доказателствата по делото се установява, че между „Порше Лизинг БГ“ ЕООД и ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е възникнало валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица 0020190202200012 от 2

31.01.2022 г. Страните по договора са уговорили, че застрахователят е застраховал имуществото на лизингодателя при клауза „пълно каско”, на т. а. марка „Волво“, модел „ФМ“, с рег. № ***, рама YV2XTY0A8MB357844 за застрахователната сума 158 422,23 лева, със срок на застрахователно покритие от 13.00 ч. на 31.01.2022 г. до 12.59.59 ч. на 31.01.2023 г. Уговорената застрахователна премия по застраховката е платена еднократно при подписване на полицата. Страните по застрахователния договор са уговорили начин на обезщетяване - експертна оценка, доверен и официален сервиз. В полицата като лизингополучател е посочен „Атмикс Бетон“ ЕООД, а като застрахован и ползващо се лице е посочен „Порше лизинг БГ“ ЕООД. За товарния автомобил е представено свидетелство за регистрация № 012286302/27.01.2022 г., в което като собственик на автомобила е посочен „Порше лизинг БГ“ ЕООД, а „Атмикс Бетон“ ЕООД е вписан като лице, което може да използва автомобила на основание, различно от правото на собственост. Представен е договор за финансов лизинг от 15.12.2021 г., сключен между „Порше лизинг БГ“ ЕООД/лизингодател/ и „Атмикс Бетон“ ЕООД /лизингополучател/, в който е включен и т. а. марка „Волво“, модел „ФМ“, рама YV2XTY0A8MB357844 и е избран Вариант Б от ОУ – с остатъчна стойност, условно придобИ.е. На 28.09.2022 г. ищецът е подал искане до застрахователя по застрахователна полица 0020190202200012 от 31.01.2022 г., за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 27.09.2022 г., около 19.15 ч. застрахователно събитие на магистрала Люлин, посока София, след третия тунел, а именно – гръм ударил зад кабИ.та, при което автомобилът угаснал и спрял. Застрахователят е завел ликвидационна преписка № 0020-190-0218/2022 г., по която на 09.12.2022 г. е изготвен доклад за щетата, че следва да бъде отказано заплащане на застрахователно обезщетение. На 15.12.2022 г. застрахователят е уведомил „Порше лизинг БГ“ ЕООД, че отказва да заплати застрахователно обезщетение по щетата, предвид липсата на категорични доказателства за причините за уврежданията.

Във въззивното производство са приети общи условия към договор за финансов лизинг на „Порше лизинг БГ“ ЕООД. В т. 4.1. от ОУ, е уговорено правото на „Порше лизинг БГ“ ЕООД да го застрахова по „каско“ в собствена полза, но всички разходи са за сметка на клиента. В глава В „Особени условия за лизинг с остатъчна стойност(Вариант Б), т. 34.1.3. е уговорено правото на лизингополучателя да придобие правото на собственост на автомобила от лизингодателя, ако заплати в пълен размер неговата остатъчна стойност.

Въззивният съд приема от правна страна следното:

За да отхвърли предявения главен иск за застрахователно обезщетение, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че от представения договор за финансов лизинг не можело да се установи постигнато от страните съгласие, застрахователната премия по договора за имуществена застраховка на лизинговото имущество да е дължима и платима от лизингополучателя. Ищецът не е доказал, че е носител на правото да получи застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ. Ето защо, предявеният иск да бъде осъден застрахователят да му заплати застрахователно обезщетение за нанесените на товарния автомобил вреди във връзка с процесното събитие е 3 неоснователен.

Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на предявения иск за главница в размер на 64 783,22 лева, по чл. 405, ал. 1 вр. с чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ. С въззивната жалба ищецът подържа искането си в исковата молба, за осъждане на ответника да му заплати законна лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, правната квалификация на това искане е чл. 409 от КЗ.

Страните по делото не спорят във въззивното производство, че е възникнало валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователното събитие – удар от мълния на 27.09.2022г. и уведомяването на застрахователя от застрахования за събитието.

Във възивното производство не са спорни и установените факти от разпита на свидетелите и вещите лица, че на 27.09.2022г. е имало гръмотевична буря на магистрала Струма(Люлин), че след 18 часа е настъпило застрахователно събитие между района на град Перник и град София на третия тунел, че процесният влекач е ударен от мълния в навигационната антена, както и че са настъпили щети в общ размер на 64 783,22 лева, които са отремонтирани и заплатени от ищеца в официален сервиз – „Волво Груп България“ ЕООД.

Предмет на правния спор по делото във въззивното производство, е липсата на материално правна легитимация на ищеца/лизингополучател да получи застрахователното обезщетение при частични вреди, на основание чл. 405, ал. 1, пр. първо вр. с чл. 384, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от КЗ.

С процесната застрахователна полица се установява наличието на сключен застрахователен договор между лизингодател и застраховател. Следователно, ищецът е доказал първият елемент от фактическия състав на чл. 384, ал. 1, пр. първо от КЗ.

От договор за финансов лизинг от 15.12.2021г. се установява, че „Порше Лизинг БГ“ и „Атмикс Бетон“ ЕООД са сключили договор с предмет т. а. марка „Волво“, модел „ФМ“, рама V2XTY0A8MB357844, за срок от 60 месеца и е избран Вариант Б от ОУ – с остатъчна стойност, условно придобИ.е. От същия договор се установява, че лизингополучателят е получил общите условия към него, запознал се е и ги приема. В общите условия са уговорени варианти/опции, както на договора за оперативен лизинг/т. 34.1.1. и т.34.1.2/, така и на договор за финансов лизинг/т. 34.1.3/. С последната клауза е уговорен договор за финансов лизинг с остатъчна стойност, т. нар. лизинг с опция, който е вариант на договора за финансов лизинг, при които лизингополучателят ще придобие собствеността, но с пониски вноски по време на договора и заплащане на остатъчна собственост при прехвърляне на собствеността. Наличието на клауза за изкупуване е задължителен елемент от договора за финансов лизинг и представлява опционално право за придобИ.е на собствеността.

Съществуването на тази опция, макар и като условие за бъдещо право на лизингополучателя, което има право да упражни до 15.12.2026 г. Това обуславя извод, че има фактическо значение и на договор за финансов лизинг. Този факт за правото на лизингополучателя да упражни правото си да получи собствеността, съществува и не може да бъде отречен, към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство - 24.03.2026 г. Следователно, ищецът е доказал и вторият елемент от 4 фактическия състав на чл. 384, ал. 1, пр. второ от КЗ - процесният договор има характер и на договор за финансов лизинг.

Неоснователно е възражението на въззивника/ответника, че приложените общи условия били от 2019 г. и не били актуални към датата на сключване на договора за финансов лизинг.

Въззивникът твърди, че са му известни тези общи условия, но същите не са актуални към 15.12.2021 г. В доказателствена тежест на ответника е да установи този факт, чрез насрещно доказване, което не е сторил и следва да понесе тежестта от неговото неустановяване.